Две консултантски фирми с доклади, че най-добрият вариант е с два пътя, а не тунел

Строителството на последната отсечка на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле ще спаси хиляди защитени животни. Това е основният извод от доклад на гръцката консултантска компания “Енвеко”. Той бе публикуван на сайта на Агенция “Пътна инфраструктура”. 

Според данни от 2013-2016 г. по сегашното трасе умирали между 7,2 и 10,8 влечуги и 0,6 и 1,4 земноводни дневно.

През 2015 г. за 36 дни са открити общо 68 умрели земноводни и 517 влечуги. Данните се смятат за занижени, тъй като част от умрелите животни били премахнати от работниците по чистотата, уточняват експертите.

Те посочват, че ако се избере вариант с 15-километровия тунел през дефилето или източната алтернатива, при която трафикът от София към Кулата преминава извън Кресненското дефиле през нов път, смъртността до 2040 г. ще бъде по-ниска с 58% при влечугите и с 25,1% при земноводните.

При варианта с тунел имало по-висок риск, тъй като всички камиони, превозващи опасни товари, ще минават през него. Освен това за изграждането му ще трябват около 6 г., а стова щяло да увеличи смъртността на животните между 3,1 и 6,3%.

Най-удачният модел според екпертите е в едната посока да се минава по сегашния път, а в другата по ново трасе по продължение на р. Градевска между кварталите “Ораново” и “Дълга махала” на Симитли. При него нямало да има съществени изменения и строителите ще се концентрират върху мерките за намаляване на смъртността при животните.

Експертите посочват, че видовете на шипоопашатата костенурка и леопардовият смок са сред редките земноводни и са най-честите жертви на сегашния път.

Препоръчва се още за по-ефективното опазване на животните да бъдат направени бетонни заграждения на пътя, а не да се използва телена ограда с колове.

В доклада на “Данго проект консулт” от юли се посочва, че ако се избере вариантът с дългия тунел, не е предвидено къде ще се съхраняват земните и скалните маси при изкопните работи. Количеството е над 4 млн. куб. м и за съхранението им ще е необходима площ от около 2000 дка.

Повишеното съдържание на естествените радионуклиди в скалите щяло да наложи да се изгради специално депо за депониране, за да се опазят почвите. Такова депо можело да се направи едва след като се одобри отделен ОВОС за него, а въвеждането му в експлоатация щяла да стане след издаване на комплексно разрешително.

При варианта с два пътя се елиминирала и опасността от замърсяване на кварталите “Дългата махала” и “Ораново”, каквато имало при евентуално изграждане на тунел.

От компанията препоръчват мониторинг върху популацията на двата вида костенурки и змии в дясното платно от 2018 г. с продължение поне пет години.

Нанков: Изправяме завоите и разширяваме пътя през Кресна 18 км тунел няма да се прави, струва 3 милиарда лева 

Разширението на пътя през Кресненското дефиле е наднационален и паневропейски проект. Той е геополитически и надпартиен, заяви регионалният министър Николай Нанков. Той определи трасето като най-тежкия участък от гледна точка на безопасността на пътуващите в момента.

“Не става дума за желания на еколозите. Те са против варианта, който е най-благоприятен от икономическа и техническа гледна точка. Той предвижда да “качим” трасето източно от дефилето в посока София, а самото дефиле запазваме и разширяваме, като изправяме завоите на съществуващото шосе”, обясни министърът. Този вариант бил 4 пъти по-евтин, отколкото другия, който предвижда изграждане на тунел. Между двете трасета щяло да има шест връзки, запазвали се всички биологични видове. А и технологията била най-лесноизпълнима. Предстои на 11 септември в Симитли и Кресна да се направи обсъждане на оценката за въздействие на околната среда.

Нанков е категоричен, че тунел няма да се копае. “Безумно е в най-сеизмичния район на България да прокарваме такива съоръжения”, каза той. И припомни, че преди 100 г. там е имало трус с магнитуд над 7 по скалата на Рихтер. Освен това в скалите там имало наличие на уран и радиоактивни елементи.

“Къде ще се депонира този материал, при положение че тунелът ще е 18 км”, попита министърът. И изтъкна най-сериозния аргумент - финансовия. Само тунелът щял да струва 3 милиарда лева.

Нанков припомни, че кметът на Кресна преди 2 г. спънал водната реформа и общината щяла да остане без европейско финансиране. “Той твърдеше, че държавно финансиране на ВиК в Кресна не е необходимо”, каза Нанков. Министърът отново очаквал спънки. “Но те не могат да променят глобалната държавна политика”, отсече Нанков.

Тунел ще активира трусове и радон 6,5 пъти над нормата

Ако бъде избран вариантът с тунел, който да минава през Кресненското дефиле, има опасност от земетресения, тъй като районът е сред най-сеизмичните.

Освен това има големи залежи на радон, който е радиоактивен, там са измервани нива 6,5 пъти над нормата. Това стана ясно след конференция на няколко асоциации, които апелират за незабавно изграждане на магистрала “Струма” в района на Кресненското дефиле.

Те стартираха подписка, в която да се включат граждани.

Инициатор е Асоциацията на пострадалите от катастрофи, а още 14 организации подкрепят кампанията.

Представители на 15 организации апелираха правителството да стартира проекта за магистрала през Кресненското дефиле.

Навлизаме в критичен период като време, защото има серия от процедури, които трябва да се извършат, докато започнем да строим. Ще трябват 3-4 години, докато завършим.

За последните 5 години в Кресненското дефиле на всеки километър са “изникнали” по два надгробни паметника, на всеки километър по 8 човека са се сдобили с тежки увреждания, някои от които до живот. През последните години този пътен участък си извоюва печална слава на най-кървавото трасе в България, каза Владимир Тодоров от асоциацията.

Според шефа на камарата на строителите Иван Бойков страната навлиза в критичен период, защото има серия от процедури, които трябва да се спазят, преди да се пристъпи към строеж. Той пък ще отнеме 3-4 години.