Според статистиката най-смъртоносен е ракът на белия дроб. През 2011 г. в България от него се разболяват 3757 души, а 3357 умират. Повечето болни не доживяват 1 година.

Ракът на панкреаса също е безпощаден. Най- често той се открива в напреднал стадий. През 2011 г. с този вид рак са диагностицирани 1072 души, а умрелите са 958.

Какво прави един рак по-агресивен и смъртоносен от друг и защо при различните хора един и същи вид рак протича различно и е с различна прогноза. Защо някои живеят по-малко от година, а други дълго време се чувстват излекувани.

Защото, макар да използваме една дума за него, ракът съвсем не е една болест. Всеки болен има своя индивидуален рак. Той е неповторим, единствен, той е като неговия биологичен АЗ.

Първо патологът описва туморите според тяхната морфологична характеристика, както ги вижда под микроскопа. Използва критерии, които имат за отправна точка близостта на туморната клетка до нормалната. Така той определя туморите като високо-, умерено и нискодиференцирани. Клетките на нискодиференцираните се различават най-много от нормалните. По-точно казано, външно те почти не приличат на тях. Тези туморни клетки са най-злокачествени и агресивни.

Но винаги има любопитни изключения. Наглед еднаквите нискодиференцирани тумори реагират различно на терапията и протичат различно при различните хора. Защо е така ли?

На този въпрос отговаря генното изследване на тумора. На него се базира сегашната концепция за персонализиране на лечението. Именно с генно изследване се обяснява защо еднакви хистологични варианти на рака, определени под микроскоп, се различават коренно в протичането си и прогнозата.

Но и тук природата е твърде изобретателна и поставя на изпитание знанията на медиците. В общия случай патологът изследва само “парченце” от тумора, взето чрез биопсия. Все по-често обаче в речника на патолозите влиза понятието “туморна хетерогенност”. С него означават различията в туморната тъкан в течение на времето. Заради нея агресивността на туморите става още по-трудна за определяне. Най-общо се знае, че туморите с ниска диференциация имат повече и по-разнообразни генни мутации, бързо стават резистентни към лечението и водят до фатален край за кратко време.

Агресивността на туморите обаче не зависи единствено от самите тях. Организмът също влияе върху проявата й. На първо място фактор е възрастта. При по-млади хора тумори с еднаква хистологична и генетична характеристика протичат значително по-бързо и злокачествено, отколкото при старци. Убедителен пример е ракът на простатата. Когато болестта се изяви във възрастта между 50 и 60 г., тя има наистина бърз ход за разлика от хода й при мъжете на възраст 70-80 г. Може да се каже дори, че ракът на простатата в средна възраст е фатална болест, а при напреднала възраст е болест, която не скъсява живота.

Полът също може да повлияе върху изявата на агресивност на туморите. По този критерий мъжкият пол е по-слабият. Това е особено отчетливо при левкозите и лимфомите.

Как влияят емоциите и кои от тях подклаждат агресията на рака, четете в хартиеното издание на в. "Живот без рак"