...Каза леко заповеднически симпатична миниатюрна тайландка на пияното ми същество.

Това се случи в първите дни на 2005 г. през една гореща януарска нощ (как звучи само) на остров Пукет.

Бяхме там от Коледа и работата, която трябваше да свършим, почти беше изпълнена. Няколко часа по-рано с колегата, доволни от себе си, решихме, че не е лошо да пием по едно питие... (Всички идиотски неща в живота ми почват с това "едно питие")

Напихме се и незнайно защо и за какво се скарахме. След кратко колебание накъде да поемем всеки си хвана пътя из осакатения от цунамито остров. Няколко дни по-рано земетресение и огромни ударни вълни, бяха отнели живота на стотици хиляди хора от Тайланд, Шри Ланка, Индонезия и Индия.

За да бъдем по-мобилни, си наехме скутерчета. Никога не се бях качвал на какъвто и да е мотор, дори и на 50-кубиков. И за да бъде още по интересно, движението в тази страна беше обърнато. Аз се тътрех между прелитащите мотористи и коли и употребявах всичките си условни и безусловни рефлекси, за да не падна от мотора, да не прегазя някой и да карам в "насрещното".

Колегата, който беше по-опитен със скутерите, постоянно ми обясняваше, как трябва да "изстискаме" максимума от тия моторчета и да не съм се влачел като леля му Сия от Калековец, Пловдивско.

На едно от изпълненията в стил Вин Дизел не можа да вземе завоя и влезе през витрината на спортен магазин за маратонки. Като се огледах, видях, че е бил единственият с несчупени стъкла от цунамито по цялата улица.

Е, поправихме тази липса на хармония.

От адреналина и от стреса скочи на крака, излезе от магазина и почна да крещи: "Нищо ми няма, Нищо ми нямаа". След което си погледна ръцете и краката, видя, че целите са в кръв, залитна и седна на тротоара.

За щастие наистина нищо му нямаше. Наблизо открихме медицински пункт за първа помощ. Излезе от вратата, облепен с лейкопласт като за филм на ужасите.

Каза ми: "Наш к'во...мноо съм просс".

Аз потвърдих.

На следващия ден Вин Дизел си беше тръгнал, след мен караше най-кроткият човек в Тайланд. Добре, че фирмата задължително застраховаше всички идиоти, които си вземаха мотори. Следващите дни продължихме да обикаляме острова, да се срещаме с пострадали хора и да снимаме.

Още в началото към нас двамата пожела да се присъедини един журналист от друга медия. Отказахме му. Срещнахме го след няколко дни, посърнал и намачкан, вътрешно и външно. Впоследствие разбрахме, че първата му работа, като кацнал на острова, била да напише подробен репортаж за проститутките, цените им, услугите, промоциите и качествата им. И то с такива детайлни подробности, че да не остане никакво съмнение за случилото се в тази история. Преживяна, разбира се, в "името на вестника". Жена му прочела, обадила се и му поискала развод.

Аз като най-обикновена мъжка свиня имах абсолютно същите намерения, разбира се, без да ги обявявам във вестника или да ги разказвам на когото и да било.

На тръгване от София на вратата жена ми с най-щедрата си усмивка построи следното изречение - "Виж к'во, ако нещо стане и се наложи,... там секстуризмът е почти религия...иии...ъъъ, емии...сега...к'во да правим.... нали, не се притеснявай!

Много подло. Човек тъкмо се е настроил за антисемейна дейност и хоп, подсечка! Перфектен, подъл, долен и горен психолог, това е тя.

Къде отива удоволствието от изневярата, когато не само не е забранена, ами е полунасърчена.

...И настана въпросната вечер в Тайланд. Ние с колегата бяхме на една бутилка уиски и наполовината на един скандал пред хотела. Финализирахме този уличен театър с някои екпресивни изрази от речника на Стоичков. После продължихме към различни краища на града. Повечето барове и дискотеки, които не бяха разгромени от цунамито, работеха. Ходех по улиците и навсякъде срещах щастливи пияни бели мъже с тайландски момичета под ръка.

