Действията на президента и главния прокурор не били координирани

Президентът Румен Радев и главният прокурор Сотир Цацаров в един ден поискаха Конституционният съд (КС) да отмени въвеждането на частна охрана на селата. Мотивът им - така Министерският съвет и МВР абдикират от задължението си да пазят живота и имуществото на хората.

Основният аргумент на Радев и Цацаров е, че “в Закона за частната охранителна дейност

има явно

противоречие с

принципите на

правовата

държава”

Той бе приет в началото на годината, а на 30 януари 2018 г. бе обнародван в “Държавен вестник”.

Главният прокурор пусна рано сутринта в понеделник своите мотиви, които бяха описани в детайли. След 13 ч на интернет страницата на държавния глава бе съобщено за искането му до Конституционния съд, като бяха публикувани по-кратки мотиви.

Еднакви са аргументите на Сотир Цацаров и Румен Радев. Хора от техните екипи обаче бяха категорични, че няма съгласуване на действията им.

Искането до Конституционния съд идва само дни след като главният прокурор и шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов се обявиха против друга идея на управляващите - да бъде променен текстът в Наказателния кодекс за неизбежната отбрана.

Радев и Цацаров атакуваха в КС три спорни текста от Закона за частната охранителна дейност. Те регламентират правото на кметовете да наемат фирми, които да пазят населените места. Такава възможност им се дава за първи път със закон.

Опазването на обществения ред, който включва и защитата от престъпни посегателства, е ангажимент на Министерския съвет и на МВР. Държавата няма право да абдикира от грижата за сигурността и спокойствието на хората, става ясно от мотивите на двамата до КС. Според президента правото на

търговски

дружества

да пазят

населени

места е

отказ

на държавата

от функциите ѝ

по охрана на обществения ред.

“Намирам, че се прехвърлят правомощия на МВР по опазване на обществения ред и националната сигурност на търговци”, аргументира се Сотир Цацаров.

Той припомня, че КС вече е имал повод по друго дело да се произнесе за прехвърлянето на държавни функции на организации, които не са държавни. Мнението на съдиите тогава е било, че трябва да се преценява дали няма противоречие с демократичните ценности и принципите на конституцията. “А прехвърлянето извън системата на държавните органи води до разпад на държавността”, е било становището на съдиите. Главният прокурор посочва и други слабости на спорните текстове. Една от тях е възможността кметът да сключва договор за охрана.

“Тя ще постави

хората в

зависимо

положение

от неговата воля”, пише Цацаров. Според него това на практика ограничава възможността на държавните органи да гарантират обществения ред.

Допълнителни усложнения може да се очакват и ако гражданите пожелаят, каквото право имат, сами да договарят друга частна охрана.

Цацаров припомня, че по Закона за МВР може да се изграждат звена “Общинска полиция” за опазване на обществения ред, охраната на обекти и т.н.

Той съзира и още една опасност: “На законово ниво се позволява неограничено въздействие на частни охранители върху живота в населените места, независимо дали става въпрос за действия, засягащи личния живот и имуществото, упражняването на политически права, икономически дейности или други.”

Според прокурор №1 се създава “недопустима зависимост на поддържането на обществения ред от преценката и активността на частни фирми, а не от предвидените по конституция и съответните закони държавни органи”.

Цацаров открива и слабости в мотивите към закона. Според него в тях не се казва кое налага новия вид охрана. Но пък за сметка на това “преимуществено се обсъжда незасягането на финансовите интереси на кандидатите и притежателите на лиценз”.

“Законът борави с неопределени по съдържание понятия”, сочи Цацаров. Според него това ще затрудни както охранителите, така и гражданите.

Президентът

Радев посочва и

друг недостатък - в закона не е поставено изискване служителите да са политически неутрални и да се ръководят единствено от закона. 

Между аргументите на президента са и “липсата на специфични изисквания и конкретика за патрулирането и дейностите, които ще бъдат прилагани за защита на имуществото и хората.

Предстои становища в КС да изпратят парламента, МС и МВР.

Идеята била да се регламентират съществуващи вече отношения

Идеята на този закон беше да се регламентират отношенията, които съществуваха и преди приемането му. Кметът не прехвърля охраната, а има възможност да я възложи на частна фирма, обясниха неофициално експерти от МВР. Още през април 2016 г. МВР предложи нов Закон за частната охранителна дейност, който обаче не стигна до гласуване поради оставката на правителството. Тогава поводът бе скандалът на околовръстното, в който гардове на Ивайло Борисов-Ториното биха семейство спортисти.

Проектопромените в закона бяха внесени в НС от Министерския съвет на 2 август м.г. и бяха почти същите като предишните. На първо четене бе гласуван в парламента на 21 септември и бе приет с гласовете на 91 депутати, “против” са били 10, а 23 - въздържали се. Гласуван е на второ четене на 17 и 18 януари т.г. и среща остра критика от депутатите от БСП, които още тогава искаха да отпадне точката кметове да дават на частни фирми охраната на градове и села.

Още след приемането имаше призиви президентът Румен Радев да атакува в Конституционния съд текста. Три работодателски организации - АИКБ, БСК и БТПП, пък поискаха от Радев да наложи вето върху него.

Фирмите: Бяхме прави да искаме вето

“Фактът, че президентът и главният прокурор внесоха искане до КС, означава, че сме били много прави. Още като приеха закона, ние се обърнахме към президента да наложи вето. Част от текстовете бяха точно по тази тема. Смятам, че днес се взе едно решение в името на конституцията”, каза Татяна Иванова от Индустриален клъстър “Сигурност”. Според нея охраната на урбанизана територия е една от дейностите, които се появили между първо и второ четене на закона. “Нямахме никаква представа какво ще се заложи като дейности. Когато разбрахме за какво става въпрос и че кметът на общината ще има право да сключва договор без ясни процедури, поискахме вето”, каза Иванова. Според нея Радев е избрал да се обърне към КС, защото ветото лесно може да бъде преодоляно. (24часа)

МВР публикува и две наредби

Докато вчера главният прокурор и президентът атакуваха пред КС закона, от МВР пуснаха за обществено обсъждане 2 проекта на наредби - за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност, и за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност.

От мотивите им се разбира, че целта е да отговарят на новоприетия закон. Очакваните резултати са “по-ефективен контрол, осъществяван както от самия търговец, така и от контролните органи на МВР” и “постигане на ефективност на дейността, свързана със сигурността на гражданите”.