ОБЕЗУМЕЛИТЕ волове тичат по нощната палуба, заливана от леденостудената вода. Моряците се опитват да минат по гърбовете на побеснелите животни. Всички крещят с пълна сила, някои се хвърлят във водата, други се опитват да се прехвърлят на предизвикалия катастрофата гръцки кораб. Само капитанът стои гордо изправен на мостика, обърнат към българското знаме на потъващия "Варна".
Въпреки че корабът "Варна" е в много лошо състояние и е претърпял няколко инцидента, на 22 декември 1929 г. на борда му се качва един от главните акционери Стефан Райков. Той уговаря моряците срещу бонуси и неотложен ремонт след курса да потеглят на път. Корабът е натоварен с 95 тона зърнени храни, 95 вола и 25 кафеза кокошки. Екипажът се състои от 27 души и петима пътници - баща и син, търговци на добитък, и трима воловари.
Още при тръгването между двама от моряците възниква свада. Капитанът Никола Бабев се опитва да охлади страстите, като кани екипажа в салета (корабната столова), казва окуражителни думи, разлива бутилка вино и вдига наздравица за здраве и благополучно пътуване.

Обстановката остава тревожна

и тягостна. В Бургас корабът е донатоварен и на 24 декември се отправя за Цариград.
На 25 декември 1929 г. (Коледа), около 19,45 часа "Варна" излиза от Босфора и навлиза в Мраморно море. Дежурен е вторият помощник Стефан Цонков, но понеже пътят нощем през Мраморно море и Дарданелите е много оживен, на мостика е и капитанът Никола Бабев. Отличителните светлини - бяла на предния стожер, видима от 5 мили разстояние напред и встрани, червена отляво и зелена отдясно, видими от 2 мили, съгласно международните норми, светят "най-изправно".
Към 23,15 часа "Варна" се намира приблизително на 25 мили от Сан Стефано по пътя за Дарданелите и някъде към траверса (перпендикуляра) на остров Силиврия. От командния мостик забелязват зелената светлина на друг параход, който се движи на около 2 мили срещу тях.
Капитан Бабев заповядва на кормчията да даде кормилото вляво, за да се отклони "Варна" вляво и да остане другият параход още повече вдясно. Командата е изпълнена правилно. Но непознатият параход, вместо да се отбие от своя път също вляво и спокойно да се разминат двата кораба, внезапно, когато са на около 200-300 метра един от друг, се отклонява вдясно и към 23,30 часа (7-8 минути след като двата парахода са видели взаимно зелените си светлини)

със страшна сила се блъска

във "Варна". Ударът е нанесен в дясната стена, до втория хамбар от носа, пред котлите и машините, почти под командния мостик. Вторият помощник-капитан Стефан Цонков вижда в последния момент връхлитащия кораб и извиква силно на рулевия Георги Димитров (Бач): "Ляво на борд!" Но поради малката скорост на кораба (4-5 възела) отклонението се изпълнява бавно. Жестокият сблъсък е причинен от 8000-тонния голям гръцки параход "Хрисис". Започва трагедията.
Електрическото осветление от дясната страна, където са спалните помещения на моряците, спира и всичко потъва в тъмнина. Воловете, побеснели от страх, разкъсват въжетата и се хвърлят един върху друг и заприщват като жива преграда изхода на моряците към палубата. Капитанът на "Хрисис", вместо да поддържа затворена пробойната на "Варна" с малък ход напред, дава заден ход и през отвора
нахлува силна струя вода
която бързо запълва хамбара, и носът на кораба потъва. По-късно гръцкият капитан обяснява, че изтеглил кораба, защото се опасявал, че ще избухнат котлите на "Варна" и тогава ще потъне и неговият кораб...
От мостика проехтява нареждането на капитан Бабев: "Параходът потъва. Спасявайте се!"
Третият помощник-капитан Найден Найденов, който бил дежурен до 20 часа, се събужда от вика на Бабев и от стържещия звън на разкъсващо се желязо. Скача и се упътва към определената му лодка. Няма никой, няма хора и на другите лодки. Връща се към мостика и вижда огромното тъмно туловище на гръцкия кораб, впил се почти до половината във "Варна". Чува отчаяните гласове на обречените моряци от спалните каюти, които викат на гръцките си колеги да пуснат своите спасителни лодки.
"Хрисис" вече се е отдалечил на половин метър от потъващата "Варна". Найденов се покачва на перилата и се подхвърля нагоре. Ръцете му "като куки" се
закачат за носа
и босите му нозе стъпват на мостика на "Хрисис". Отива и моли капитана да пусне спасителните лодки. Получава отговор, че такава заповед вече е дадена. Още трима българи успяват да се прехвърлят на "Хрисис". Намират въже и го хвърлят към "Варна". Хваща го вторият помощник-капитан Стефан Цонков, който се опитва да го завърже, за да установи нещо като мостова връзка между двата кораба, но го изпуска, надавайки нечовешки вик на упрек и отчаяние. Панайот Темелков, скачайки по гърбовете на разярените волове, се хвърля и с невероятно усилие сполучва да хване края на въжето и пада с него във водата. Спасяват го, макар и премръзнал.
Капитаните, механиците и моряците, намиращи се в средната част на кораба, успяват да откачат

