Станах популярен, без да се натрапвам

Днес младите да не забравят, че слънцето не се върти около тях

Пак бих изпял “Тук е моят дом”, но с нов аранжимент

На 29 юли в Летния театър в Бургас любимецът на няколко поколения поп изпълнител Мустафа Чаушев ще изнесе последния си голям концерт. Мустафа Чаушев е роден на 10 април 1943 г. в Шумен, а за първи път се качва на сцена през 1961-а - на абитуриентския си бал. Пробивът му идва, когато записва песента “Жената на моя приятел” на Салваторе Адамо. Става популярен с изпълнения на шлагери, много от които композирани от Тончо Русев. Преди дни Мустафа Чаушев разказа за инцидент, станал със семейството му на път за Истанбул.

- Г-н Чаушев, преди дни разказахте за инцидент с вашето семейство в Турция, станал на 22 април. Тогава са стреляли по вашата кола. Защо чак сега - два месеца по-късно?

- Защото ми трябваше време да осмисля какво ни се е случило. Всички бяхме в шок - аз, съпругата ми, дъщеря ми. Трябва да го преживееш, за да го разбереш. Не го пожелавам на никого.

А и не искам да ме съжаляват. Други може би щяха да направят дивиденти, пиар, но това не е в стила ми.

- Какво се случи всъщност по пътя за Истанбул?

- Бяхме много щастливи, рожденият ми ден мина в “Златна котва” (бургаски ресторант - б.а.) с приятели, песни. Едно от най-хубивите тържества в моя живот, които съм правил.

На другия ден - в неделя, към 12 и нещо минахме границата от българска страна, хората ме познават и ми пожелаха приятен път. На турския пункт зачакахме на гишето да влезем с документите. Аз съм първа кола, пред мен имаше няколко хора. По едно време мъж около 45-годишен, нисък на ръст, не особено приветлив, мина и предреди всички на опашката, на което ние се възмутихме.

Най-вежливо отидох и му направих забележка. Казах му, че не е честно и дори да си е взел преди нас документите, няма как да мине, защото колата му е след моята. Той нещо промърмори, закани се, но минахме границата.

На излизане от Лозенград малко преди магистралата за Истанбул изведнъж се чу гръм в колата, задното стъкло се пръсна все едно от бомба. Беше на сол. Дори не се уплаших, защото в първия момент не можах да разбера какво става.

Жена ми по същия начин реагира. После разбрахме, че се е стреляло по нас. Усъмних се в човека от границата и на връщане от Истанбул отидохме в жандармерията, за да разкажа за случката и кого подозирам. Веднага изпратиха екип до КПП-то, по номера на документите и камерите го идентифицираха, проследили са го и после го откриха в Истанбул.

- А защо не сте подали оплакване в полицията?

- Защото нямахме свидетели и доказателства. И

бяхме толкова потресени,

че не искахме да се

занимаваме повече

Ако искахме, можехме да го вкараме в затвора и да вземем обезщетение. Дъщеря ми си изгуби гласа за 10 дни, а тя с това си изкарва хляба.

- И без задно стъкло на колата пътувахте 300 км до Истанбул?

- Не, дъщеря ми се обади на един приятел, който ни даде найлон, облепи го с тиксо и даже ни покани да пренощуваме в Лозенград, за което сме му много благодарни.

- Може ли да се каже, че концертът ви на 29 юли в Летния театър на Бургас ще е сбогуване с публиката?

- Точно това е замисълът на този концерт. Неслучайно избрах Бургас, защото е по-специален за мен, наситен с много сантименти.  

Тук живея от дълги години, жена ми е оттук, сцената на Летния театър ми е безкрайно скъпа, на първия фестивал “Бургас, морето и неговите трудови хора” спечелих с една песен по музика на Тончо Русев и текст на Петър Караангов - “Зимно море”. Въобще имам чудесни спомени от града.

А и вече съм на възраст, навърших 75 години, добре изглеждам, не съм загубил гласа си и се чувствам, че мога да направя един чудесен концерт, с който хората да ме запомнят. Други участия сигурно пак ще имам, но концерт от такъв ранг няма да правя повече.

- Освен внушителната мултимедия, балет, голям екран, светлинни ефекти поканили ли сте други изпълнители на вашия концерт?

- Не съм, защото на други концерти по различни поводи, които съм правел, хората все ми казваха: “Добре си ги поканил, но ти много малко пя.”

Затова искам да се изморя, да се раздам, да припадна, ако щете, на сцената. Затова не съм поканил колеги, които вероятно ще са сред публиката.

Искам да дам

път и на дъщеря

ми Ажда

Тя заслужава това, защото през годините, в които работехме, имаше по-голям успех дори от мен - млада и красива е, с по-съвременни песни. А аз ще пея това, което най-добре пея, публиката ще чуе и нови песни, има и други изненади, но ги пазим в тайна.

- През годините не изневерихте на стила си. Не се ли изкушавахте понякога да се пробвате в по-модерния саунд?

- Обичам мелодични и съдържателни песни. За мен в една песен първо е текстът - да разказва нещо. А не сега всеки да става поет и композитор - оттук вземат малко, оттам малко, нагласят няколко думи и правят хитове от една и съща песен.

За мен е под достойнството ми да пея такива неща, не мога и не искам.

- Ласкае ли ви сравнението, че сте българският Шарл Азнавур?

- Чувал съм такива сравнения, но не знам каква е причината. Вероятно правят някакъв паралел на това, че Шарл Азнавур е арменец и живее във Франция, а аз турчин - в България.  

