Корекции човек си прави, когато е най-нещастен, нежелан или незабележим. Или поне аз съм била в едно от тези състояния
Корекции човек си прави, когато е най-нещастен, когато се чувства най-нежелан, неоценен или незабележим. Или поне аз съм била в едно от тези състояния.
Гледайки 9 години назад във времето, така си обяснявам глупостта с пластиките си... Търсила съм нещо, което никога не е съществувало и наивно съм вярвала, че чифт нови гърди ще променят реалността ми. Самочувствие с тях не се придобива, то идва едва когато оставиш следа. Творческа или професионална.
Възможно е и течението да ме е понесло, но не това е била конкретната причина. Липсата на любов ни тласка към външното подражание на идолите, пък било то и на американските плейбой зайчета в даден момент.
Вчера, в блиц интервю ме попитаха дали не съм се замисляла за корица на мъжко списание, сякаш това е покоряване на връх в личното ти израстване и отговорих, че преди 11 години вече съм била, за мое съжаление днес... И то без да драпам със зъби и нокти за нея, поканиха ме след първата ми поява на екран.
Та така де, в онова объркано мое младежко време се сещам за още една безумица... Имаше няколко марки, с които богатите се обличахме - Долче и Габана, Фере, Кавали - плочките бяха билет за прием в обществото на "гъзарите". Хм, сещате се нали? Същото е като с днешните парцалки на Филип Плейн, екстеншъните, филърите, острия маникюр на ръце, неспособни дори да напишат името си правилно.
Грубо ли се изразих? Благодаря! Това беше и целта. Истината не винаги означава живот в розово, въпреки скъпите очила на Диор.
Всичко с времето си, казват старите хора. Това важи и за бръчките ми. Именно те показват миговете на щастие, следите от усмивки и сълзи.
Не се сърдя на момичета, които се опитват да приличат на мен. Не обвинявам и хората, копиращи стила ми на писане, начин на изразяване и на работа... Но не съм и щастлива. Индивидуалността е вратата към успеха, а пък и аз не винаги съм перфектна - понякога допускам грешки, бързам, забравям, закъснявам, ходя по пижама до магазина, връзвам косата си на лайно и изобщо не ме е срам от това. Идеални са само восъчните статуи в Музея на Мадам Тюсо.
Защо написах всичко това ли? За да ви накарам да бъдете една идея по-самоуверени и вярващи в себе си.
Подкрепям българските дизайнери и се обличам в техните дрехи по една единствена причина - възхищавам се на смелостта им да изразяват себе си (изключвам крадците на чужди модели или доставчиците от Китай).
И поздравявам сега Anton Uzunov!
Браво, момче! Още си спомням как стояхме в бекстейджа на Sofia Fashion Week 2016 и ти казах да последваш мечтата си, да бъдеш личност, защото има едно нещо, което никой не може да отнеме от твореца - таланта. Дерзай!
*Калина Паскалева във фейсбук
Най-четени
-
Секретно Инсценирали са разстрела на Романови. Преоблекли фалшивите, за да не ги разпознаят
Има доказателства, че членовете на царското семейство са живели дълги години след 17 юли 1918 г. Сталин ходил да се среща с императора в град Серпухов Разстрел на руското императорско семейство
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Заслужено ли победи д-р Неделя Щонова в “Денсинг старс”
Пръв темата повдигна певецът Богдан Томов във фейсбук профила си Интересно ми е има ли между моите приятели някои, които смятат, че Неделя Щонова справедливо е победила Натали и особено блестящата
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
В сравнение с нашия Азис всякакви Кончити и Немо-та са просто брадат виц
В сравнение с нашия Азис всякакви Кончити и Немо-та са просто брадат виц. Така че не става дума за Евровизия, а за една визия за Европа, в която либералната мисъл деградира до търсене на подходящи