Тъга и скръб рушат кълна на благородството.

Най-известната история за Хуан Цзъ, втория стълб на даоизма след Лао Цзъ, е за това как погребал жена си. Гражданството било възмутено от арогантната клоунада на философа в този скръбен ден. Вместо да тъжи поне за пред хората, той пеел и танцувал. Но не защото, обяснил той, бил безразличен към жена си. Така помагал на нейната ефирна душа да намери своя път, а на своята телесна душа да остане читава.

Древните китайски трактати описват белите дробове като убежище на телесната душа. Другата, ефирната душа има адрес в черния дроб. Белият дроб е и мястото, откъдето прораства благородството. Явно то е черта на характера, която се захранва от телесната душа.

Модерното разбиране за дробовете изхвърля от употреба тия две души. То не може да види и как благородството зависи от белодробните алвеоли. Съвременните знания за белите дробове кръжът около “транспорта” и “доставката” на газове в тялото. Вдишвайки, човек поема кислород (и други газове) от въздуха. Издишвайки, изхвърля въглеродния двуокис, образуван от обмяната на веществата в тялото. Това става с два бели дроба, разположени от двете страни на трахеята. Те не са съвсем еднакви - левият е по-малък, за да направи място за сърцето.

Кръвоносната система е транспортното средство за газовата обмяна. Белият дроб и сърцето не само са много близо, те са безпомощни един без друг. Къде в това тясно място се е сместила телесната душа, не може да се види.

За древните гърци обаче, на които дължим много първични идеи в днешната си културна вселена, събитията в гръдния ни кош са по-бурни, отколкото си представяме. За тях думите “душа” (анимос) и “дъх” (пневма) са означавали също и “дух”. Да дишаш, не значи само да помпаш механично въздух. Това е загадъчен телесен танц на душата, чрез чийто ритъм човекът е свързан с всичко живо отвъд тялото му, както и с душата на вселената.

Кой точно древногръцки натурфилософ е посетил Китай и кога - ако това изобщо се е случило, - не се знае. Но древногръцките идеи за душата, духа и дъха са подозрително близки до тези в китайската медицина и философия.

За разлика от ефирната душа, която се настанява в черния дроб 3 дни след раждането и напуска тялото невредима след смъртта, телесната се образува заедно със зародиша и умира, когато последната искрица чи напусне плътта.

Телесната душа е ин двойникът на черно-дробната ян душа. Двете се грижат за хармонията на душевно равнище. Една от задачите на телесната е да доставя информация чрез различни телесни усещания. Болка, сърбеж, пристягания тук и там из тялото - това е езикът, на който тя говори, когато се оплаква от варварското безразличие на човека към собственото му тяло.

Телесната душа има доста други грижи. Всички физиологични процеси в тялото зависят от нея. За древните китайци то е империя, където господства сърцето (не мозъкът, както си мислим сега). Тъй като белите дробове са разположени по-високо от повечето органи и са до сърцето, прозвището им в древните медицински книги е “премиер-министър”. С други думи, от белодробното чи зависи как вървят работите в империята, включително отбраната й, т.е. защитата срещу патогенни нашествия.