Тайното убежище на еврейското момиче може би е разкрито по време на разследвания за нелегални работници и търговия с незаконни купони за храна

"В трудни моменти като тези идеалите, мечтите и надеждите са разрушавани от грозната реалност. Истинско чудо е, че все още не съм изоставила своите идеали. Те изглеждат толкова абсурдни и непрактични в това време. Въпреки това аз се придържам към тях, защото вярвам, че дълбоко в себе си хората са добри.”

Това пише легендарното и талантливо еврейско момиче Ане Франк, което запазва своята вяра в другите дори като свидетел и жертва на най-смутни времена.

72 години след като Анелизе Мари Франк попада в ръцете на нацистите, ново проучване показва, че тя може би е станала жертва на злощастно стечение на обстоятелствата, а не е била предадена, както се смяташе досега, съобщава Асошиейтед прес от Хага.

Възможно е

да се е разиграл съвсем

друг сценарий

при задържането и депортирането на нейното семейство по време на Втората световна война, обяви изпълнителният директор на къщата музей на Ане Франк Роналд Леополд.

На 4 август 1944 година тайното убежище на "Принсенграхт" №263 е разкрито.

Бащата на малката писателка Ото Франк устройва за няколко години временен и "безопасен" дом на своята съпруга Едит, голямата си дъщеря Марго и малката Ане в пристройка в задната част на сградата на фирмата "Опекта", където работи. Там те живеят заедно с приятелското семейство Ван Пелс и с един техен познат зъболекар.

Досега се смяташе, че всички са открити и арестувани след предателството на "близък" на Ото, който бил шпионин на полицията - Антон Алерс.

Новите проучвания обаче дават основания да се смята, че претърсването на укритието не е било целенасочено, а е станало по време на други разследвания. Като такива за нелегално наемане на работна ръка и хора, получили позволение за работа, за да се осуети изпращането им на принудителен труд в Германия.

Още по-вероятно е Франк и Ван Пелс да са били заловени, докато се е водело разследване за търговия с незаконни купони за храна близо до "Принсенграхт" №263. В следствения отдел в Хага са докладвани арести на двама мъже, работили в сградата край канала Принсен в Амстердам, които раздавали незаконни купони, малко преди Ане и нейното семейство да бъдат заловени.

В докладите се посочва, че докато работели по различни случаи, следователите често се натъквали на криещи се евреи съвсем случайно.

Изследователите изтъкват, че новите данни не изключват напълно възможността за предателство, както и че все още няма доказана връзка между измамата с купоните и ареста на Ане Франк и нейните близки. Може би никой никога няма да разбере какво точно се е случило през онзи фатален летен ден на 1944 г.

На 3 септември семейство Франк стъпва в

ада на земята - лагера “Аушвиц”, където пътищата им се разделят завинаги.

В края на есента Марго и Ане са преместени в концентрационния лагер “Берген-Белзен” близо до Хановер. Майка им Едит умира в “Аушвиц” само след четири месеца - на 6 януари 1945 г. През февруари издъхва и Марго, а Ане си отива от този свят няколко дни по-късно в началото на март само на 15 години. Членовете на семейство Ван Пелс също не преживяват ужасяващите условия в лагерите. Единственият, който оцелява след войната и холокоста, е Ото Франк.

Бащата на Ане, изглежда, бил любимец на случайността, но не и на съдбата, защото губи цялото си семейство. Той се спасява от гибел, тъй като от ноември 1944 до 27 януари 1945 г. е в лагерна болница, където дочаква Съветската армия да освободи концлагера.

Свободен, жив и огорчен от загубите си, Ото се завръща в Амстердам, където неговите служители Мип и Ели откриват дневника на дъщеря му. Онази тетрадка, която Ане получава от родителите си като подарък за своя 13-и рожден ден и дори нарича Кити. Ане успява да избяга за малко и да се спаси от ужаса на войната като споделя на Кити своите красиви мисли, емоционални трепети и свидни копнежи.

Тъмнокосото момиче увековечава на хартията дори своята искрена любов и нежни чувства към сина на семейство Ван Пелс - Петер, в когото се влюбва по време на съжителството им под постоянната угроза на опасността.

Мечтата на Ане да бъде писателка успява да се сбъдне. Ото Франк издава интимните изповеди на своята дъщеря под заглавие Het Achterhuis - "Задната къща". Дневникът става най-популярната книга, писана от дете и преведена днес на 60 езика.

"Аз смятам, че човек, който има кураж и вяра, никога не може да бъде нещастен.

Където има надежда, има и живот", пише Ане Франк, която не успя да порасне, но сподели със света несъкрушимата си надежда и бе "осъдена" на вечен живот.