Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Михаил Балабанов: 4 часа ад под водата! Ужасът от смъртта на Теодора. Повръщане. Страшен световъртеж

Тя не спираше да се оплита във въжето. Свърши въздухът, но не можеше да уцели с устата регулатора.

Накрая се нагълта с вода. Тогава им дадох знак да я вадят, въпреки че знаех- тя нямаше никакъв шанс.

- Г-н Балабанов, как се чувствате? Подобрявате ли се?

- Лично аз се подобрявам. Но...

- Говорих с хора от вашия екип, наистина ли настинка е причина за инцидента при това гмуркане, завършило така фатално?

- Най-вероятно е останала част от настинката. Тъй като нямаше симптоми за това. Теодора нямаше. Аз може би малко усещах нещо. Ние по принцип сме се гмуркали стотици пъти с настинка, тъй като правим курсове от дълги години. И хората, като са си букнали дайв, пътуват отнякъде, идват при нас. Ти нямаш много възможности да боледуваш. Аз лично съм се гмуркал и в много лошо състояние - буквално болен съм бил. Някой път, когато се е налагало.

Но ако знаехме, че сме болни, нямаше да влезем. Ние добре знаем, че особено когато ще се ходи на голяма дълбочина, с настинка не се влиза.

Днес говорих с баромедиците. И това вече е твърдото им заключение без абсолютно никакво съмнение, че просто ние не сме имали симптоми, които да усетим, но настинката е останала вътре в ухото и в носа ни.

- Това са секрети, нали?

- Точно така. И те правят вече големия проблем при изплуването. Каналът на ухото се запушва. Овалният прозорец се затваря и избутва течностите във вътрешното ухо и създава баротравма в самото вътрешно ухо. Това става при изплуването, не при потъването.

- Какво се случи предния ден, че отложихте гмуркането, и тогава ли настинахте?

- Времето се смени в последните два дни. През нощта ставаше хладно. Така че ние влязохме с корабчето и се отказахме, но реално бяхме в морето около час и половина, когато най-вероятно сме получили тази настинка.

- В същия ден, когато вие сте направили първия опит, аз влизах да се гмуркам в този район и имаше силно течение и вълнение.

- Да, но то дойде после. Когато ние влязохме, нямаше нито вълнение, нито течение и прогнозите бяха добри. Ние вече два пъти бяхме отлагали дайва преди това заради неподходящо време.

Но в неделя времето вече беше добро. Когато започнахме, имаше слабо течение, но това не беше нещо необичайно. Не ни пречеше по никакъв начин. Ние на това място проведохме много гмуркания между 90 и 200 метра. Даже според Паскал Бернабе сме направили повече, отколкото той е чувал някой да е правил. Но ние просто искахме да сме абсолютно готови за това гмуркане.

- Световният шампион Паскал Бернабе е ваш приятел ли?

- Паскал го познаваме много отдавна от Египет. На мен той ми беше инструктор. Станахме приятели и го поканихме за консултант за това гмуркане. Допитвах се до него за разни неща - за чисто психологически и други аспекти при гмуркането. Така че сега го поканих да дойде в поддържащия екип. Той дойде и така...

- За 9 минути ли слязохте до планираната дълбочина?

- Не, по-бързо, по-бързо. По план трябваше да слезем за 8 минути, а ние слязохме за 7 минути и малко. За нас това е добре. Това е по-консервативен вариант. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Слизахме със сериозни компютри с големи цифри, на които следим дълбочината. Всеки от нас беше с по два компютъра за всеки случай.

- Разбрах, че сте добавили 2 метра и вместо на 231 сте слезли дори на 233 метра...

- Не е умишлено търсено. Просто различните компютри показват различна дълбочина - между 230 и 233 метра. Имат 2-3 метра разлика. Но важното е, че те показват, че сме постигнали това, за което влязохме - дълбочина от 231 метра.

- После какво се случи?

