Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тъмната страна на Гагарин: плисва чаша вино в лицето на Брежнев, обвиняван е, че управлява самолет пиян

На 27 март се навършват точно 50 години от смъртта на първия човек, летял в Космоса. Юрий Гагарин завинаги остава в съзнанието на хората не само с уникалното си постижение, но и с вечната си заразителна усмивка. Зад нея обаче се крият много стаен гняв, потиснатост, дори депресия. Въпреки че доста от ексцентричните прояви на космонавта са прикривани, някои истории остават живи и до днес.

Според една от най-емблематичните Гагарин толкова се разгневил веднъж, че си позволил да направи немислимото – плиснал чаша вино в лицето на самия Брежнев. Разбира се, информацията официално е потулена, но се разказва скришом години наред. Причините са много. Още с възкачването на Брежнев на власт, Гагарин е ужасен. Той е в много добри отношения с Хрушчов, дори го боготвори. Брежнев обаче има съвсем различно отношение към космическата програма и често не цени хората, участващи в нея, като личности, а ги вижда единствено като пионки, лесни за жертване в името на големи успехи.

Капката, която прелива чашата за Гагарин, е смъртта на Владимир Михайлович Комаров - първият човек, който загива по време на изпълнението на космическа мисия. Близък приятел на Юрий и негов доверен колега. Според агента на КГБ Вениамин Русаев (цитиран в книгата “Юрий Гагарин. Истината зад легендата”) още при предварителната подготовка резултатите показват, че полетът е малко вероятно да е успешен, но когато данните са докладвани на Брежнев, той не поискал да спасят Комаров, а единствено резултати. След смъртта на Владимир, Гагарин директно обвинил Брежнев. Той дори казвал пред приятели: “Ще се добера до него и ако открия, че е знаел за ситуацията и въпреки това е позволил всичко това да се случи, знам точно какво ще направя.”

Самият Русаев смятал, че космонавтът иска да “фрасне юмрук” в лицето на Брежнев, но дори и за миг не предполагал, че реално ще се осмели. Разказва се, че Гагарин все пак не ударил генералния секретар, но му лиснал чаша вино в лицето. Според мнозина тогава той сам подписва смъртната си присъда. Това е и една от най-разпространените конспиративни теории за нелепата смърт на космонавта, умрял по време на елементарен полет с малък самолет. Според официалните данни на 27 март 1968 г. по време на тренировъчен полет самолет МиГ-15 УТИ с пилот полковник Гагарин и инструктор полковник Серьогин се разбива в 10,31 сутринта в района на Новосьолово на 18 км от град Киржач. В официалното заключение за смъртта е написано, че самолетът е извършил рязка маневра, завъртял се е, влязъл е в свредел и се е разбил в земята. Странни са обстоятелствата, защото и двамата са опитни летци, времето е хубаво и няма данни за авария. И въпреки че никой тогава не смее да изяви теориите си на глас, повечето хора вярват, че всичко това се случва по нареждане на Брежне. Години по-късно дори близките на Гагарин признават, че са убедени в тази теория и че Юрий си отива не заради грешка при полета, а защото си е позволил открито да обвини лидера за смъртта на Комаров.

Други обаче говорят, че в последните години от живота си, Гагарин е изключително потиснат. По време на една почивка с жена си във Форос той дори скача през терасата от втория етаж. Получава сериозни наранявания на лицето и крайниците, налага се да му направят операция и остава в болница повече от месец. Лекарите са категорични, че е можел да умре на място. Някои се притесняват да не е направил опит за самоубийство, но според други източници историята е много по-малко драматична. Смята се, че Гагарин се е напил и е отишъл в стаята на една красива медицинска сестра, но съпругата му Валентина е нахлула и той е действал първосигнално и под влиянието на алкохола, е скочил през терасата. Изследователите Джейми Дорън и Пиърс Байзъни цитират думите на тази медицинска сестра: “В живота има хора, особено мъже, които постоянно търсят приключения. Мисля, че Юрий Алексеевич Гагарин беше такъв. Между нас не е имало нищо и той нямаше какво да крие от съпругата си Валентина. Той просто се перчеше и се държеше детински.”

