Помня една статия озаглавена "РОДИТЕЛИТЕ - ВРАГ НОМЕР 1 НА МЛАДОТО СЕМЕЙСТВО".

Вчера докато чаках за дело пред съдебната зала забелязах млада двойка - явно развеждащи се и свекървата до тях, сигурно дошла да даде кураж на "Златната паричка на мама". Никой не можеше да вземе думата от нея - нито страните, нито колегите адвокати, какво е било в съдебната зала не ми се мисли дори.

Преди време имах случай на млада двойка имаща някакъв спор. Седим пред залата като врагове - ние на едната пейка с мъжа, а на другата пейка жената с нейния адвокат и МАМА. Питам клиента си: "Не може ли да се разберем вместо да правим циркове със свидетели" . Той свива рамене и казва: "Тъщата не дава да говоря с жена ми, прави чудеса като опитам да установя контакт".

Брех, викам си чакай и аз да ида да видя това страшилище. Отивам при колегата и се обръщам към него и клиентката му: "Няма ли как да направим споразумение да се разберем да няма скандали, свидетели, цигании и т.н." - разтягам аз адвокатски локуми.

Момичето ме поглежда и аха да отговори нещо и майката я прекъсва. Колегата иска да каже нещо, но и той е прекъснат.

Аз продължавам да се правя на циркаджия тоя път се обръщам към колегата решавам, че може би той не иска да се договаряме.

"Колега - казвам - не се развеждаме ние с теб, няма за какво да се караме, младежите могат да постигнат споразумение. Разделили, разделили не са първите, но могат човешки да се договорят за издръжка, родителски права и прочие."

Отново се обажда тъщата: "НЕ, НЕ МОГАТ ДА СЕ РАЗБЕРАТ, НЯМА КАКВО ДА СЕ ДОГОВАРЯТ ТЕ."

После тя ме поглежда строго и отсича: "Може ли да ни оставите, имам да обсъдя нещо с МОЯ АДВОКАТ?"

НЕЙНИЯТ адвокат все едно тя е страна по делото.

Та думата ми е РОДИТЕЛИ ОСТАВЕТЕ МЛАДИТЕ САМИ ДА СЕ ОПРАВЯТ. Не заставяйте между тях, не вземайте страна. Те и без вас ще вземат най-доброто решение и за тях и за децата им.

*Коментарът е от фейсбук