Главоломно нарастващ бюджет, все повече разходи за лекарства и липса на реформи

Политиките в здравеопазването следва да се правят и базират върху данни. За съжаление публичният достъп до данни в сферата на здравеопазването е оскъден, а по този начин се спира възможността на заинтересованите страни в обществото да бъдат коректив на случващото се в този сектор.

Растящ бюджет за здравеопазване и липса на реформи

Както в световен мащаб, така и в България разходите за здравеопазване се повишават с всяка година. Това се дължи на постепенно повишаващата се продължителност на живота на населението вследствие на развитието на здравеопазването, в т.ч. на нови здравни технологии, ранна диагностика на заболяванията, нови и ефективни лекарствени терапии, повишен

достъп до медикаменти вследствие на генеричното навлизане и конкуренция и т.н.

Дотук добре, но в България случаят е малко по-различен. Първото нещо, което следва да попитаме, е доколко средствата, които всеки един от нас заплаща за здравеопазване, се разходват по оптимален и ефикасен начин. Бюджетът на НЗОК расте с всяка изминала година, като през 2018 г. достигна 3,86 млрд. лв., същевременно от ъгъла на заинтересованите страни в сферата парите все не достигат.

От графиката се вижда, че населението на България е намаляло с 800 хил. от 2002 г. досега, но за сметка на това тези

над 65- годишна възраст устойчиво се повишават,

като през 2017 г. са достигнали почти 1,48 млн. души (в сравнение с 2002 г., когато са били 1,33 млн.). Повишаващият се брой хора в пенсионна възраст дава своето отражение върху разходите в системата, като заболеваемостта при тази група е най-вече от социалнозначими болести – високо кръвно налягане, диабет, респираторни и онкологични заболявания и др.

Погледнато от друг ъгъл, съгласно доклад на НАП здравно неосигурените лица в България наброяват 719 хил. души. Това означава, че те липсват като платци в системата на здравеопазването. Може да се спекулира и че основният вид помощ, от която се възползват, е спешната – поради естеството на това, че тя е "безплатна", което допълнително товари здравната система с неочаквани разходи.

Но да се върнем към основния въпрос –

колко ефективно се изразходват средствата? Повишаването на бюджета за болнична помощ за сметка на доболничната говори за липсата на политика по превенция на заболяванията. Един от стожерите на ефективността засяга именно ранната диагностика и прекъсване или лечение на заболяването в зародиш, докато болестта не е придобила сериозно изражение върху здравето, за да се наложи пациентът да бъде хоспитализиран. Грижите в болницата вече удвояват или утрояват сумата за лечение, което на макрониво се отразява пагубно на бюджета.

Растящ бюджет за лекарства и липса

на реформи

Допреди година лекарствата бяха тема, която рядко бе обсъждана като проблемна по отношение на бюджета за здравеопазване. В края на 2017 г. проблемът започна да се изостря, след като правителството заяви, че ще наложи мораториум за нови молекули, с който целяха да оптимизират вече видимия преразход в това перо на бюджета на НЗОК. Под гръмките звуци на протести от страна на различни пациентски организации и опозиция мораториумът отпадна.

От графиката се вижда, че въпреки нарастването на бюджета за лекарства има разлика между заложеното и отчетеното в края на всяка година. Ежегодно предвиденият бюджет е един, а в края на годината отчетеният е с между 15 и 20% повече.

Бюджетът между 2012 и 2015 г. е нараснал с 53%, докато достъпът до медикаменти е останал същият.

През 2018 г. разходите за медикаменти достигнаха 1 млрд. лв. или 27% от бюджета на здравното ведомство. По това перо България заема първа позиция в Европейския съюз редом с Унгария по разходи за лекарства като процент от БВП за здравеопазване.

Въпреки увеличаващите се разходи за медикаменти достъпът до тях е силно ограничен, особено когато говорим за социалнозначими заболявания като болестите на органите на кръвообращението. България е на първо място в ЕС и по смъртност от сърдечносъдови заболявания. Така например през 2016 г.

смъртните случаи

от тези заболявания са близо 65,5% от всички, докато в страни като Дания и Франция този дял е над два пъти по-нисък – около 25%. Тук държавата е изиграла своята роля, като е заложила 25% реимбурсация (заплащане) на лекарствата, докато 75% следва да бъдат доплатени от пациента.

