Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Битката на Нана Гладуиш с рака. Най-големият й враг погубва баща й, баба й и други близки

Не смея да кажа, че ще успея отново, но си позволявам да вярвам, споделя тв водещата

Този бич ми е седял на масата, носил ми е дрехите, спал ми е в леглото. Остави ми белези за цял живот, признава звездата

Всяка година празнува победата си над болестта, помага на хиляди чрез фондацията си

Нана Гладуиш отново се изправя лице в лице с коварната болест рак на гърдата, която веднъж вече пребори. Тв водещата на "Съдебен спор" развълнува силно с емоциононалното си признание в ефира на предаването, че за втори път трябва да води страшна битка и се впуска в нея с готовност отново да си извоюва живота. Така със своя несломим дух Гладуиш си спечели възхитата на много хора и стана пръв посланик на надеждата, която разпространява всеки ден и чрез своята фондация "Една от 8".

"Отново имам рак. Пет години след първата диагноза лекарите и биопсията потвърдиха, че имам рак на другата гърда. Вече близо месец съм в очакване на резултатите от различни изследвания. Надявам се съвсем скоро да започна лечение. Готова съм на всичко, за да се справя с рака на гърдата за втори път. Не съм самонадеян човек, за да кажа, че ще успея, но си позволявам да вярвам.

Моля ви, вярвайте и вие -

както в мен,

така и в себе си",

споделя водещата на страницата на фондацията.

Пред "168 часа" Гладуиш призна, че в момента трябват няколко дни, в които да организира точните си стъпки относно своето лечение, без да губи време. Доскоро тя прави планове за летни почивки и пътешествия, но сега се налага да се ангажира с много по-сериозни действия и

да се опълчи на болестта възможно най-бързо.

Познати и почитатели на тв звездата изразиха своята подкрепа, съпричасност и респект към нейната твърдост пред опасната и изстрадана диагноза.

"Искрено симпатизирам на Нана Гладуиш и неподправената й връзка със зрителите - коментира журналистката, бивша новинарка и ПР експерт Петя Стефанова. "Нана е такава - директна, емоционална, безпардонна в изразяването си, без значение дали ще се хареса на всеки. Корава. И точно тази нейна черта ценя най-много. Силата на характера.

Малцина говорят открито за

страховете си,

за да не ги сметнат за слаби, а всъщност това е изява на силата. Плаках с теб, Нана и знам, че пак ще се справиш с болестта. Тази битка е твоята мисия и продължава."

Искрени и мили думи към водещата с пожелание за успех и вяра в нейните способности изрази и майката на сестри Малееви - Юлия Берберян: "Скъпа Нана, сега ти желаем за пореден път, да покажеш твоята сила и в "бягането с препятствия". Предизвикателството е огромно, препятствието е много високо, но ти си нашият шампион! Искаме пак да получаваме твоята добрина и твоята усмивка! Бъди силна, мила Нана! Дръж се! Това не са само думи. Това е нашата вяра, че ще се справиш и този път! Искам, вярвам, мога! Прегръщаме те силно!"

Действително Гладуиш мобилизира цялата си сила в похода срещу рака, за да се бори не само за себе си, но и заради всички, които преминават през този кошмар. 43-годишната водеща е приела присърце мисията да помага на засегнатите от болестта.

Фондацията "Една от 8" провежда хиляди информационни кампании, индивидуални психологически консултации и стотици юридически такива, като раздава още повече сутиени за мастектомия и тюрбани за глава на жени в цялата страна. Всички дейности, които са в услуга на нуждаещите се, са напълно безплатни за тях и се финансират чрез дарения.

"Ако тръгна да ви обяснявам сега колко безкористни са моите намерения и как искам да помогна на всички, съм убедена, че няма да дочакате дори следващото изречение. Затова ще се опитам да ви кажа нещо, след като ви задам един въпрос: Случвало ли ви се е, както си стоите, да решите, че имате всичко, от което се нуждаете?

Един ден аз си казах точно това. Бях щастливо омъжена, с дете, с достатъчно пари, за да живея добре. Вярно, бях с диагноза рак на гърдата, но все още бях жива. Дадох си сметка, че може и да не умра съвсем скоро, и разбрах, че това, което ми се случва, завинаги ще остане част от мен. Защото на мен ракът ми е седял на масата, носил ми е дрехите, спал ми е в леглото.

И тогава аз за себе си

разбрах, че няма къде да избягам.

