Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Малко известна история с дарение на Левски - дал кесия с жълтици, за да изрисуват иконите на църквата в Голяма Фуча

Васил Левски е дарил кесия с жълтици, за да бъдат изрисувани иконите от негов доверен художник в църквата в бобовдолското село Голяма Фуча. Апостола се познавал със свещеника, чиято потомка Спаска Спасова разказа историята пред "168 часа".

Малко преди да бъде заловен през 1873 г.,

Левски трябвало да проведе конспиративни срещи

край днешните Бобов дол и Дупница. Избягвал големите пътища и затова се свързал със своя познат - свещеника Христо. В хода на разговора той му разказва

с какви мъки е издействал

най-накрая селото да има черква.

Както и че до момента църковните служби и ритуали се изпълнявали под стария кръстат дъб до селото.

Всъщност в годините преди Освобождението българите стават все по-еманципирани от своите поробители.

След Кримската война през 1853 г. Османската империя

е принудена да прави редица отстъпки,

включително да даде земя на селяните да я обработват. Формално тя все още се е водила на султана.

Всъщност тази първа крачка към икономическо освобождение била придружена съвсем естествено от желанието всяко населено място да има своя църква и училище.

Така в един момент и свещеникът Христо

набрал смелост да говори с турския ага

Големия Фучия, който управлявал района. Още повече че съпругата на Христо - Мария, работела при него.

"Аго, нямаме си черква в селото, само когато е хубаво времето, разрешавам хората да се венчаят при дъба - били горе-долу думите на свещеника. - Мария ти е доверен човек, разреши ни да си построим и ние черква."

Според потомката им Спаска Спасова турчинът решил да предизвика Христо и го попитал за колко време най-бързо могат да я изградят.

"За три месеца", отговорил свещеникът. Агата кимнал, давайки знак, че е съгласен, но само при това условие. Ако не - облогът отпада и църква няма да има.

"Дядо събрал хората и им казал, че това е единственият вариант да имат своя църква - всеки давал каквото има, мнозина работели денонощно - разказва Спаска. - Разбира се, в селото били наясно, че когато агата си поиска редовните месечни данъци, повечето няма да имат с какво да му платят, но поели този риск."

През това време Христо, съпругата му и още няколко съмишленици разработвали за всеки случай и

планове за извеждане на хората от селото

Никой не можел да изключи варианта той да се разгневи от църквата и от липсата на налози в касата на султана.

Според Спаска Спасова някъде в този период

Левски обикалял в района

"От баба знам, че нарочно избягвал главните пътища - казва тя. - Минал през полето и като разбрал, че се строи църква, се свързал с прадядо. В продължение на 3 дни той го е крил, покрит с царевичак в камбанарията. На тръгване Левски казал: "Ще изпратя човек от Самоков да изрисува иконите - ще му платиш с това." След което Апостола поставил в ръцете на свещеника малка торбичка с жълтици.

Според Спаска Христо ги приел, след което с още един старец трябвало да откарат Левски до Дупница.

"От баба знам, че за да го скрият, вързали нощвите за хляб под волската кола - казва правнучката. -

Върху тях легнал Левски,

след което го покрили с царевичак, за да не се вижда. До главния път ги чакали хора от Самоков, които поели Апостола."

Малко след това се появил иконописецът, пратен от Дякона, и взел мерки за иконостаса.

За съжаление Спаска никога не научила името му, но има доста индикации, че може да е пряк ученик на Самоковската школа на Захарий Зограф. Зографът е починал 20 години преди това - през 1853 г. В иконите се забелязва и почеркът на друга прочута школа на рода Образописови.

"Работата по църквата е към своя край и дядо се притеснява, че Фучия ага ще се вбеси от факта, че селяните с неимоверни усилия са спазили тримесечния срок. И че нямат с какво да му платят."

Затова свещеникът и старецът, който му помогнал да изведат Левски от селото, започват да подготвят бягството на хората.

"Планът бил през нощта животните и децата да бъдат упоени с ракия, за да не издават звуци - разказва Спаска. - На копитата на добитъка трябвало да се увият парцали и всички в пълно мълчание да поемат към пропастта Станин дол."

Христо и Мария остават, за да опитат като най-доверени хора на агата да потушат гнева му. Или да отклонят преследвачите по грешна следа.

Когато вижда, че селото е пусто, турчинът вика свещеника заедно с още един дядо и няколко турци.

"Наредил му да се разходят заедно, за да погледат църквата от скалата срещу нея - казва Спаска. - Когато стигнали, казал на дядо да стъпи на върха, надвесен над пропастта."

Свещеникът усетил, че нещо лошо ще стане, затова се обърнал към агата, до когото стояли съселянина му и турците, и казал три пъти: "Очи гледали, очи плакали".

Това е перифразирана формулировка, подобна на тази в Библията, която се използва за спиране на даден мъчителен процес.

"Наместникът на султана недоумявал какво му казва свещеникът и накрая извикал: "Ристе, айде скачай!

Ако не скочиш, аз ще те бутна"

Дядо се хвърлил от скалата сам", казва Спаска.

"След това агата се върнал вкъщи и попитал баба: "Марийо, къде е мъжът ти?" .

"Докато жената се тревожела, Фучията изпратил подчинените си да търсят къде са се скрили хората от селото -

разказва Спаска. - Водел ги брат му - Малкия Фучия. Той и още един стигат до пропастта Станин дол и виждат хората как са се наредили, не смеели дори да мигнат. Тогава старият човек, извел хората, започнал да вика: "Ухуу, нагоре-надолу". Братът на агата бил сигурен, че около тях има боен отряд и им готвят клопка. Затова с хората си се върнал обратно, за да предупреди брат си да бягат."

 

Коментара ()

Вашият коментар