спасителните лодки

и се хвърлят в морето в очакване лодките да изплават при потъването на кораба. Но тъй като "Варна" тръгва към дъното почти вертикално, лодките се обръщат и са погълнати от образувалия се водовъртеж, а хората остават на произвола на вълните, които ги сграбчват в смъртоносна ледена прегръдка.
В тези драматични мигове капитан Бабев с непоколебима жертвоготовност остава на мостика, отправил поглед към корабното знаме "олицетворение на родината, службата и живота", с които се прощава. Така капитан Бабев посреща смъртта.
Капитан Найденов се опитва да
организира спасителна акция
но не среща нужната активна подкрепа от страна на гръцкия екипаж.
"Хрисис" подава сигнал "SOS", "Варна" няма радиостанция. Зовът за помощ е уловен от шведския учебен крайцер "Оскар II", който веднага се отправя към мястото на катастрофата, но се оказва, че посочените координати са грешни. Към 3,30 часа отново е пак на същото място, но от "Хрисис" го известяват, че петима души са на борда, а останалите са невредими в лодки, които ще приберат... "Оскар II" продължава по пътя си.
Тази радиограма е получена и от българския представител на параходството в Цариград и той дословно я препредава в България. Така се създава първоначалното убеждение, че по-голямата част от екипажа и пътниците са спасени.
Агонията на "Варна" трае около 45-55 минути. Спасяват се само петимата българи, които успяват в първите минути на сблъсъка да се прехвърлят на "Хрисис". Всички останали 22-ма - капитани, моряци и петимата пътници - загиват.
Въпреки че "Хрисис" се върти още 7-8 часа около

мястото на бедствието

не спасява никого.
След няколко дни морето изхвърля шест трупа и една от лодките на "Варна", която е плавала с "гърба" нагоре. Според турските лекари
моряците са умрели от студ, изтощение
и разрив на сърцето, но не и от удавяне. Трупът на първия помощник-капитан Георги Бангиев е намерен след 50 часа. Лекарят установява, че е починал "само преди няколко часа" и открива още в очите му кървави сълзи. Вероятно Бангиев се е държал на гърба на обърната лодка повече от две денонощия.
На 26 януари "Хрисис" и екипажът му са задържани от цариградските пристанищни власти, но капитанът Ксантос и помощникът му Патрос успяват с помощта на сънародници да напуснат Турция. По-късно корабът е освободен, след като собствениците му внасят определената гаранция в касата на БТПД. Делото се гледа в началото на март 1930 г. в Истанбулския съд по морските дела. Вещите лица разпределят вината: 75 на сто за "Хрисис" и 25 на сто за "Варна". Твърдението от българска страна, че екипажът на гръцкия съд е празнувал Коледа и е бил пиян, не се доказва. Капитан Бабев носи отговорност, че предприема
рискованото нощно плаване
при тежки зимни метеорологични условия. Застрахователят на гръцкия кораб - английският Лойд, изплаща на Българското параходство за парахода, стоката и загиналите общо 13 000 английски лири. На семействата на моряците е разпределена сумата 1 720 800 лева. Тя е крайно недостатъчна за вдовиците, децата и родителите на загиналите моряци.
Три години по-късно "Хрисис", при сблъскване с друг кораб потъва край бреговете на Хавайските острови.