Александър Зверев е свежият полъх за спорта, след като сезонът беше започнал сериозно да мирише на нафталин

2017-а е като една машина на времето, която върна тениса 10 години назад

Малцина очакваха, че Федерер ще се появи, без да е играл половин година и ще стане шампион в Австралия. Неговата титла даде тон на резултати, които са по-характерни за 2007-а . Надал пристига в Париж със само една загуба на клей през тази година и изглежда като смазващ фаворит за безпрецедентната си десета титла на “Ролан Гарос”.

И ако неговата кандидатура е повече от стабилна, то се търси този, който ще успее да го предизвика. Доминик Тийм го победи в Рим, само че този турнир за Тийм беше като връх в сезона на клей, докато за Надал беше подготовка за една по-висока цел. Александър Зверев спечели титлата в Рим, но и за него казаното за Тийм важи в пълна степен. Джокович търси себе си. Идването на Андре Агаси е не толкова ход за подобряване на играта му, а по-скоро има психологически аспект. Отстрани на този кръг от фаворити трудно може да бъде намерен някой, който да размъти водите. Макар че когато става въпрос за клей и за турнира в Париж, няма нищо невъзможно. Но да обърнем поглед отново към Александър Зверев, защото той е във фокуса на вниманието през последните дни. По някаква “случайност” Зверев се появи точно в момента, в който ATP отчаяно се нуждае от звезда в Германия – един пазар, който в последните години е силно изоставащ, след като Томи Хаас се оказа податлив на контузии, а друг талант така и не се появи.

Интересното е, че всяка година, горе-долу по това време, ATP намира поредния млад талант, който изведнъж започва да печели турнир след турнир или поне да стига максимално далеч в големите такива, за да прокламира идването на новото поколение и да направи нещата малко по-интересни. Зверев беше необходим на ATP като слънцето и водата, защото сезонът започна да мирише сериозно на нафталин.

Зверев освен всичко друго е предвестник на бъдещето, в което играчите с ръст под 1,95 ще се окажат излишни.

Миналата година бях на “Ролан Гарос” на турнира на юношите. Повечето от момчетата с успехи там бяха над вече споменатата височина и със сигурност все още не бяха стигнали максималния си ръст. Което само показва посоката, в която е тръгнал световният тенис – посока, в която физиката е абсолютно задължителна, а техниката остава далеч назад.

И като говорим за техника, няма как да не споменем Роджър Федерер. Не смятам, че блясъкът на “Ролан Гарос” ще отслабне заради липсата на Маестрото. Него го нямаше и миналата година, но турнирът си беше супер. Федерер си дава сметка, че това не е неговата настилка, още повече че не е изиграл нито един мач на клей. Преди 8 години той не без помощта на късмета постигна така желаната титла от Париж и оттук нататък “Ролан Гарос” никога не му беше приоритет. Това е

настилка, на която Федерер на тези години не може да направи нищо

сериозно, защото се изисква целенасочена подготовка. На него са му необходими настилки, на които всичко се случва много по-бързо, защото тялото му, колкото и да го хвалят за моментната кондиция, не е в състояние да издържи на ужасяващите двуседмични натоварвания на такава настилка.

Друг обаче ми изглежда напълно подготвен за изпитанието. Имайки предвид, че турнирът в

Париж изисква да играеш през ден, а метеорологичната прогноза е благоприятна и няма да има отложени мачове, много трудно някой може да спре Надал. Той играе с изключително самочувствие, а тази загуба в Рим беше по-скоро освежаваща. Много е затормозяващо да се появиш на най-важния си турнир в годината на тази настилка със стопроцентова успеваемост.

Със сигурност ще трябва да споменем и Григор Димитров, въпреки че в този момент той, поне за мен, е изключително голяма загадка. От Australian Open насам сезонът му върви като постоянно зает асансьор. Точно когато се отвори възможност да направи нещо голямо и да играе на финала в Мадрид, той пропусна пет мачбола в онзи мач с Доминик Тийм. Никой не знае в момента какво е състоянието в личния му живот. Появяват се всевъзможни слухове, а когато личният живот е обсаден от слухове, това никак не е добре.

Джокович е добър пример в това отношение, защото през последните 3 месеца и за него се говори за проблеми от лично естество. Когато един играч страда извън корта, това категорично оказва влияние и върху представянето му на самия корт.

Колкото до подготовката на французите за началото на “Ролан Гарос”, при тях е интересно, че винаги казват: “Следващата година ще бъде най-важната”. И през 2017 г. те обещаха много промени, но те едва ли ще бъдат забелязани от гостите на турнира. Двата корта, които се строят, са близо до завършването си, но със сигурност няма да бъдат готови за тазгодишното издание на турнира в Париж. Ключово за развитието на “Ролан Гарос” ще бъде сесията на МОК през юни и гласуването за домакин на олимпийските игри през 2024 г. Ако Франция, която е силен кандидат, спечели това домакинство за тенис комплекса, в Париж ще настъпят златни времена

Така че тази година турнирът от гледна точка на подобряването на инфраструктурата ще мине по-скоро с поглед към предстоящото гласуване в Лима, което може да промени съдбата на “Ролан Гарос” към добро, въпреки че това ще е събитие на другия край на света.