l Екипът дълго търси детска площадка със стари катерушки, блок без нова дограма и класна стая с черна дъска

l “Комунизмът си е отишъл. Градът е друг”, казва режисьорът Станислав Тодоров-Роги

l В началото децата са с мускулна треска от правене на балончета. Родители ги учат и на стрелба с фунийки

Дъвки "Турбо" - вървят с колекциите от картинки и неизменното правене на балончета. Стрелба с фунийки. Лексикони. Викането под прозореца за игра. Тихият град. Първата любов. Смелите мечти. Към всички тези незабравими спомени на вече порасналите деца на 80-те години у нас връща новият български филм "Дъвка за балончета" на режисьора Станислав Тодоров-Роги. В лентата с невидима нишка са свързани два паралелни разказа - от миналото и настоящето.

Още преди близо десет години идеята за продукцията връхлита четиримата сценаристи Теодора Маркова, Георги Иванов, Тео Чепилов и Невена Кертова, които стоят зад популярните български сериали "Под прикритие", "Стъклен дом", "Революция Z" и др. Заедно те установяват, че в нашето кино липсват филми за тяхното детство. И решават - на големия екран да върнат времето назад, но през носталгичните спомени и погледа на възрастните.

"Дъвка за балончета" обаче не е само обещаваща детска лента, каквито не са правени у нас от времето на Братя Мормареви, а киноразказ в духа на романтичния жанр.

Действието е неразрушима симбиоза между безгрижното ежедневие на четири хлапета и тяхната щура банда през 1988 г., което се преплита с неочакваната среща на двама от тях 25 години по-късно. Пред камерата в образите на порасналите герои, талантливия Калин и авантюристката Биляна,

актьорите Иван Юруков

и Теодора Духовникова,

си припомнят едно романтично обещание и много скъпи моменти от детството.

В царството на приключенията в персонажите на неудържимите малчугани, които си дават дума да се оженят един ден, се изявяват Андрея Захариев и Аглея Гумнерова. Редом до тях в игрите на снимачната площадка са Калоян Лалов и Валентин Александров като Мони Шпека и Божидар.

Филмът е режисьорски дебют в пълнометражното кино за Станислав Тодоров-Роги, който има завиден опит в работата си по редица сериали като "Столичани в повече", "Тя и той" и др.

Както той, така и сценаристите разкриха пред "168 часа" любопитни детайли от кухнята по създаването и заснемането на "Дъвка за балончета".

"Определено бе предизвикателство за мен. - признава режисьорът - Сценарият ме намери преди 10-ина година и ми хареса, но през цялото това време стоя замразен, защото тогава не се преборихме за субсидия. Снимачният период продължи 20 дни.

Много хора твърдят, че комунизмът не си е отишъл, но от моята камбанария мога да кажа, че го е направил. 

София вече е друга. Шумът на града е друг.

Няма я онази тишина от недалечното минало. Работата по продукцията ме върна назад. Имахме спорове кое как е било, особено за това кога са били пионерските и кога чавдарските връзки. Наложих се, защото си спомнях по-добре.

Голяма драма бе и намирането на подходящ мост, под който се крият децата в една от сцените. Обикаляхме цяла София и накрая попаднахме на идеалното място под железопътни линии близо до моста “Чавдар”. Така дори успяхме да вържем и други епизоди с локацията."

Немалко време отнема на екипа да открие автентична детска площадка със стари, метални катерушки, където се развива голяма част от действието. В крайна сметка успяват да намерят такава в района на Румънското посолство.

Близо до нея попадат и на устоял на промените блок - без нова дограма по прозорците, без сателитни чинии и камери. Класната стая също може да бъде определена като рядка находка, защото е с емблематичната черна дъска.

Реквизитът също има своята история, голяма част от предметите са безценни притежания от миналото на различни хора. Единствено пионерските връзки са наети от "Киноцентър Бояна".

"Оказа се, че операторът ни Владо Михайлов пази своята тръба за фунийки - разказва Станислав Тодоров-Роги. - Използвахме я във филма, разбира се, както и тази на осветителя. После те си ги прибраха обратно, естествено. И истинският лексикон на сценаристката Теодора бе поверен в ръцете на малката героиня Биляна".

Със сантимент е обвързана и цялата колекция от дъвки "Турбо", около която се развива една от основните сюжетни линии - децата събират картинките и един ключов номер липсва. По време на подготовката за изпълненията си малките актьори дори получават мускулна треска на челюстта, защото трябва да преминат

специално обучение по правене на балончета.

За тях много от знаменателните игри и занимания от детството на техните майки и бащи се оказват напълно непознати. Затова те трябва да бъдат посветени в магията на тези забавления и особено в стрелбата с фунийки.

