Достигането до 3-ия кръг е успех за Григор, предстои му по-силният сезон на трева

Тазгодишният "Ролан Гарос" безспорно затвърди водещата функция на Рафаел Надал в сезона на клей в мъжкия тенис. Не само заради успехите, които имаше преди началото на Откритото първенство на Франция, но и за начина, по който унищожава конкуренцията си до момента.

Надал е готов шампион, който като че ли остава единствено да бъде коронясан в неделя, когато ще пренапише отново историята на тениса със своята 10-а титла от "Ролан Гарос."

Споменахме фаворита, но би трябвало да обърнем внимание и на играчите, които не оправдаха надеждите на специалистите. Изкушаващо е да се мисли, че германецът Александър Зверев е големият провал на фона на огромните надежди, които му се възлагаха. Зверев пристигна млад и зелен и лесно падна в капана, подготвен му от ветерана Вердаско.

За мен разочарование беше и крайно нелепото отпадане на Давид Гофен. Всичко тръгна от едно неправилно поставено покривало на корта, заради което пострада глезенът на белгиеца. Мнозина обвиниха домакините, че носят основна вина за инцидента. Истината е, че Гофен стана жертва на прекалено голямата си амбиция, защото кракът му се озова под платнището в зона, в която тенисистите рядко имат работа. Това беше едно невероятно стечение на обстоятелствата.

Лошо стечение на обстоятелствата имаше и в онзи толкова дълъг гейм в мача на Григор Димитров срещу Пабло Кареньо Буста, който обърна нещата на 180 градуса. Нищо страшно. Това не е любимата настилка на Григор и участието му в третия кръг беше несъмнен успех. Идването на сезона на трева със сигурност ще го зареди с още повече оптимизъм за следващите два месеца от сезона.

От оптимизъм се нуждае и френската публика на турнира след отпадането на всичките й фаворити. В първата година от мандата си президентът на френската федерация по тенис Гуидичели се надява жените да бъдат вятърът, който да надуе платната на неговия кораб, защото по времето на неговия предшественик винаги мъжете бяха тези, които даваха големите надежди. И нито един от тях не успя да сложи точка на чакането от 1983 г., когато Яник Ноа за последно вдигна шампионската купа.

Тази година Франция нямаше особени надежди Цонга пристигна с титла от турнира в Лион, но с малко игрова практика. Определено и бащинството не му се отразява толкова благотворно. Монфис беше с контузия първо на ахилеса, а след това на коляното. Издържа стоически до осминафинала, но силите му бяха дотам. Гаске беше с малко игрова практика след операцията от апендисит, а за капак контузи бедрото си в третия кръг. Това е слаба година за французите на клей, а може би изобщо в тенис отношение, тъй като в момента нито един от тях не е в първата десетка.

Там обаче е Новак Джокович, който започна доста противоречиво своето сътрудничество с Андре Агаси. Първоначално сръбският играч беше подсказал, че новият му треньор ще пристигне в хода на турнира. Американската легенда изненадващо се появи преди началото на "Ролан Гарос" и после също толкова внезапно изчезна, вероятно призован да реши свои бизнес ангажименти.

Агаси не точно се опитва да моделира Джокович по свой образ и подобие, но се стреми донякъде да му подскаже какво работеше по негово време, за да го направи отново номер 1 в световната ранглиста. Сърбинът със сигурност получи нови идеи и нова мотивация.

Сериозно мотивиран да наруши хегемонията на Рафаел Надал ми изглежда Стан Вавринка. Но с едно условие. Той трябва да има ден в неделя и да разчита на метеорологичните условия. Времето трябва да е топло и с висока влажност, която ще направи топката ленива и подходяща за стила на швейцареца. Съществуват въпроси и със здравословното състояние на Вавринка, който явно изпитва болки, а това не е добра новина преди евентуален финал срещу Надал.

Другият голям претендент в лицето на Мъри, независимо че вдигна нивото на играта си в хода на турнира, в някаква степен въплъщава определението книжен тигър. Номер 1 е в световната ранглиста, но хората след него не изпитват страх от него. И все пак шотландецът върви в правилната посока. Той спечели не един, не два, а цели четири последователни двубоя. Нещо, което не му се беше случвало, откакто спечели турнира в Дубай през февруари. Освен всичко друго

Мъри усеща, че наближава сезонът на трева и на турнирите у дома. Нищо чудно точно на "Уимбълдън" да намери старата си върхова форма.

Да кажем и няколко думи за женския турнир, който тази година е непредсказуем и със сигурност ще вдигне многократно интереса към него. За първи път ще имаме шампионка, която не само че не е печелила титлата в Париж, а не е печелила изобщо титла в турнир от Големия шлем в цялата си кариера.

Нормално е интригата и в двата турнира да привлича повече публика. Посещаемостта на мачовете е добра. Французите обаче са интересни и малко особени хора в това отношение. Когато играе техен тенисист на корта - празни седалки няма. В момента, в който техният тенисист напусне корта, без значение победил или загубил, интересът към мачовете спада. Освен всичко друго те рядко се появяват на трибуните преди 13 ч местно време, въпреки че мачовете започват в 11. Нищо не може да откъсне парижани от свещените за тях часове за обяд. За тях храненето е не просто събитие, това е цял ритуал, като чаената церемония в Япония. И по тази причина създава впечатлението, че интерес към турнира няма. Напротив.

Както винаги по алеите между големите кортове е препълнено. Там постоянно има движение на публика. Въпросът е, че много често, както на всички турнири от шлема, празни остават местата за корпоративните клиенти, които отиват там, за да бъдат видени, а не за да видят големия тенис, който се играе на "Ролан Гарос".