Названието Atropa belladonna L. е по името на една от 3-те орисници - мойри. Според гръцката митология те са дъщери на Зевс и Темида или на първоначалните Хаос и Никта. Човешката съдба зависи от тях. Третата Клото (“клото” – преда) е изобразявана с вретено и нишка. Втората Лахесис (“лахени” – случва се) превежда тази нишка през всички случайности в живота. Тя е изобразявана със свитък. А Атропос (“атропа” – непреклонна) има най-важната задача - в края на живота да отреже нишката му. Тя е изобразявана с везни.

Bella donna на латински означава хубава жена. Защо ли? Няколко капки от сока й разширяват зениците и правят женските очи блестящи. Това го знаят римлянките и венецианките, които пък заглаждат кожата си със запарка от беладона и мажат бузите си със сок от плодовете й. Така че Карл Линей (L. в названието) неслучайно взема това родово име.

У нас беладоната се знае като лудо и старо биле. В някои краища го наричат и отровно, люто, голямо, лудничаво, велебиле, мечкини уши, черна утрова, разваленка, развалниче, разгонка, гюзел-аврат, бимбилик.

Многобройни са имената му и на други езици. На английски са deadly nightshade (смъртна нощна сянка), death cherries (смъртоносни череши), devil's berries (дяволски ягоди), naughty man's cherries (гаднярски череши), beautiful death (хубава смърт). На немски Tollkirsche (череша на лудостта); на италиански Morella furiosa (луда смръчкула - вид гъба). Вижда се, че всички названия указват на опасна съблазън, съдбовно привличане. Билката като че ли събира в себе си двете крайности на битието – живот и смърт.

Действието й е описано от един английски монах така: “Човек става горещ като заек (вдига температура), сляп като прилеп (разширение на зениците - мидриаза), сух като кокал (блокира се отделянето на слюнка, пот и сълзи), червен като цвекло (зачервяват се лицето и шията), луд като кокошка (халюцинации и психомоторна възбуда).”

И наистина плодът на беладоната прави хората “като луди и бесни, обсебени от зли духове”. Ако дозата надвиши лечебната, но не е смъртоносна, се изпада в екзалтация и има кошмари. Това се знае от вещиците и те приготвят от беладона отвари и мехлеми. Преди ритуална среща с дявола се разтриват с тях и се впускат в нощни полети. (Например “Шабат” от Фантастична симфония на Берлиоз.)

Испанският теолог Алфонсо Толстадо (XV в.) пише в Commentaria in primam partem Mathei: “Зли жени отиват на срамни церемонии, като разтриват тялото си с мехлеми, след което са отвличани от дяволите на места за среща със злото и там се отдават на всякакви позорни деяния и оргии.”

Джовани Батиста де ла Порта (1535–1615), алхимик, лекар, философ и драматург, пише в трактата Magia naturalis: “Жената се съблича гола, разтрива тялото си с някакъв мехлем и потъва в дълбок сън. Като се събуди и силата на мехлема постепенно се загуби, тя се съвзема и в делириум започва да разказва как е прекосила планини и морета и е гледала чудни картини.” А рецептата на мехлема според Батиста е: “В меден съд се слагат мас и вода и се варят. Щом водата се изпари, остава паста, към която се прибавят беладона, аконит, листа от топола, кръв от прилеп и олио. И други неизвестни съставки. С мехлема се маже кожата, като се търка, докато се зачерви. Така реакцията на тялото става бърза и стихийна.”

А какво се случва в ХХ в. Антропологът Ерих Пойкерт (1895-1969) от университета в Гьотинген решава да провери писаното от средновековните автори. Приготвя мехлем от беладона и се маже с него. Ефектът е 20 часа дълбок сън, в който професорът среща “чудовищни и сатанински видения, адски селения, обитавани от фантастични същества, чувство за левитация, много подобно на описаното - един експериментално проведен шабат”.

Това сатанинско действие на беладоната е и целебно и още от древността тя е лекарство. До XVIII век с чай или компреси с листата й церят тумори на гърдата. Прилага се и при епилепсия, хорея, делириум при алкохолици, меланхолия и нейната противоположност - маниакална възбуда. Лекуват още прекомерно потене при туберкулозни, червен вятър, нощно напикаване, колики при отравяне с олово (сатурнови колики), спазми на корема и пикочния мехур, притисната херния (за отпускане мускулатурата на червата). От XIX в. насам беладоната е неотменима в офталмологията. С нея разширяват зениците при изследване на очното дъно и преди операции на катаракта.