Поглеждайки статистиката, може да се каже, че групата, която се характеризира с такива заболявания, са пациентите над 50-годишна възраст, а по данни на различни здравни ведомства хипертонията засяга над 3 млн. души от населението. От графиката е видно, че около 1,5 млн. от тези пациенти са в пенсионна възраст, а вземайки предвид нивото на българската пенсия – много от пенсионерите не могат да си позволят да доплащат 3/4 от цената на медикаментите, които са им жизненоважни.

Оттук следва и ефектът на доминото – много от пациентите, които не могат да си доплатят за лекарствата отпадат от лечение. По този начин рано или късно нерегулираното кръвно налягане се задълбочава и се стига до инфаркт. Ако изходът не е летален, то пациентът бива хоспитализиран, а разходите за лечение нарастват стократно.

Съгласно данни от НЦОЗА пациентите, хоспитализирани от болести на органите на кръвообращението, са нараснали със 73% от 2005 г. насам.

Въпреки

растящите разходи решение на проблема има и всяка една от парт

иите в българския парламент го е заложила в своите предизборни програми - нарича се прогенерична лекарствена политика. Чрез нея много от западните страни - членки на ЕС, ежегодно се справят с растящите разходи за медикаменти, като предоставят на пациентите възможност

да се лекуват ефективно и достъпно

За жалост в България тази политика не е застъпена и е подвластна на множество недоброжелателни спекулации от различни организации и политици, които целят пациентите да продължат да се лекуват със скъпоструващия оригинален продукт, който в повечето случаи е финансово недостъпен за хората в пенсионна възраст.

Подобни злоупотреби бяха доказани в съседна Гърция, където бивши политици и министри на страната бяха изправени пред съда заради взети подкупи в размер на 10 млн. евро от един от най-големите швейцарски фармацевтични концерни, производител на оригинални медикаменти. Изчислените щети за бюджета им се равняваха на 4 млрд. евро за период от 10 г.

Медицинските сестри и липсата на кадри

В графиката за тях се забелязва рязък спад в количеството на медицинските сестри в страната след 1999 г. Причините за това вероятно са няколко - по-малко завършили медицински сестри, пенсиониране, трудова миграция в търсене на по-добре платени възможности за реализация.

Въпреки протестите командното решение на този проблем няма да бъде ефективно. От една страна, се иска увеличение на заплатите на медицинските сестри, за да стане професията по-привлекателна, от друга – решението за увеличение на заплатата на медицинските сестри в болниците се взема от директора и борда – т.е. това не зависи пряко от държавата, въпреки че тя е принципал на държавните болници. Медицинските сестри заедно с другия болничен персонал са част от пазара на труда. Вследствие на спада на техния брой (предлагането) търсенето остава константа, което означава, че въпреки, че работят за по-ниска заплата, има голямо търсене за техния труд, следователно се отварят възможности за работа на повече от едно място, доколкото позволява и Кодексът на труда.

Другият аспект, който разглеждаме е количеството на завършилите медицински сестри –

липсва обосновка

за резкия спад на завършилите от страна на обучаващите инситуции. При държавна поръчка, приемът е регулиран, следва ли в това положение, количествената регулация да отпадне, а също така има ли изкуствено създаден протекционизъм от страна на професионалните организации на медицинските сестри, който да поддържа ниският им брой в системата на здравеопазване?

В България

проблемът на сестрите е в техния брой

- на един лекар се падат по 0,9 медицински сестри, докато средното за Европа са 2 сестри. По този начин качеството и бързина на работа може да се влоши, а това да доведе до неприятни за пациентите ситуации. В случая решението зависи изцяло от доброто финансово управление на болниците, в които сестрите работят.

Другият аспект, който разглеждаме, е количеството на завършилите медицински сестри – липсва обосновка за

резкия спад на завършилите

от страна на обучаващите институции. При държавна поръчка приемът е регулиран, следва ли в това положение количествената регулация да отпадне, а също така има ли изкуствено създаден протекционизъм от страна на професионалните организации на медицинските сестри, който да поддържа ниския им брой в системата на здравеопазване?

В България проблемът на сестрите е в техния брой - на един лекар се падат по 0,9 медицински сестри, докато средно за Европа са 2 сестри. По този начин качеството и бързината на работата може да се влошат, а това да доведе до неприятни за пациентите ситуации. В случая решението зависи изцяло от доброто финансово управление на болниците, в които сестрите работят.