Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Зад кулисите на "Възвишение": Кой е Левски във филма?

Дългоочакваното "возвисяване" в българското кино настъпи. Филмът на режисьора Виктор Божинов "Възвишение" покорява сетивата и позволява на почитателите на романа на Милен Русков да си отдъхнат. Лентата дава нов, различен и забележителен живот на историята от страниците.

Едно от най-важните преимущества на "Възвишение" е, че предоставя на всеки възможността сам да види и да открие своята истина за героите и ситуациите.

Пред "168 часа" Виктор Божинов сподели, че съзнателно се е стремил да даде тази свобода на зрителите. Това негово намерение личи най-вече в една ключова и загадъчна сцена. Дали двамата главни герои Гичо и Асенчо се срещат с пълномощника на Апостола на свободата или със самия Васил Левски?

Кой стои в сянката? Чие лице светлината от прозореца озарява само за миг, така че да извика в съзнанието онзи безсмъртен образ на големия български герой? Всеки сам може да реши...

"168 часа" все пак се поинтересува кой действително е човекът в сянката.

Актьорът, който играе възможния Левски, е Троян Гогов. 44-годишният артист изпълнява същата роля и в театралната постановка "Възвишение" на реж. Иван Добчев в Драматичен театър Пловдив.

"Оставяме на зрителя да прецени дали това е Левски. В крайна сметка не са толкова много актьорите, които физически приличат на него - обяснява Божинов. - Заедно с оператора Антон Бакарски решихме да не се вижда и да не придобива лице. Задачата изискваше да намерим начин, който да оправдава това, че не го показваме - светлинно.

Чудехме се как да направим стаята, в която Гичо и Асенчо се срещат с него, и намерихме отговора в Плачковския манастир при една от многото си обиколки. Там имаше идеално за целта помещение - с два тесни прозореца и греди по стената. Оттам дойде идеята, след което нашата художничка Росица Бакева успя да създаде декора, така че да нахлува силна светлина зад героя и това да пречи да се види лицето му.

Силуетът му трябваше да излъчва

вид на балканджия - набит и здрав.

Чух много мнения и по отношение на гласа, който трябвало да бъде по-достолепен, и така разбрах, че ще направим точно обратното и ще запазим гласа на Троян, който е малко по-благ. Действително той е и по-възрастен от Левски, но това, че оставяме под въпрос дали е Апостола или не е, ни даваше свобода."

Пред камерата в ролята на другия голям герой разбойник Димитър Общи впечатлява актьорът Филип Аврамов.

Въображението на всички може да се развихри спокойно и относно писмото от Димитър Общи до Васил Левски, което Гичо и Асенчо трябва да предадат. Екипът от самото начало не възнамерява да конкретизира какво пише на хартията. Самият режисьор вярва, че там би могло да се крие желанието на двама души, които не се харесват, да се срещнат.

Божинов оставя

вратичка за различни интерпретации

и на финала на филма, когато не се вижда какво се случва с Гичо, изигран забележително от актьора Алекс Алексиев. Горе на възвишението прокънтява само един изстрел след неговите последни думи, с които завършва и книгата: "Е, хайде със здраве! Може да ся видим - не губи надежда - в тоз свят или в онзи. Пък ти ще ми кажеш кой кой е."

Именно последните най-въздействащи минути от продукцията са и най-голямо предизвикателство за екипа.

"Трябваше да намерим най-доброто място, възвишението, където приключва всичко - разказва режисьорът. - Така открихме

местността "Джемински камък"

на 3 км от село Антон и на 1400 – 1600 м надморска височина.

На екран всичко там се случва за около 15-18 минути, докато ние снимахме сцените в продължение на 10 дни.

До горе имаше един път, който не става за нищо. Трябваше да го изградим наново, но той пак отвеждаше само донякъде, откъдето не можеше да се продължи с превозни средства. Сутрин и вечер екипът трябваше да върви по 30 минути във всяка посока на отиване и на връщане.

Събирахме се на изходния пункт и тръгвахме с първите слънчеви лъчи, а после се връщахме преди мръкване. Преди снимките качихме техниката горе с магарета и катъри и направихме лагер с палатки, където седеше апаратурата. Там беше много ветровито, а едно нощ дори имаше

буря, която бе отнесла палатките,

но в крайна сметка времето като цяло ни пожали.