Иначе гласовите ни възможности са различни - той пее по съвсем друг начин, но пак шлагерни, мелодични песни. Голям певец е, не мога по никакъв начин да се сравнявам с него и не бих желал. Аз съм си Мустафа Чаушев и в нашата малка държава съм станал популярен, без да се натрапвам, без да показвам части от тялото си. Една татуировка нямам и няма да имам.

- През 1991 г. песента ви “Тук е моят дом” стана един от химните на СДС. Сега бихте ли я изпели пак и по какъв повод?

- Бих я изпял, но преработена. По отношение на текста нищо не се е променило оттогава, но трябва нов аранжимент.

- Вие сте почетен гражданин на турския град Орхангази, на родния ви Шумен, а на Бургас - кога?

- Ще видим. Може по някакъв начин да бъда изненадан, не знам.

- С вашия талант и популярност сигурно сте имали възможност да напуснете България. Защо останахте тук?

- Аз разсъждавам по друг начин. Първо: не съм сребролюбец, парите не са основното нещо в живота. И второ: винаги съм бил всеотдаен към моите приятели, с които съм израснал, към родителите ми.

Израснах в Шумен

- на последната улица

в града, в една махала,

където имаше арменци, цигани, българи, турци. Бяхме като едно семейство - вечерите и сутрините бяхме заедно, игри, веселби - всички заедно.

А колкото да остана в чужбина, ми се удаде шанс през 1974 г. , когато отидох за първи път в Турция. Майка ми е родена в Истанбул, преди да дойде в Шумен на 9-10 г. Там имам роднини и получих приглашение, както се казваше тогава.

Тогава успях да запиша една малка плоча на турски - с песента “Зимно море” на Тончо Русев и една чилийска “Любов за теб”.

Запознах се с много турски колеги - певци, артисти. Можех да остана - харесаха ме като певец, даже ми предложиха да ми дадат земя да си построя къща. Вместо с визата за 3 месеца останах 4 месеца и половина, но накрая реших да се върна в България.

По това време работех с Лили Иванова, която постоянно ми пращаше телеграми, писма. “Идваш ли”, ме попита един ден и просто си хванах автобуса и от Истанбул директно за Велико Търново пристигнах навреме точно преди концерта ни на Летния театър.

Много се зарадва, като ме видя. С нея съм работил 5 години.  

- Освен като певица от вас ли е прихванала дъщеря ви Ажда състрадателността към хорското нещастие? Помагали сте индивидуално на много хора и за различни каузи, без да сте се афиширали, а сега тя поде няколко благотворителни акции.

- Вероятно от мен, както казах, никога не съм бил сребролюбец. Вече съм по-настрана, но където мога, пак ще помагам.

- В днешно време има много телевизионни и риалити формати, на които изгряват много млади таланти. Пеят страхотно, но после бързо се изгубват. Каква е причината?

- На много високо ниво са направени тези формати, но не ми харесва, че учат децата да пеят на английски като папагали.

По-добре да пеят български песни, защото в края на краищата живеем в България. Някои ще кажат, че съм демоде, но питам аз: “За Англия ли подготвяме тези кадри?!” Редно е да бъдем повече патриоти, защото ако отидете в една Гърция или Турция например, се слуша масово тяхната музика.

Това се отнася и за българските радиа, които от сутрин до вечер пускат песни на английски. Вярно, фолкпевиците спечелиха много пари, но винаги съм казвал, че аз и моето поколение изградихме пътя, по който сега вървят всички млади изпълнители.

Не може един Мустафа Чаушев, Боян Иванов и който и да е друг от моето поколение да взема 150 лв. пенсия, след като съм продал милиони плочи, правил съм хиляди концерти и съм внесъл в държавната хазна сума ти пари.

А сега се правят на ударени, че архивът изгорял. Вече ми е неудобно да говоря, това е жестока обида. Не може депутатите постоянно да си повишават заплатите. Аз съм дал на държавата, но нищо не получавам, те не са дали нищо, но получават.

Не е редно. Но както е тръгнало, ще си останем с обидата и болката. 150 лв.?! Една циганка, дето мете, взема 300 лв. Да оставим личното чувство, но това показва отношението на държавата към културата.

- Как приехте смъртта на Тончо Русев, който е писал много песни за вас?

- Много тъжно ми беше. Сега много хора се хвалят, че са го познавали, че са били приятели. А мен ме откри през 1968 г. в студиото на радио “София”. На първата ни среща ми се подгънаха краката, когато ми казаха, че искал да ме види.

После ръководителят на оркестъра на “Балкантон” Димитър Ганев ме намери в консерваторията и ме покани на прослушване за солист по предложение на Тончо Русев, но не можах да повярвам и не отидох.

После пак ме уговори, явих се на втори кастинг с кандидати от цяла България и ме избраха за солист. Тогава издадох първата плоча, която мина 100-хиляден тираж. Може да се провери в архивите на “Балкантон”, че най-продаваният певец на България се казва Мустафа Чаушев.

- Изнасяли сте концерти в много страни, къде са ви приемали най-радушно?

- В Съветския съюз. За тях ние бяхме суперзвезди - от нас, от сърбите и поляците се научиха да правят естрада.

Емил Димитров беше уникален, за Лили Иванова да не говорим, покрай тях и аз пробих. Работих с Московския мюзикъл, с Ленинградската филхармония.

Това са постижения, които за момчето на бай Ариф от Шумен не беше никак малко.

- Какъв житейски съвет бихте дали на младите изпълнители?

- Да не мислят, че слънцето се върти около тях. Да не забравят, че и те са хора - носят душа и сърце наравно с другите, а не са с ангелски крила.

Да са по-земни. Естествено, изкуството иска да си по-различен, по-интересен, но до крайности да не се стига само и само да привличаш публика.