Как билкарят на Цар Борис спаси цяла Италия от опасна епидемия
Терапията на Иван Раев е призната в цял свят.
Една лятна вечер на 1922 г. билкарят Иван Раев е извикан в чирпанско село. Една жена от месеци не е ставала от леглото и не се знае какво й е. Тя сякаш спи - с каменно лице е, не шава, не реагира на думи и на допир.
Това ще да е “сънната болест”, казва си Раев и вади от торбата си шепа корени от лудо биле. Нарязва ги ситно и ги слага във врящата вода за 10-15 минути. Дава на жената да изпие чаша от отварата.
Тя обаче започва да се гърчи. Съпругът и роднините отправят първо питащи, после заплашителни погледи към лечителя. Той пристъпва от крак на крак и поглежда към вратата.
Казва, че ще излезе “на повънка” и тъмнината го поглъща. На сутринта близките на болната вече го търсят, но за да му му платят. Жената няма конвулсии, дори поискала да яде.
Раев е роден през 1876 г. в Сопот - град на билкари и лечители. Най-известен от онова време е Никола Пенчев, който лекувал с над 300 билки. Бащата на Иван бил тъкач, но също събирал билки. С лудо биле (беладона) лекувал “биволската болест” по животните, подобна на “сънната” при хората.
Иван следва призванието на баща си. Изучава билките, продава ги за чай и така се прехранва. През 1900 г. отива в Цариград при един ходжа, също лечител. Учи се при него 5 г. и се връща в Сопот с дебела книга, подарък от ходжата. В нея са описани лечебните свойства на много растения, има и ориенталски рецепти.
В следващите години Раев се прочува из цяла България като лечител, а и защото не настоявал да му се плаща. През 1919 г. той се жени за 23-годишната Неда, дъщеря на билкаря от с. Шипка Петър Антипов. Строят си къща, раждат им се момче и момиче и оттогава Раев вече е с прозвището “лечителя от Шипка”.
Тук той установява, че активната съставка от корена на беладона най-добре се извлича с бяло вино. Че индийското орехче подобрява приема и че активен въглен в отварата предпазва стомаха.
Продава лекарството си заедно с инструкция за употребата му в “Магазин Раев”, наричан просто “Билка”.
Медицинската наука отдавна знае за този “самозванец”, но едва в средата на 20-те г. взема отношение. Младият фармаколог от Софийския университет Петър Николов е бил наясно, че още от древността с беладона са лекували нервни болести. Той изучава състава на лекарството на Раев, изпитва го на болни и стига до извода, че лечителят постига по-добър ефект от всички други терапии, прилагани дотогава.
В статия Николов пише: “Имахме възможност да наблюдаваме действието на лечението при дотогава нелекувани болни. Симптоматичните подобрения у тях са толкова явни, че може да се допусне, че не се касае за паркинсонизъм, а за друго заболяване.”
Николов установява и че ефектът на беладоната се дължи на алкалоидите атропин и скополамин. Така недоверието към лечителя от страна на медицината спада, а в обществото той е вече легенда. Славата му стига до цар Борис III.
През 1918-1919 г. испанският грип е покосил милиони по цял свят. Но след него друга епидемия от непозната болест взема много жертви. Тя започва със симптоми като паркинсон, често внезапно - след бременност, след голяма физическа или психическа травма или след невинна настинка. Тялото се руши, но човек е с ума си и в съзнание до края. Мнозина не издържат на мъките и се самоубиват. При децата се получават психически нарушения.
Лекарите са безсилни. Често дегенеративните изменения се проявяват години след острата и заразна фаза. Болестта е изучена от гърка Константин фон Економо. Той е роден също през 1876 г. в Румъния, а учи медицина в Австрия. През 1916 г. описва болестта като възпаление на мозъка и я нарича летаргичен енцефалит (Encephalitis lethargica). “Летаргичен”, защото болните са като статуи - не се движат и не говорят. Днес я наричат “летаргичен енцефалит на Фон Економо” или “постенцефалитен паркинсонизъм”. Но това всъщност е “сънната болест”, която Раев лекува.
Италия е особено засегната от епидемията и опитва срещу нея какво ли не: сокове от хипофиза, екстракти от билки като индийски коноп и татул, вещества като никотин и кураре и др. Прилагат се и алкалоидите атропин и скополамин, но резултат няма.
