Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Екстази в портокали и амфетамини в пълнени чушки в затворите

Марихуаната пристига в кроасани, хероинът - в хастари, често ползват за мулета и невръстните си деца

Увеличават количеството дрога с аспирин и аналгин

Екстази в портокали, амфетамини в пълнени чушки, марихуана в кроасани, хероин в хастара на анцуг и в джоба на невръстно дете. Това са едни от иновативните методи за вкарване на наркотици в затворите по цялата страна.

За тях споделиха пред "168 часа" от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Няма обаче точна статистика за броя на тези опити. Институциите все още се колебаят дали наркотиците се вкарват за собствена употреба, или за продажба и разпространение вътре в затворите.

Осъдените са единни в своето мнение:

"По-лесно мога да си намеря наркотик и да се дрогирам зад решетките,

отколкото навън

Същото е и с разпространението му", споделяли наркозависими затворници пред своите адвокати, научи "168 часа".

Оказва се, че най-желани от пандизчиите са марихуаната, амфетамините и хероинът. Най-често последните два се срещали в заловените пратки или по време на свиждания под формата на прах и много по-рядко като хапчета или спринцовка. На лишените от свобода им е нужно малко количество от тях, тъй като те си имат своите начини да го направят в пъти повече.

"Така например, ако успешно в подгъва на някоя дреха или в обувки им се вкара 1 грам, те го смесват с аналгин или аспирин и сами увеличат количеството", разказва източникът на "168 часа".

Хапчетата не са проблем за тях, тъй като могат да си ги набавят лесно и бързо от лекаря, намиращ се в съответния затвор, казвайки, че ги боли глава или им е лошо. С течния хероин въпросът стои по друг начин. За него изобретателните затворници крадат инжекциите от медиците, докато те им търсят лекарство за "дискомфорта" им.

Всъщност наркотиците в колетните пратки са предназначени

само за лишените от свобода чужди граждани

Единствено те имат право на това, тъй като при тях свиждането им с близки е по-трудно. За българите, които прекарват живота си зад решетките, наркотици могат да се сложат във всички вещи и предмети, които получават по време на свиждане или при прибиране от домашен отпуск. За да бъде възпрепятствана тази порочна практика, органите на реда използват различни методи за проверката на пратките и багажа. Както и на самите хора, които посещават затворниците. Разчита се основно на скенери, показващи съдържанието на чантите, металдетекторите и традиционната физическа проверка. Вследствие на тях са констатираните множество опити за внасяне на наркотични вещества по различни начини. Така освен в плодове и зеленчуци, хранителни продукти, кафе на зърна и кексове вещества са намирани и в подгъвите на дрехи.

Има и друг метод за вкарване на наркотици, който не залага на свиждания и колети. При него се изисква единствено някой да хвърли наркотиците над стената на затвора.

"168 часа" научи, че за да може дрогата да има по-голяма тежест,

много често е прикрепена към камък

Самият затворник чака вътре на определено място, за което се е разбрал по-рано с доставчика.

Преди година в Пловдив бе заловен наркодилър, докато доставял дрога в затвора в Пловдив. 39-годишният Ивайло Сантиров бе хванат, след като подхвърлил топче с хероин над оградата. Преди да бъде задържан на покрива на стола на пандиза, били открити няколко станиолови пакетчета, съдържащи наркотик. Полицаите му устроили засада. Сантиров влязъл в капана и бил арестуван, докато мятал поредните дози от другата страна на оградата. По-късно, при обиска на колата му са намерени още няколко плика със забранени вещества.

Най-фрапантни си остават тези случаи, при които е направен опит да се внесе наркотик чрез деца при провеждане на свободно свиждане. На това мнение са и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". При тези случаи малчуганите отиват на посещение при свой роднина, а в джоба си или някъде по дрехите носят и наркотика. Интересното е, че дори се е случвало родителите на въпросното дете, след като вече е хванато с дрогата, да кажат, че не знаят откъде я е взело и защо е у него. Последният такъв случай е отпреди 10 години и си остава най-емблематичният.