Трябва да се боря. А започнеш ли такава битка, тя оставя белези и спомени за цял живот. Но аз отказвам да превърна този етап от живота си в мрачен спомен, напротив.

Ако и вие искате да опитате, елате при нас. Нека си помогнем една на друга. Да поговорим, да споделим, да дадем, когато можем, и да вземем, когато имаме нужда.

Аз получих много и от живота, и от хората. А съм човек, който вярва, че ако ти се даде нещо, трябва да върнеш жеста.

За мен фондация "Една от 8" е десятъкът, който аз искам да платя на обществото, на хората, на живота...

И ако ракът е нашето земно чистилище, нека "Една от 8" бъде светилището, където да можем да споделим и най-големите си страхове, както и най-съкровените си желания."

Така описва мотивацията си Гладуиш и обяснява, че посвещава своята борба на двама души - баща си Стефан Стефанов-Хари, капитан далечно плаване, който умира от рак на белите дробове на 25 септември 2007 г., както и на нейната близка приятелка Марияна Низамова-Маня.

"Баща ми - най-невероятният човек, когото някога съм познавала. Маня - една прекрасна млада жена от Самоков, с която имахме много общи планове, но на 11 август 2013 г. смъртта ни раздели", споделя водещата.

Нана определено познава добре най-големия си враг, който я разделя и с други нейни близки. Баба й си отива от рак на яйчниците, а неин братовчед не успява да се пребори с неходжкинов лимфом.

Още първия път, след като Гладуиш чува жестоката диагноза, си казва, че няма друг избор, освен да се опълчи с всички сили.

И в никакъв случай

да не приема тази новина за присъда.

Страхът навярно я сковава, но не и сломява дори когато първоначално лекарите не успяват да намерят къде е туморът, нито при неуспешната операция в Израел, на която се подлага и след която отново се доверява на нашите медици.

"В момента, в който ми казаха къде е ракът, аз отидох с мъжа ми на обяд и си поръчахме бутилка вино. И си казахме: "Наздраве! Знаем къде е ракът, да му мисли." Една от личните ми сентенции, които съм си измислила в хода на заболяването, е "Моят рак не случи на човек", разказва Нана.

Тя преминава със стоицизъм и през кошмара на химиотерапията, която при нея протича изключително тежко. Изтърпява всичко и дори смята, че подобно преживяване прави човек още по-силен.

Плътно до нея по време на това изпитание е и съпругът й - 17 години по-възрастният англичанин Джонатан Гладуиш. Двамата се венчават през 2007 г. между две предавания на "Сблъсък" и по изричното желание на булката в присъствието едва на двама свидетели. Две години по-късно се ражда синът им Джейсън. Той е причината тя да забрави възможността за поражение.

"Преди време той се прибра от училище силно въодушевен от жена с онкологично заболяване - спомня си тя. - Попитах го: "Джейсън, ти забрави ли, че аз също имам рак на гърдата?" А той ме погледна странно. "Ама ти не си ли спомняш? Аз бях без коса, ходихме до Израел, след това в болница, ти си идвал с мен." Беше страшно учуден и така се издигнах в очите му, все едно че съм професор, президент или че току-що съм спасила света."

Гладуиш не крие, че се е страхувала и се страхува от смъртта. Доскоро не смеела дори да каже, че е добре, защото веднъж преминала през ада, винаги има едно наум.

Опасенията й я карат да разсъждава философски.

"Винаги съм говорила за рака като за подарък

от съдбата - казва

тя. - Това са уроци.

Всичко, което ми се случи, ми даде повече, отколкото ми взе. Аз съм тази, която съм, благодарение на това, което преживях", смята тв звездата.

За съжаление въпреки факта, че се научава да цени всяка своя минута и всяка усмивка, която среща, сега й се налага отново да приеме с високо вдигната глава този "горчив подарък" от съдбата.

Тя е категорична, че има хиляди хубави причини, за които си струва да живее и да се бори с всички сили.

След първия си триумф над рака и края на нейното лечение Гладуиш започва да празнува всяка годишнина от победата си. Това са 365 пълноценни дни - всеки от които посвещава на себе си, на семейството си, на работата и на другите.

Сега Нана се впуска в новата си стара битка и

ще воюва за още един повод, с който да чества живота.

и да продължи да раздава безплатна надежда и вяра в щастливата развръзка на всички.

Още за мисията на Нана Гладуиш срещу коварната болест четете в хартиеното издание на "168 часа". 

Коментара ()

Вашият коментар