"Инструктирах родителите им да ги въведат в игрите от онова време - обяснява режисьорът. - Спомням си, че самият аз бях записван в детска педагогическа стая, заради това, че крада фунийки от антените за телевизия по покривите. Кой не е правил бели тогава и не е бил наказван? Аз съм бил.

Иначе работата с децата бе и лесна, и трудна. По принцип те много бързо се разсейват и като цяло са разконцентрирани. Бях притеснен и се бях подготвил за повече изненади. Впоследствие видях колко са чистосърдечни и забравих всяко изкопчване на реплика.

Толкова са симпатични, че им прощаваш всичко. За тях игрите бяха интересни, но когато имаха по-сложни реплики, им бе скучно. Искрено се забавлявах за сцената, в която момиченцето и момченцето се целуват, а отначало те просто не искаха да го направят. Отказваха: "Не, няма. Нужно ли е?!"

Те ме научиха на търпение. По принцип относно работата ми са казвали, че съм строг, но аз не мисля. Казвали са ми, че изисквам много, но аз смятам, че никога не е достатъчно."

Според него финалната сцена се е получило прекрасно, както и един момент с възрастните герои, в който те играят на опасната игра "Дързост или откровение".

"Снимахме този епизод в царската градинка зад двореца - припомня си Станислав Тодоров-Роги. - Целият ден бе мрачен. Следобеда дойде време за тази сцена и най-неочаквано започнаха да се прокрадват слънчеви лъчи. Светлината падна в контражур и стана точно така, както искахме.

Сякаш времето ни каза:

"Оставете го

в един кадър".

Днес мога да кажа, че съм доволен от резултата, макар че съм максималист и за мен винаги може и още. Смея да кажа обаче, че тъй като лентата бе нискобюджетна и бях притиснат от обстоятелствата - всъщност отпадна само една сцена при монтажа."

Режисьорът смята, че в "Дъвка за балончета" ще могат да се разпознаят порасналите деца, а настоящите ще видят как са срещали света техните родители. По неговите думи филмът работи по струната на носталгията към детството, но не и по социализма.

"Детството е красиво и слънчево без значение къде и кога е било - дали в тоталитарни или демократична държава - сигурен е Тодоров. - Освен ако не е в концентрационен лагер, както във филма на Бенини "Животът е прекрасен". Младостта винаги липсва. Децата днес си стоят вкъщи и виждат целия свят в едно екранче. Някога улицата бе нашият прозорец към всичко. Сега и малки, и големи могат да се сприятелят с когото пожелаят, без да го срещнат навън очи в очи. Технологиите затвориха този прозорец към природата, към другия. Да, удобно е, но няма тръпка. Преди не можеха да ни приберат от улицата с викове от прозореца, а сега е по-трудно децата да бъдат изведени от вкъщи и все пак има тенденция към промяна. Надявам се, че децата ще видят в този филм, че може да е много по-тренди, по-модерно да срещаш света навън."

Премиерата на "Дъвка за балончета" е на 8 декември. Във филма участват още Малин Кръстев, Валентин Ганев, Жорета Николова, Цветан Даскалов, Димитър Живков и др.

Пред "168 часа" и четиримата автори на сценария споделиха за това кога, как и какви емоции са ги владели около създаването на историята.

- Как ви намери идеята за лентата?

Теодора: За мен е много важно преди да почнеш да развиваш някоя история, да си убеден в нея - в началото, в края, в смисъла, в посланието. И най-важното, да си сигурен, че те вълнува и може да те разтърси. Така беше с "Дъвка за балончета". Още от първото изречение ни зарази всичките и знаехме, че действието трябва да разкаже за нашето поколение по начин, по който не беше разказван.

Георги: Преди години четиримата се запитахме какъв филм ни се гледа на кино. Когато се огледахме, видяхме, че липсват филми за нашето детство - като спомен през погледа на възрастните. Тогава си казахме, че искаме да разкажем такава история, в която да се припознае всеки, който не е прекъснал връзката с детето в себе си, с мечтите и с първата любов.

Невена: Беше почти в началото на нашето познанство. В един от многото ни разговори дойде идеята да направим този нежен, емоционален филм за несбъдната любов във всеки един смисъл, филм за мечтите.

Teo: Доколкото си спомням се роди спонтанно. Аз дърпах към екшън комедия, но за щастие останалите имат по-софистициран вкус от мен.

- Как бихте описали работния процес между вас четиримата?