Трудното бе и че в тези 18 минути на екран то не би трябвало да се промени особено, а атмосферните условия всеки ден бяха различни - веднъж облачно, друг път светло.

Целият екип бе горе и дори когато героите последователно биваха убивани, актьорите оставаха да лежат като трупове там в следващите дни до приключването на снимките. Много държах те да продължат да бъдат част от групата.

И така до момента, в който заснехме всичко и на следващия ден заваля сняг. Изчака ни. За разлика от пролетната сесия, когато бяхме удавени в дъждове."

В края на лентата лицето на Алексиев е променено от първата зимна сцена, в която се запознаваме с Гичо. 

Той е вървял заедно с героя си през историята и е натрупал опит и умора - израснали са и двамата. Така както и Стоян Дойчев с неговия колоритен персонаж - Асенчо.

Така както и останалите им колеги.

"В началото Гичо и Асенчо стоят така, сякаш не знаят какво се случва. Това бе целено от мен. Идеята е, че те са новобранци, млади и зелени. Накрая вече изглеждат като неусетно остарели хора. Беше много важно да снимаме този филм хронологично, за да имат и актьорите

възможност

да се движат заедно

с ролите си,

да се променят физически, да натрупат умора и усещане за историята. Мисля, че всички бяхме един отбор от единомишленици, посветени изцяло на идеята на проекта."

Съвсем в първите минути, преди да се завихри действието, Гичо е вперил поглед в студеното синьо небе, под което се поклащат оголените корони на дърветата, а той самият се носи на 7-8 сантиметра над земята. Сякаш лети. И спряга глагол: "Любя. Любиш. Люби. Любим. Любите. Любят..."

Сцената е заснета съвсем лесно с камера на релси, под която е легнал Алексиев, а под него са пъхнати две дъски, за да може да се облегне и да изглежда полегнал, докато се носи на няколко сантиметра над земята.

Тогава се появява и един много важен символ, който присъства отново и в края на филма - кръжащата в небето птица. Навярно малцина биха разбрали, че първо виждат орел, а на финала това вече е лешояд.

"Такъв символ не присъства в книгата на Милен - коментира Божинов. - Когато обикалях местата за снимки и ги избирах, се случи така, че

на 4-5 от основните локации

над мен летеше орел

Оглеждаше, защото явно му влизахме в територията.

Реших, че трябва да има такава птица, която едва ли не да следва героите. Гичо вижда в нея една възвишена твар. На финала обаче птицата е лешояд. Едно дружество за защита на дивата природа е успяло да възстанови популациите им на две места - в Кресненското дефиле и особено в Котел. Така че, това е автентичен котленски белоглав лешояд, каквито е имало много там едно време."

В кинотворбата ключово присъствие има и едно друго животно.

Конят Мартин

е специална част

от екипа и е избран сред десетки други,

за да се представи пред камерата като Дядо Йован.

"В киното се смята, че е страшно да се работи с деца и с животни, обаче на мен с животните ми се получава много лесно - сигурен е режисьорът. - Човекът, който се занимаваше с конете и каскадите, Данчо Змея, ходеше и правеше кастинг за него по различни села и ми пращаше снимки.

Когато ми прати на коня Мартин, отидохме да го видим и просто разбрахме, че е перфектният. Мязащ на сушено место, както казва Гичо, но изключително кротък и дисциплиниран. Много повече от актьорите.

За сцената в реката

- стоя 8 часа във водата на едно място

без да мръдне почти.

Разбира се, правехме му разходки, но като цяло беше железен - като войник."

За някои от сцените в продукцията се експериментира и в техническо отношение. Ако си мислите, че може да натъркате със сапун дрехите си и да се спуснете бързо и ефектно без проблем по особено стръмен наклон - грешите.

"Чудехме се как да заснемем сцената с пързалянето на Асенчо и Гинчо. Имаме едни колеги Митко и Ива, които много обичат да експериментират и създават различни инженерни схеми, обслужващи конкретен кадър. Така изградихме една доста сложна конструкция, която трябваше ден по-рано да се инсталира и изпробва. Това бе камера, която трябваше да лети свободно максимално близо до земята със сериозна скорост. Все пак колкото и да беше стръмно,

актьорите нямаше как да се пързалят така

и затова ги дърпахме с въжета."