Всички те бяха дошли специално за това преживяване. Много от тях отпътували от семейното огнище на неотложен "конгрес", "семинар" или "лекции".

В същото време розовите им съпруги приготвяха празничните маси, мигаха новогодишно и чакаха половинките им да се върнат с подаръци за децата.

Аз реших да ъпдейтна алкохолното си съдържание и погълнах няколко малки бири.

След 20 минути седях на обратната страна на луната, на върха на една топола, берях череши и се усмихвах на земното привличане. От време на време махах на стоп на самолетите, които пътуваха в посока България. След като никой не спря, се върнах две бири назад, свестих се и тръгнах към океана с намерение да се изкъпя с дрехите. Да, обаче пътят беше трънлив от проституиращи жени в посока плажа. И всичките се предлагаха на промоция заради цунамито. 183 хиляди души бяха загинали до този момент .

Останалите туристи и местни, които не бяха докоснати от смъртта, се стараеха да си наваксат в живеенето. И го разбираха само по един-единствен начин. Плътските наслади се бяха превърнали в някакъв вид победа над смъртта.

Сексът беше валутата с най-високо златно покритие към този момент. Да дадат или да получат колкото се може повече радост, преди да дойде и техният ред. Преди да дойде следващата вълна.

Нищо не събужда човешките бесове и страсти така главоломно, както чувството за близка смърт, предизвикана от катаклизми, епидемии или войни. В Пукет нещата вървяха точно натам. Постоянно ме спираха и предлагаха (се предлагаха), тръгваха от 60 долара и ме догонваха със "специално за вас - 10". Така и не можах да се вдъхновя и да тръгна към стаята на някоя. Ама тя, жена ми е виновна с това "склоняване към консумация" на тайландски жени.

Реших да се връщам в хотела.

И тогава някой ме хвана под ръка и ме придърпа към себе си.

"40 долара за вас", "тази вечер аз съм вашият подарък".

Редеше на сладникав английски малка чаровна нощна пеперуда.

МИ НЕ ИСКАМ, отвърнах аз. Тя ме стисна още по силно под мишница.

"20долара, стаята ми е тук съвсем наблизо.

НЕ, НЕ, НЕ, отвърнах аз и започнах да изтрезнявам.

"Мхм, добре... Нова Година е… за вас ще е безплатно".

НЕ! - продължавах да се запъвам аз.

"Ще ви направя масаж".

АЗ СЪМ ЖЕНЕН! (ударих по масата аз). Маса нямаше, но си го представете.

Тя пък го удари на чест и още по-силно се притисна в мен.

"Елате, елате...страх ли ви е?"

Чудех се вече какво да говоря. От толкова настояване леката пъвоначална съпротива у мен се беше превърнала в твърдо решение.

Замислих се дали да не кажа нещо за сифилис, спин…, нещо да я уплаша (хахаха!!! тя па кат шсе уплаши...)

"Елате, сега какво, Да ви се моля ли!"

НЕ, НЕ! ТРЪГВАМ СИ, БЛАГОДАРЯ!

Тя обаче не ме пускаше и ме гледаше все по-лъстиво.

"Няма да съжалявате, елате" - продължи тя.

ПРОСТО... ПРОСТО...НЕ ИСКАМ,

Ъ...ЩОТ СЪМ ГЕЙ! - изведнъж изтърсих аз.

"Няма никакъв проблем", засия тя и отпусна леко захвата си...

"Моят съсед по стая е от Камерун. Той много ще ви хареса!"

“Честито, Пиерски! Много си умен”, промърморих на себе си на български.

Обърнах се и тръгнах към хотела.

След това спрях (както правят във всички американски филми) и се върнах.

Прегърнах я, дадох й 20$, и ѝ обещах, че, ако дойда някой ден, ще е специално заради нея.

Като се върнах в България и разказах тази история на колегите, веднага бях презрян от мъжката част на колектива, после се усъмниха, че ги лъжа.

Колежките също (без презрението).

Жена ми пък се смя с глас на засуканата измислица, която съм бил съчинил.

Любовницата ми… Опс! (Аз тогава нямах любовница)

Единственият, който си вярваше, бях аз.

End...

HAPPY END.

От фейсбук