Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ранното откриване на захарния диабет предотвратява късните усложнения проф. д-р Ивона Даскалова

Захарният диабет тип 2 и нарушенията на въглехидратната обмяна са едни от най-често срещаните заболявания в световен мащаб. Разпостранението им е посвсеместно - засяга както развитите, така и развиващите се страни. Бележи бърз темп на нарастване, който значително изпреварва досегашните предвиждания. Честотата на захарния диабет е между 4% и 8% в различните части на света. Към 2011 г. регистрираните болни със захарен диабет са над 330 млн. и се очаква да достигнат над 500 млн. до 2030 г. Високата честота е резултат на увеличения брой на населението, удължената продължителност на живота и застаряването, урбанизацията, а също и поради нарастващото затлъстяване и намалената физическа активност. Голяма част от болните (до 50% в някои райони) са недиагностицирани.

Всичко това налага търсене на активен и надежден метод за скрининг и ранно откриване на захарния диабет и предиабетните нарушения, който би дал възможност за отлагане на развитието на заболяването и неговите усложнения. Ранното откриване би осигурило активна първична профилактика, което ще доведе до регулиране на здравните разходи, свързани със заболяването.

По определение захарният диабет представлява група от метаболитни нарушения, характеризиращи се с хипергликемия, в резултат на дефекти в инсулиновата секреция, в инсулиновото действие или на двете едновременно. Хроничните високи стойности на кръвната захар при диабетици се асоциира с дългосрочни увреждания, нарушена функция и недостатъчност на различните органи - особено изразена за очи, бъбреци, нерви, сърце и кръвоносни съдове.

Откриването на захарния диабет в предклиничния му стадий (на етап нарушена гликемия на гладно и нарушен въглехидратен толеранс) има съществено значение за ранно започване на лечение и профилактика на късните усложнения. Разпознаването на пациентите с повишен риск за захарен диабет се основава на три основни подхода:

1. измерване на кръвната захар с цел категорично определяне на нарушенията в нейните стойностите;

2. използване на демографски и клинични характеристики, предходни лабораторни тестове, с цел определяне на вероятността за възникване на захарен диабет, което обаче също е свързано с недооценяване на моментното състояние.;

3. събиране на информация чрез въпросници за факторите, които биха дали информация за наличието и степента на възможните причини за отключване на захарен диабет тип 2, което обаче също е свързано с недооценяване на моментното състояние.

Съществуват различни методи, опредeлящи нарушенията във въглехидратния метаболизъм, част от които биха могли да се приложат и за ранен скрининг и отграничаване на преддиабетните състояния. С практическа насоченост се отграничават три основни групи пациенти:

1. обща популация;

2. пациенти с предполагаеми метаболитни нарушения - наличие на затлъстяване, хипертония, при фамилна обремененост със захарен диабет;

3. пациенти с преобладаващо сърдечно-съдово заболяване.

Оралният глюкозно-толерансен тест (ОГТТ) е златен стандарт за поставяне на диагнозата захарен диабет. Използването на гликирания хемоглобин (HbA1c) е широко разпостранено за оценка на гликемичния контрол при хората живеещи с диабет.

Изследването на кръвната захар е друг метод за ранен скрининг. За най-подходящи като скрининг тест се използват измерване на кръвно-захарните нива на гладно, но също и случайно измерени стойности на кръвната захар след нахранване.

Определянето на глюкоза в урината вече не се използва за ранна диагностика поради ниска чувствителност. Често обаче откриването на глюкоза в урината е първият белег, който насочва към търсене на въглехидратни нарушения.

Важно значение за ранната диагностика има идентифицирането на пациенти с общо предразположение към развитие на нарушения в обмяната на въглехидратите. Към рисковите групи за развитие на захарен диабет тип 2 спадат:

– лица с наднормено телесно тегло и затлъстяване;

– централен тип затлъстяване с натрупване на мастна тъкан в областта на корема (оценена чрез измерване на талията на пациентите, като извън нормата се приемат стойности над 80 см за жени и 94 см за мъже);

– предшестващи нарушения във въглехидратния толеранс;

– стойности на гликирания хемоглобин (HbA1c) над 5.7%;

– артериално кръвно налягане над 140/90 mmHg;

– данни за високи стойности на холестерол и триглицериди;

– анамнеза за сърдечно-съдово заболяване, синдром на поликистозните яйчници (или друго заболяване, свързано с инсулнова резистентност);

– жени, отключили диабет по време на бременност или родили бебе над 4,5 кг.;

– фамилна обремененост със захарен диабет;

– заседнал начин на живот.

