Има една приказка, че диамантът е въглен, който се е справил блестящо със стреса. Наистина, въгленът и диамантът са химически едно и също нещо - въглерод. Само дето диамантената молекула е красиво структурирана. Тя е станала такава под огромния натиск на земните и небесните сили, които моделирали молекулите му. Резултатът е бляскав и безмерно по-скъпоценен къс въглен.

Според китайската система за култивиране на живота стресът е благо, стоварило се на главите ни, за да ни накара да се превърнем от въглен в диамант. Вместо да му се поддаде и да свърши в някоя печка, въгленът, избрал да стане диамант, се подготвял да удържи всичко, което би го отвело в кофата за въглища.

С други думи,

стресът отваря две възможности -

да му се оставим, т.е. да разрешим вихъра от негативни чувства, характерен за това състояние, да вземе връх в съзнанието ни; или да използваме като диаманта типичните стресови ситуации, с които е така богато ежедневието, като възможност да създадем по-добра и по-ценна версия на самите себе си.

Всеки знае какво е стрес, всеки е опитал горчивия му вкус и е ял попарата на последиците. Ако не теорията, поне неприятното усещане на стягане в корема и свръхнапрежението в главата са познати всекиму. Когато нищо не върви както трябва и обстоятелства от различен характер ви притискат отвсякъде, тяло и ум губят връзка и хармония. Тогава имате чувството, че всичко работи против вас и целият свят се е съюзил за поредната конспирация срещу добруването ви.

Понеже

човек не обича да вижда себе си като губещ,

има позитивни теории за стреса. Според тях крайното напрежение има добра страна: активират се неподозирани ресурси на тялото и ума. В резултат човекът надминава себе си и показва чудеса от храброст, сила, издръжливост или гениалност. Затова някои хора нарочно се докарват до стрес, когато имат да вършат нещо важно - да речем, като го оставят за последния момент. Само тогава под натиска на краткото време те могат да покажат на какво са способни.

Тази практика работи, но трябва да се знае здравната й цена. Човек плаща скъпо и прескъпо със своите жизнени запаси за постигнатите по този начин чудеса.

Всеки стрес означава безмерна, безконтролна и безвъзвратна загуба на жизнена енергия,

която е “живец”, т.е. онова, което държи човека жив.

Той няма да мръдне нагоре по еволюционната стълбица, ако прогресивно губи най-рафинираната форма на чи, която се пази в тялото му. Тя именно тегли човешкия вид нагоре и напред. Ресурсите за напредък в еволюцията се измерват с количеството високорафинирано чи в живите организми.

Това чи е най-важният строителен материал на съзнанието и е неговият източник Шън

Понеже стресът е хаотична и неефективна стратегия, когато е във водовъртежа му, тялото често посяга към три от складовете за рафинирано чи - в центъра на главата, в гръдния кош и в коремната кухина. Тези складове захранват с жизнена енергия съзнанието, органите и целия организъм. По-големи от другаде, запасите от чи в тези складове остават полупразни след стресова ситуация. Затова човек се чувства “изстискан”. Стресът отваря тия складове и големи количества чи се изразходват за малко нещо. Например за вземане на някой изпит блестящо. Понеже шестицата на изпита е балсам за гордостта и врата към успех в живота, човек не жали себе си, за да я получи.

Анатомията на стресовите емоции показва, че те са злощастна комбинация от множество негативни емоции като тревога, амбиция, паника, надпревара, страх от провал, несигурност в собствените ни качества, всичките обрамчени в плашещ сценарий на неясно и тъмно бъдеще в случай на неуспех. В този момент светът се разделя на бял и черен, има само две възможности и едната не бива да се допуска на никаква цена. Това е философията на въглена, който иска да стане диамант, но не знае как.

Каква е връзката с диамантите, четете в хартиеното издание на в. "Здраве без лекарства".