След това настъпва хаос в черния дроб.

Глобализацията донесе безкраен поток от противоречива информация. Например, ако ви боли жлъчката и се допитате до интернет, ще получите какви ли не съвети. Като се започне от световни медицински светила и се стигне до билкари, йогисти и диетолози - интернет снабдява с обстойно и пространно обяснение всички жлъчни проблеми. Съветите от тези източници обаче най-често се скупчват в противоречив възел.

Но всестранната информация има неоценимо предимство: кара ви да мислите със собствената си глава. В случая с жлъчката ще установите, че различни съвети идват от различни географски точки. Изтокът и Западът гледат на въпроса от свои перспективи. От това се появяват съществени различия и несъвпадения.

На Запад лекарят ще обясни, че щом стигне до червата, жлъчната течност помага да се разградят мазнините и някои трудно смилаеми храни до субстанция, която лесно се абсорбира от кръвта, за да стигне до клетките.

Ако се разболее, жлъчката реагира с яростно възпаление и престава да бъде добър пазител на безценната течност. Тази течност почва да коагулира, докато се “вкамени”, т.е. образуват се всеизвестните камъни в жлъчката. Сгърчената жлъчка стеснява канала към червата и тогава безценната течност, която и без това критично намалява, не може да стигне до тях. Тогава някои мазнини остават неразградени и не изпълняват предназначението си във веригата на живота.

Лекарят разпознава жлъчните проблеми по симптоми като гадене и повръщане, треска, диария, жълта кожа и болки около черния дроб. После казва да се простите с пържените картофки, пицатa, сладоледа, сирената, саламите и свинските пържоли. Може да ви изрежат цялата жлъчка, ако не успеят с лекарства да спрат деградацията й.

На Изток обаче чувате друга история.

В китайската

медицина

жлъчният мехур е

един от ян органите,

чийто ин партньор е черният дроб. Това означава, че тези два органа работят в тандем и каквото става в единия, резонира в другия.

Тук е ролята на емоциите. Най-свирепият враг на черния дроб е гневът. Когато човек е ядосан, черният дроб губи много от своите запаси от чи енергия, биологичният му ритъм се обърква и жлъчната течност губи функционалните си качества. Ако се стига до редовни яростни изблици, жлъчният мехур, който е един скромен орган, приютен до черния дроб, усеща тези сътресения като вътрешни взривове.

Като всеки друг орган в тялото той е достатъчно интелигентен, за да предвиди съдбата си: неговото добруване е в опасност. Нещастен от прогнозата, той се гърчи в мрачни предчувствия и губи способността си да съхранява жлъчния сок. Случи ли се това, започва обратен процес: ядът се превръща в жлъч и злоба, а човекът прогресивно губи способност да решава елементарни житейски задачи.

За китайския лечител психичната роля на жлъчката е по-фундаментална от смилателната роля на сока й. Освен че отговаря за разграждането на мазнини, този орган отговаря за способността и куража да се действа обмислено и решително.

Като партньор на черния дроб жлъчката му предоставя солидна и незаменима подкрепа в неговата духовна роля, свързана с вдъхновението, творческите аспирации, успешното планиране (т.е. способност да се предвижда развоят на събитията), високите стремежи и избора на правилните цели в живота.

Ако черният дроб просперира в начинанията си на духовно равнище, жлъчката е щастлива и здрава. Тогава тя не само доставя течността си в червата, но и работи в тандем с черния дроб за нещо повече от физиологичните нужди на тялото. Хън, или ефимерната душа, която според китайската медицина е също в черния дроб, е изворът на вдъхновението и творческите планове.

За да ги изпълни обаче, човек има нужда от здрава жлъчка, защото тя е “бутонът”, който го пуска в действие, след като е измислил своя шедьовър. И най-великият план си остава само празна мечта без намесата на това мускулче зад черния дроб.

Световната литература познава велики образци на бездейна жлъчка. Например знаменития Обломов. Дали писателят Гончаров е подочул нещо от някой китайски лечител, когато е замислял своя герой, е под въпрос. Но синдромът “Обломов” е учебникарски пример за човек с велики планове и нула решимост да ги реализира. Този синдром може да изглежда несвързан с жлъчната диария и повръщане, но за китайския лечител веригата на медицинските събития не се ограничава с телесните симптоми.

Синдромът “Обломов” се шири навред по света. Помислете само колко велики идеи сме погребали в мързел и нерешителност и ще разберете каква рядкост е щастливата жлъчка в наши дни. Вгледате ли се в хората около себе си, ще забележите, че гневливите много по-трудно постигат целите си. През повечето време те са заети да се дразнят на ония, които смятат за виновници за неуспехите си. И тъй като списъкът на виновните никога не свършва, шедьоврите на гневливите не виждат бял свят.

От всичко дотук е ясно, че болката в жлъчката е връхчето на грамаден айсберг, за който поназнайваме нещо, но не виждаме цялата картина. Тук стана дума за една-единствена емоция - гнева. Но подобна паяжина от причинно-следствени връзки образуват всички емоции. За щастие положителните имат същата поразителна склонност да влияят на телесните функции и особено на органите, с които са интимно свързани. За разлика от вредните емоции ефектът на полезните е здрави органи и мощен ум.