Въз основа на тези рискови фактори има разработени въпросници, чрез които става възможно оценяването на вероятността за риск от развитие на захарен диабет и съответно провеждане на допълнителни изследвания за изясняване на здравословното състояние.

Сравнително нов и принципно различен подход за масов скрининг на нарушенията във въглехидратната обмяна и настъпващите усложнения е ЕZSCAN методиката.

Докато профилактиката на захарен диабет тип 1 все още е недостижима, първичната профилактика на захарен диабет тип 2 има доказана значимост и ефективност. Най-общо тя включва корекция на рисковите фактори, промяна в ежедневния начин на живот, проследяване на групите с повишен риск и ранно включване на някои групи лекарства с доказан ефект върху прогресията на заболяването.

Неоспорим ефект за превенция и отлагане развитието на захарен диабет има промяната в начина на живот с оптимизиране на диетичния и двигателен режим. Повишената физическа активност и редукцията на телесното тегло предпазва пациентите с нарушен въглехидратен толеранс от развитие на захарен диабет. Препоръчителна е средна физическа активност от поне 150 минути на седмица.

Добре е пациенти на възраст над 45 години с наднормено тегло и затлъстяване да бъдат скринирани за завишение на кръвните захари, а тези с установени предиабетни състояния трябва да получат подходящо консултиране за важността на редукцията на телесното тегло чрез диетичен режим и физическа активност.

Важна е и ролята на здравословния начин на живот и хранене, ограничаването на вредни навици като тютюнопушене и употреба на алкохол. Взимането на навременни мерки би предотвратило развитието на захарен диабет и неговите усложнения.

Лекари и пациенти заедно срещу заболяването

Тази година Българска диабетна асоциация (БДА) проведе своя X конгрес с участието на световноизвестни български и международни лектори с цел повишаване на квалификацията и запознаване на професионалистите с последните световни постижения в борбата със захарния диабет.

БДА активно си сътрудничи с пациентското сдружение “Диабетни грижи” в Бургас с ръководител Радка Жекова. Програмата “Доброволци, пациенти и лекари - обединени срещу диабета” беше избрана в осмицата от 176 програми в ЕС, което още веднъж показа ролята на България в международната борба с диабета. От 2009 г. БДА и “Дибетни грижи” се присъединиха към световната инициатива на Международната диабетна федерация „Заедно срещу диабета”. Така ние приехме отговорността да подкрепяме усилията да се обръща все по-голямо внимание на диабета като социално -значимо заболяване.

Акад. проф. Ивона Даскалова, MD, PhD, DSc

Академик на Българска академия на науките и изкуствата

Национален консултант по ендокринология

Национален представител в Международната работна група за диабетно стъпало към Международната диабетна федерация

Началник на Клиника по ендокринология и болести на обмяната, ВМА, София

Професор по ендокринология, Медицински факултет, СУ “Св. Климент Охридски”

Родена в София. Завършва Медицинска Академия, София. Има признати специалности по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната, клинична фармакология и терапия, медицинска информатика и здравен мениджмънт. Специализира в Германия, Дания, САЩ.

Член на Европейската Асоциация за изучаване на диабета, Американска диабетна асоциация, Световна асоциация за клетъчна трансплантация.

Председател на УС на Българска диабетна асоциация.

Нейните научни интереси включват грижата за диабетно болните, тяхното обучение и физическата активност, фармакологично лечение с нови лекарствени средства, панкреасна клетъчна трансплантация. Има над 250 научни публикации у нас и в чужбина.

Акад. проф. Даскалова провежда множество проучвания върху инсулиновата резистентност, хипертония, затлъстяване, антидиабетни медикаменти и приложение на инсулин под различни форми, както и фармакокинетика и фармакодинамика на нови инсулинови препарати, мониторинг на кръвната захар и лечение с инсулинови помпи.

Коментара ()

Вашият коментар