Векторни графики с Бекетова ирония

в Софийската градска галерия

Тези дни, когато тук всичко е избори и въздухът се е напукал от стенания, слюнки и фалцетни обещания, в Софийската градска галерия Камен Старчев подреди изложбата си “Последен репортаж”. Изградена е от три цикъла: “Тялото на Орфей”, “Земна светлина” и “Наблюдение”.

Техниката е

векторна графика

- дигитален пигментен печат върху хартия. Творбите са създадени в периода 2014-2017 г. Но това - само като информация. И сега лично за мен – по-важното.

Дано сред днешната в много отношения безсмислена глъч тези сърдечни отпечатъци не бъдат подминати и не останат встрани от фокуса на деня. Не за друго, а защото смятам, че “Последен репортаж” разглобява времето на частици, контрира го и с някаква Бекетова ирония напълно го осмива.

Мисля още, че всички ние, които дишаме тук, имаме нужда точно от това, за да не се самозабравим напълно, за да не “изпушим” от суета и меркантилност, от крайно ниски страсти.

“Последен репортаж” ти дава минути, в които да се преосмислиш, да се разпериш, но и да чуеш шумоленето на малките и незначителните неща, в които всички ние сме се задавили. И не ни стига въздуха от тях.

Има и много тъга в тези състояния на Камен Старчев, много несъразмерности с този свят. И точно тъгата маха личния ти имунитет, изтрива личните ти философии, премазва естетиките ти и те кара да започнеш всичко начисто и отново.

Разбира се, ако си готов за това. Разбира се, ако сърцето ти може още малко да се разшири. И още,

кара те да се завъртиш

на 360 градуса

и да видиш толкова много неща, които си пропуснал, които си смятал за малки и ненужни, а всъщност е обратното и точно те са предопределяли миговете ти тук. Точно те са качвали и сваляли кръвното ти налягане.

Повече от убеден съм, че не е задължително да си “висок” ценител, за да усетиш всичко това, да го вкараш в делника си, да го разпространиш в съзнанието си. Но и със сигурност, за да ти се случи, трябва да можеш да четеш сенките на дъжда, да разчиташ мъха на облаците, категорично да си регистрирал в душата си грозното и красивото.

Така усещам всичко това, което се случва тези дни в Софийската градска галерия, така го износвам през себе си, така го споделям. Напълно съм наясно, че горните редове са лични и не задължават абсолютно никого.

Но съм сигурен в едно: че никой няма да остане безмълвен, че всеки ще напише своите редове, ще направи своите лични кризи и възторзи, ще преосмисли движението си, крачките, с които преминава през времето. И какво по-хубаво и важно от това? Стига да си отдели малко време, да прескочи до галерията, да предпочете този миг.

Позволих си да говоря за “Последен репортаж” и заради още нещо, което не искам да подмина. Артисти от ранга на Камен Старчев трудно може да бъдат видени по медии да се изказват по всякакви въпроси, да разбират от всеки и всичко.

Цялостното им присъствие остава леко встрани,

но всъщност произвеждат, разбира се, казвам го в кавички, толкова важни неща, които сякаш не се нуждаят от огромна реклама и PR, не се нуждаят от непрекъснато самоизтъкване.

Те са толкова категорични в посланията си, в различността си, в излъчването си и абсолютно обземат времето, без да го натискат, без да го пресират.

Да, в изкуството, както и навсякъде, рекламата е важна, но когато си автор от подобна величина, спокойно можеш

да оставиш нещата

да се наместват сами,

да се движат естествено и непринудено в пространството. Знам, че много хора са на обратно мнение, но аз така го възприемам или поне така ми се иска да бъде.

И да не забравя: Софийската градска художествена галерия за пореден път с “Последен репортаж” показа, че е в центъра на събитията. Смятам, че точно това е нейната функция и кауза не само за столицата, а изобщо за България. Тя е точно там, където се случват нещата. В случая - с аритмиите на Камен Старчев.