За любовта на Гагарин към чашката също се носят легенди. Всъщност Юрий е изключително амбициозен, стриктен, отдаващ се напълно на космическата мисия. След успешния полет животът му наистина се променя сякаш за миг, но не точно в посоката, в която той се надява. Самият ръководител на космонавтите генерал Каманин пише в дневника си (цитиран в книгата “Истината зад легендата”): “Не искам да бъда лош пророк, но според мен той (Гагарин) пие доста. Той е на върха на славата си, носи голямо морално бреме, знае, че всяка негова стъпка се следи. Ще минат година-две, ситуацията ще се промени драстично и той ще започне да недоволства. Това се вижда дори в семейния му живот. Той не уважава съпругата си, понякога я унижава, а тя няма образованието или социалните умения, за да му въздейства.”

Според изследователи Гагарин е блестящ космонавт, трениран, с желязна психика, но трудността за него се оказва реалността след полета. Негови биографи обясняват, че той трудно приема славата, вечното участие в паради, официалните посещения, конференциите. Юрий предпочита да се посвети на нови успехи, вместо цял живот само да преповтаря едно и също за миналото. В годините след полета обаче той е като кукла, разнасяна от държава на държава, за да се среща с всички, които желаят да го видят. Повече от две години той само пътува, посещава над 30 страни и се среща с хиляди хора… Стига дори до Япония и Индонезия, като в някои страниима по петнайсет срещи на ден.

Генерал Каманин споделя спомени и от посещението в Индия през 1961 г.: “Хиляди се бяха събрали и посрещнаха Гагарин топло. Сетих се за наивните вярвания от детството ми и как Христос срещал народа. Той е трябвало да прави чудо с пет хляба и две риби, но нашият Гагарин задоволява жаждата на хората само с появата си. Стараят се да изцедят максимална полва от Юрий, за да представят нашето правителство в най-добра светлина. И никак не се интересуват как му се отразява всичко това.” Всички съветски лидери копнеят да поговорят с него, но и президенти, политически дейци, учени, артисти, музиканти. Момчето от село се превръща в най-известния човек на планетата, но славата го потиска.

Вместо тренировки и подготовка за полети, животът на Гагарин се превръща във вечни официални посещения, вечери и наздравици. Джейми Дорън и Пиърс Байзъни пишат: “За жалост тези представителни турнета го поставяли в ситуации, когато от него се очаквало да пие всеки път, за да не прекъсне безкрайните тостове в негова чест. Това, съчетано с емоционалното напрежение на безмилостната му обществена програма, неволно го подвело да започне да пие повече.” Затова според изследователите е съвсем възможно той да е станал алкохолик, което да му е попречило на работата. Той качва почти десет килограма, спира активния спорт и често изпада в потиснато състояние. Заражда се теорията, че грешката за фаталната катастрофа на 27 март е на самия Юрий, който има увлечение към алкохола. Тези слухове се появяват в различни източници за живота на космонавта след полета.

В книгата “Мистерията около смъртта на Гагарин” Сергей Лексов пише: “Веднага след катастрофата на Гагарин и Серьогин плъзнал слух, че двамата наистина са били пияни. Вечерта преди полета отишли на празненство по случай 50-годишнината на свой колега.” Най-тежкият удар за Гагарин е фактът, че той така и не е включен в нова мисия в Космоса, което всъщност е най-голямата му мечта. А когато става дума за работата, Гагарин е блестящ – той дори завършва академията “Жуковски” в Москва и прави изключителна дипломна работа, включваща практическа конструкция за совалка, която може да се използва многократно. Той е бил блестящ инженер и готов на всичко, за да се върне в космическата програма.

Смята се, че е бил прекалено ценен, за да бъде рискувано да загине в нов полет в Космоса, затова е трябвало да бъде ограничаван. Дадена му е длъжност да обучава други космонавти. Но той написва писмо до Държавната комисия, в което се оплаква: “Не може да ми забраните да летя. Ако спра да летя, аз няма да имам моралното право да водя други хора, чиито живот и работа са свързани с летенето.” Според друга теория Гагарин все пак лети отново в Космоса, като участва в секретна мисия за полет до Луната. Смята се, че тя е неуспешна и по време на нея космонавтът загива.

Коментара ()

Вашият коментар