Теодора: Като време ни отне едно лято. Първите няколко месеца се събирахме вечер след работа, за да си говорим. За детството, за сега, за всички забравени обещания, за нашето време... След това се изолирахме за една седмица в къща близо до Камчия. Там изградихме историята, а по-късно написахме диалозите. Спомням си, че два пъти сме плакали - веднъж от смях, на сцената, в която децата стрелят по Бобев, и след това на финалната секвенция.

Георги: Работата по сценария я започнахме като игра. Беше вълнуващо, като усещането от срещата с много близки хора.

Невена: Първия драфт написахме за една седмица. Работехме от 10 до 16 ч., после ходехме на плаж, вечер играехме на най-различни игри. Може би бяхме провокирани от самия сюжет, не знам. Като банда деца. Направихме си даже състезание по художествена гимнастика на плажа, хората ни гледаха с потрес?

Teo: Беше едно незабравимо лятно приключение - усещането беше като на средношколски лагер, като накрая неусетно в шеги и закачки бяхме написали филма.

- Имаше ли моменти от лентата, за които имахте различни виждания и ви отнеха повече време?

Теодора: Не. Всичко веднага си заставаше на мястото и знаехме, че няма друг път или избор за героите.

Георги: По-скоро се чудехме коя част от всички истории от детството да оставим.

Написахме сценария

на един дъх

за по-малко от месец.

Невена: Отне ни повече време да изберем финала, да решим да сбъднем ли мечтата или не?

Teo: Ние вече имахме няколко години пред-история като екип и бяхме сработени на макс. Работният ни процес беше съвършен с точно необходимото време дискусии без зацикляне. Малкото спорове, които сме имали, се решаваха впоследствие в бара.

- В действието от 80-те втъкани ли са ваши лични спомени от детството ви?

Теодора: Искахме всичко да бъде много истинско, да няма никаква лъжа. Игрите, речника, поведението, отношенията между деца и родители, деца и учители от онова време... това сме го преживели по някакъв начин, но историите във филма са измислени. По принцип като създадеш героите, завръзката и залогът, те тръгват по свой логичен път и няма как да вмъкваш и да напасваш някакви външни истории, само защото са ти се случили.

Георги: Да, във всеки кадър има елемент от моите спомени. И след като попитахме бъдещите ни зрители във фейсбук за техните истории, разбрахме, че ги споделят с нас.

Невена: Буквално си изкормихме паметта онези дни на морето, разказахме си всичко. После направихме една симпатична, комична, разплакваща компилация от спомените си и се получи.

Тео: Беше неизбежно. Естествено, хлапетата от бандата на Калин и Биляна във филма са събирателни образи от нашите лични детски компании. Моите приятели Ицо, Сашо и Криси ще се припознаят със сигурност.

- В малките герой отразява ли се всеки един от вас по някакъв начин? И ако е така, кои хлапета от тайфата приличат най-много на Теодора, Георги, Невена и Тео?

Теодора: По принцип не пренасяме така директно образи на екрана. Но искаме да звучат като че ли си ги познавал някога. Например Биляна е онова момиче, което се мъкне само с момчетата, всички са влюбени в нея, всички редовно ядат боя заради нейните идеи, но продължават да й се връзват. Може би второстепенните герои имат по-често истински прототипи. Така например Бобев е чичкото от блока, който не обича децата, взима им топките, винаги им се кара, той е врагът. Мисля, че

всеки от нас имаше по един такъв Бобев в спомените си.

Георги: Има по нещо от мен във всяко едно от децата. Най-силно се идентифицирам обаче с разказването и измислянето на истории, което прави малкият Калин. Скоро дори намерих в детската си стая касетка, на която съм записал собствена приказка. Сигурно съм бил на 8-9 години.

Невена: Може би се доближавах най-много до детето Калин. Вечно защитавах някого, вечно поправях несправедливости, започвах бунтове, бягах от вкъщи. И вечно бях влюбена в някого.

Тео: Като дете бях вечно в издънка и бележникът ми беше пълен със забележки, а баща ми и майка ми хвърляха монета кой да ходи на родителска, защото знаеха, че ще трябва яко да се извиняват за глупостите ми. За съжаление, мисля, че най-много приличам на Шпека - и преди, и сега.

- Какво ви липсва от вашето детство?

Теодора: Безгрижието, шляенето по улиците до късно вечерта, и не знам защо - играта на ластик.

Георги: Липсва ми непредубедената, по детски чиста и дори наивна наслада от света около нас.

Невена: Безотговорността, издръжливостта, безсмъртието. И тук-там някой приятел.

Teo: Моето детство продължава до ден-днешен. Сега играчките ми са доста по-интересни, така че не ме тресе носталгия по доброто старо време.