- Естествено, по най-бързия начин тръгнахме обратно към повърхността. Долу не бива да се стои дори и секунда повече. Защото тези кратки секунди се превръщат после в дълги минути за декомпресия горе.

По принцип цялото ни гмуркане беше разчетено за 330 минути - 5 часа и 30 минути. Не мога да ви кажа точно за колко време сме изплували нагоре, трябва да си видя компютъра. Но всичко вървеше по план. Във водата си давахме сигнали с Теодора, че доста добре вървим.

На 57-ия - 60-ия метър дойде Паскал. Той беше първият поддържащ водолаз. Снимахме се с него. Все едно го отпразнувахме така краткотрайно. За не повече от минута. Просто си стиснахме ръцете. Той погали по главата Теодора. Сменихме бутилките с пълни, които той ни донесе, защото газът в нашите вече свършваше. Тези бутилки вече бяха с друго съдържание - с 8-10 газа. И тръгнахме нагоре. И проблемът стана около 40-ия метър.

- Какво се случи?

- Аз изплувах под Теодора. Тя вървеше напред. И буквално се блъснах в нея. Тя вече се беше оплела във въжето

Видях, че крилото й е издуто, и си помислих, че сигурно заради това е проблемът и така се е оплела. Изпуснах го, тръгнах да я оправям, но тя отново се заплете. Тогава разбрах, че нещо не е наред. Погледът й блуждаеше. Беше объркана. Аз после разбрах как се е чувствала, защото ми се получи същият проблем.

- Световъртежът, известен като вертиго?

- Да, вертигото. Много са малко хората по света, които са оцелели от този проблем и могат да разкажат после какво точно им се е случило и как са се чувствали. Всичко ти се върти. Все едно със 100 километра в час. Не знаеш къде е горе, къде е долу.

Теодора непрекъснато се заплиташе във въжето. Но някак си усещах, че не изпадна в паника. Запази самообладание до последния миг. Ние се мъчихме да я разплитаме, да я изправяме, но това не се получаваше. Тя отново се заплиташе във въжето. Не можеше да си вкара регулатора в устата. Тя просто не можеше да си улучи устата. Ние й помагахме, но после тя направо го изхвърли. Помъчихме се да вкараме обратно регулатора в устата й, но тя вече се беше нагълтала с вода.

И това беше...

- С вас какво се случваше в този момент?

- На мен също в един момент ми свърши бутилката. Аз също се нагълтах и почти се удавих. Успях обаче да взема една от висящите бутилки, да я отворя и да започна да дишам отново.

Погледнах пак към нея. Видях, че отново беше без регулатор в устата. Отново й дадох да диша от моя. Но тя вече почти не реагираше. Всичко стана много бързо. За съжаление няма много време за реакция на тази дълбочина.

- Тогава ли решихте да я извадите, въпреки че не е направила 4 часа и половина декомпресия?

- Да. Тогава дадох сигнал на водолаза, който ни посрещна на 40-ия метър, да я вади нагоре. Защото тя беше с отворена уста. Беше се нагълтала с вода. Край... Просто в такива моменти удавникът се хваща и за сламка. Знаех много добре, че шансът да оцелее е абсолютно божи шанс. Няма как да пропуснеш повече от 4 часа декомпресия, реално цялата декомпресия, и да останеш жив. Това е абсолютно невъзможно. Но в тази ситуация нищо друго не можеше да се направи.

- Вие как изкарахте следващите часове, за да довършите своята декомпресия?

- Следващите 4 часа под водата за мен бяха истински ад. Първите метри нагоре. Ужасът от смъртта на най-любимото ми същество. След което мен ме връхлетя същото вертиго и аз бях сам.

Същото вертиго като нея, но при мен се случи на 27-ия метър. Тогава 20-ина минути бях абсолютно сам.

Беше ужасно. Четири часа ад. Хипотермия. Повръщане. Вертиго. Болката от смъртта.

Защо рекордът поставен от Теодора е успешен, четете в пълното интервю в хартиеното издание на в. "168 часа"

Коментара ()

Вашият коментар