Напоследък ме избива на спомени от прекрасното ми детство, което ми осигуриха любящи родители, баба, дядо и чичовци. Прекрасно детство, такова което аз не можах да осигуря на своето дете! Това е една от забилите се в сърцето ми случки, която никога няма да забравя! Живеем цялата фамилия в къща в "Ючбунар". Аз съм на 5-6г. Цял ден рояк от дечурлига играем по "Брегалница", "Симеон" и поречието на "Владайската река". Орлякът от деца се е наиграл до насита и един от тарикатите ни води да си купим семки от пекарната до ъгъла на "Симеон" и "Брегалница". Сега на нейно място има "Сексшоп". Във фурната е един дядка, който продава семки на моите приятели. Аз обаче нямам парички и докато те си купуват семките аз седя зад тях на опашката и с пръсти чорля в тезгяха, като изваждам някоя и друга семка, заклещила се между дъските на тезгяха. Старецът подаващ хартиените фунийки със семки на приятелите ми ме вижда как чопля с пръсти между дъските и замръзва. Аз уплашен очаквам да ми се скара, но вместо това ме облива един изключително благ поглед, и човекът ме пита: "А ти момченце нямаш ли си парички да си купиш семки?" Смутено измънквам нещо и се изнизвам смутен към вратата. Старецът ме хваща за раменене в топла прегръдка, грабва с щедри шепи от семките и натъпква джобовете на детските ми дрешки с бели тиквени семки, давайки ми три пъти повече от тези които си бяха купили с пари моите връстници....... Те ме гледат смаяни, аз ошашавен се изнизвам навън.... Така ще го запомня този дядка с белите коси, прекрасни обичащи очи, с щедрите, едри напукани ръце и благата усмивка. След много, много години, сещайки се за този случай го разказвам на баща ми и го питам дали познава собственика на пекарната. А той милия ми казва, че тоя човек не е бил собственик, а наемател... Такива бяха хората във възпятия от Смирненски бедняшки "Ючбунар" - бедни, но обичливи и щедри! Това са били българи - изселници от загубените от войните български земи от Беломорска Тракия и Западните покрайнини, прокудени от земите си, дошли като бедняци и бездомници и започнали живота си от нищото в бедната, опустошена и съсипана от войните майка България! Беден българин, плащал наеми за да работи в пекарната, получавал стотинки печалба, едва стигайки му да оцелее, но благороден, милостив, обичлив и щедър! Това за мен беше първата ми среща със слезлия на земята Господ! Вечно ще помня това благо лице с дълбоки сини очи и тези щедри напукани старчески ръце, ръцете на истинския българин, очите на обичащия живота и децата българин!

* Коментарът е от фейсбук