Когато слънцето изгре по един нескромен начин и всички панелни млади майки с впитите в задника си анцузи започнат да плюят настървено слънчогледови семки във вратовете на децата си в градинките около блоковете, разбирам, че пролетта е дошла.

И си казвам:

Има бъдеще за бъдещите поколения.

След което заспивам и сънувам Ван Гог, който ръфа слънчогледови пити и ръмжи постимпресионистично.

А пролетта около него избуява в своята пролетна примитивност.

От фейсбук