Много кадри и дори цели сцени в крайна сметка изпадат от финалния вариант на филма, макар екипът да отделя дни за тяхното заснемане.

"Оказахме се с огромно количество материал - разяснява Божинов. - В един момент ритъмът на повествованието се оформя сам и за да запазим историята без питанки, трябваше да се лишим от някои моменти. Самият аз много харесвах сцената, в която Гичо и Асенчо преминават турското гробище - заснета на магичен режим.

Отне ни три дни да я завършим, но в крайна сметка в общата конструкция натежаваше. Също така отпадна и моментът, в който героите скриват парите в пещера. Дълго търсихме такава в района на Бузлуджа и удряхме на голям камък до момента, в който човек от пещерното дружество в Габрово ни каза: "Вие

не знаете ли, че

горе на Бузлуджа има пещера?"

Изненадахме си, но се оказа, че буквално под чинията наистина има такава - и то не коя да е. Иманярите смятат, че в тази пещера Хаджи Димитър е скрил своето съкровище, а с времето тя се е самозапечатала от натрупана пръст. Пещерното дружество в Казанлък всяка година организира лагери и се опитва да отвори входа й. Снимането там беше доста успешно и рисково, защото актьори висяха на разни въжета, но в крайна сметка трябваше да се лишим и от тази сцена. Както и от една част от диалога между Гичо и Асенчо, в която се казва, че Гичо ще подпише съобщението като Архимандрит Гавраил, за да се придаде тежест на писмото."

Режисьорът е категоричен, че нито за момент не е имал съмнения и по отношение на страхотната работа на оператора Антон Бакарски, с когото се познават от деца и са работили по много проекти рамо до рамо.

"Между нас има дълго трупано доверие. През годините минахме през страшно много чиракуване и имаме отработен рефлекс - не само творчески, но и поведенчески".

Заснемането на "Възвишение" съвпада и с най-активния период на работа на Милен Русков по новия му роман "Чамкория", но той успява да присъства на няколко снимачни дни. Според Божинов

диалозите в лентата са пример за майсторството

на писателя,

който заедно със сценаристката Нели Димитрова не щади усилия.

"Притеснявах се диалозите да не се окажат стена между зрителя и екрана - да са неразбираеми. Предупредих Милен, че ще трябва да преработваме, ако са некомуникативни, но той ми каза да съм спокоен. И беше прав. Голямо негово постижение е, че успява да запази енергията в архаични форми.

Истината е, че когато актьорите приемат един текст като свой, като верен за характера на всеки от тях - той работи. Затова когато им се дават реплики, които усещат чужди и изкуствени, артистите, усещайки тази фалшивост, опитват да се измъкнат и прибягват до театрални рефлекси.

В нашето кино има залитане във високопарност,

сякаш диалозите трябва да изкажат всички велики мисли на този свят. Не е така, думите трябва да навеят на тези мисли зрителя и той да не ги чува директно."

В лентата има много моменти, които ту искрено разсмиват, ту натъжават публиката. Най-скъпата сцена, в която е вложил лична емоция, за самия Виктор Божинов е срещата с майката на Гичо. Неслучайно именно неговата съпруга Параскева Джукелова се преобразява пред камерата в този образ, и неслучайно филмът завърша с посвещение - "На майка ми".

Божинов е и продуцент на "Възвишение" заедно с Иван Дойков ("Мисия Лондон" и "Под прикритие"), Оксана Шаламанова и Нина Алтъпармакова, която е и монтажист на лентата.

Пред камерата дружината от полу-ревУлиционери, полу-разбойници се допълва от Христо Петков (Тодор Шумненеца), Кирил Ефремов (Петко Страшника), Благовест Благоев (Наш Тотко), Станислав Ганчев (Пейо Бръмбара), Румен Гавазанов (Георги Чумата), Антонио Димитриевски (Григор Стойневски Македонеца), Ивайло Димитров (Стефан Жълъда), Веселин Анчев (Велчо Шунтов). Участват още Васил Михайлов, Захари Бахаров и др.

"Възвишение" тръгва на 65 киноекрана в цялата страна от 10 ноември.

Коментара ()

Вашият коментар