Близките на затворниците, които се опитват да внесат нелегалните вещества, са най-често съпруги, майки или бащи и приятели. При един от тях 48-годишна жена от Пещера е задържана от полицията в Пазарджик

при опит да внесе наркотици

в затвора. Преди няколко месеца тя се пробва да достави дрога по време на свиждане на 28-годишния си син, който изтърпява присъда в местния зандан. При проверка на багажа надзирателите открили прикрито в туба с душгел полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество.

Дамата пуснала пратката директно в течния сапун, като преди това изляла малка част от него, за да не прелее. След направения полеви наркотест се оказало, че това е амфетамин. Дрогата била иззета, а майката е задържана в ареста на пазарджишкото полицейско управление.

Друг фрапиращ случай е на двама родители, също от Пещера, които използвали посредник, чрез когото

да внесат 10 дози хероин

отново в пазарджишкия затвор. Там синът им излежава присъда за разпространение на дрога и за кражби. Забраненото вещество било скрито в портокали, изрязани със специално ножче, което отделя пълнежа и запазва кората здрава. След пълненето с наркотика горната и долната част на плода са залепени, за да не буди подозрение. При този случай всяка една доза била увита в найлонови пликчета. Преносител на колета бил 45-годишен мъж от Пещера, който при задържането му признал, че хероиновите портокали са приготвени от семейството на 23-годишния Георги Митрев.

През 2014 г. служителите от бургаския затвор откриват пратка с кроасани и сухи пасти, които 21-годишна жена донесла на приятеля си. Намерени са и са иззети пет топчета със суха зелена тревна маса - марихуана, скрити в кифлите. Преди броени месеци отново в Бургас служители задържаха домашни принадлежности, сред които чехли за баня, а в тях са намерени и иззети две найлонови пликчета с метамфетамини.

Според законите всички лица, направили опит да внесат наркотични вещества в затворите, подлежат на наказателна отговорност. Присъдата за всеки конкретен случай зависи от съответните съдилища. Към момента има немалък брой осъдени лица за такива престъпления, но за това точно какви наказания изтърпяват, не се води статистика. Не съществуват и данни какви са профилът и наказанията, които изтърпяват получателите на дрогата в затворите. Според Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" наркотиците са били предназначени

основно за социално слаби,

лишени от свобода. Или под натиска на други затворници. Тоест част от получателите са своеобразен вид мулета.

Схемата обикновено е една и съща. Пандизчията, който ги е принудил да поискат от близките си нелегалните вещества, прибира стоката, след като тя е вкарана успешно зад решетките. Каква е съдбата на този осъден, който не успее да я внесе, не е ясно.

Факт е, че голяма част от затворниците са наркомани. Малко на брой, но все пак има и хора, носители на ХИВ. Вероятно затова и заради използването на една и съща игла заразяването става бързо. Оказва се, че дори спринцовката да се счупи от прекомерна употреба, лишените от свобода намират начин да продължат да се боцкат с нея. През 2009 г. статистиката показва, че от всички 9000 затворници в страната общо 3000 са наркозависими. През 2010 г. данните показват, че в софийския затвор с ХИВ са заразени над 30 човека, но реалната им бройка няма как да се разбере. Самите затворници

отказват да се подложат на тестовете,

защото те не са задължителни. Успокоителното в случая е, че от 2009 г. броят на наркозависимите в затворите постепенно намалява. Примерно през 2015 г. от 10 хил. затворници 1500 са наркозависими, като изключително малка част от тях се лекуват. За сравнение - три години по-рано те са 2000, като само 40 души са били на метадонова програма.

Все още няма данни каква част от наркоманите са роми. В 12-те затвора и 23-те затворнически общежития има общо 7000 души от този етнос, а българите са 3000.

Как надзирателите вкарват мобилни телефони и анаболи, четете в хартиеното издание на "168 часа".

Коментара ()

Вашият коментар