Един италиански полковник в България също се разболява. Чрез двореца Раев е докаран в София да го лекува. И полковникът оздравява.
Царска сгледа
На 25 септември 1927 г. Борис III е поканен на обяд в имението Сан Росоре близо до Пиза от крал Виктор Емануил и кралица Елена. Там е и една от дъщерите им - 20-годишната Йоана Савойска, Джо, както я наричат вкъщи. Изглежда, целта е била гостът да се запознае с нея и през 1930 г. Джо става българска царица. Разговорът се води главно между кралицата и госта. Става дума и за епидемията в Италия. Борис е на “ти” с ботаниката и споменава за беладоната, която един българин използва за цяр. Кралицата вече знае за излекувания полковник и след обяда вика проф. Панегроси, преподавател по невропатология в Рим и клиницист с богат опит с болни от енцефалит.
Решено е цярът на Раев да бъде изпробван. Внасят го и Панегроси следи прилагането му в няколко болници. Но броят на нуждаещите се расте и българското лечение започва да се прилага навсякъде в Италия. Към поликлиниките се създават “специални клинични секции”, а в Рим се основава институт “Кралица Елена” за изследване и лечение на енцефалит.
През април 1934 г. италианска дипломатическа кола спира пред пощата в с. Шипка. От нея слиза Панегроси и търси Иван Раев. Кани го в своята клиника в Рим. Отначало Раев се опъва – къде ти, от Шипка в Рим. Но царица Йоана е настоятелна заради майка си и Раев тръгва за Рим в царския вагон с преводач и телохранител. Влакът вози и няколко чувала с корени от лудо биле.
Италия посреща Раев с почести. Дават му орден “Кавалер на короната”, значителна сума пари и портрет на кралицата с автограф. Той остава 1 г. и успява да излекува над 1400 души. Методът му официално е наречен “българско лечение” (Curra bulgara). Римската болница, в която работи, е преименувана на “Д-р Иван Раев” и така се казва и днес. Титлата “доктор” му е присъдена от Италианската медицинска академия.
След като се връща, д-р Раев открива малка лечебница в Шипка. Софийските фармацевти Панчо Накашев и Константин Цанков заедно с него създават форма на лекарството на име “Белабулгара”. То се предписва за “потискане на болестта на Паркинсон” и се продава в аптеката на Накашев на ъгъла на булевардите “Витоша” и “Патриарх Евтимий”. Името му означава “хубава българка” подобно на bella donna – “хубава жена”. На 13-ия световен лекарски конгрес през 1940 г. д-р Джозефин Нийл, невролог от САЩ, обявява “Белабулгара” за най-ефикасното средство срещу енцефалита на Фон Економо.
В по-ново време делото на Раев потъва в забрава. Един италиански изследовател в книгата си за него разказва за приноса на билкаря в битката с болестта. Накрая споделя, че пътувал специално до България да търси сведения за Раев, но не намерил кой знае какво. Все пак е “утешен”, че гробът му е обрасъл с... билки.
Днес в Сопот има паметна плоча на родната къща на Раев. Градската болница носи неговото име. Главната й сестра Росица Николова любезно предостави единствената снимка на Иван Раев за тази статия.
Той умира от инфаркт на 62 г. Става му лошо във файтон на път за гарата в Пловдив на 15 септември 1938 г. Отивал е да запише сина си във френското училище.
Най-четени
-
Секретно Инсценирали са разстрела на Романови. Преоблекли фалшивите, за да не ги разпознаят
Има доказателства, че членовете на царското семейство са живели дълги години след 17 юли 1918 г. Сталин ходил да се среща с императора в град Серпухов Разстрел на руското императорско семейство
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Заслужено ли победи д-р Неделя Щонова в “Денсинг старс”
Пръв темата повдигна певецът Богдан Томов във фейсбук профила си Интересно ми е има ли между моите приятели някои, които смятат, че Неделя Щонова справедливо е победила Натали и особено блестящата
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
Галерия Димитър Стоянович: Хората имат нужда от култура, не само от простотии и шоу
Дразня се, когато се подценява публиката и никога не го правя, казва сценаристът, режисьор и водещ на "Култура.БГ" Свободата в киното е много опасна работа