Правителството на САЩ внесе законопроект, който изисква генномодифицираните съставки в храните да са обозначени. Това вече е факт в щата Върмонт, където от миналия месец ГМО се изписва на етикета на храните. Така американците вече са близо до това, което твърдят, че искат, а именно: прозрачност за това как са обработени храните им.

Нееднозначният смисъл на термина ГМО обаче може да направи етикетирането невъзможно. Ето някои от най-разпространените недоразумения:

Заблуда:

Квадратните

дини са ГМО

Истината: Дините стават квадратни не защото им бърникат гените, а защото са расли в кутии. Заблуда е също, че овесът без ГМО е по-добър, защото такъв овес не съществува. Ако на някой продукт има етикет с надпис “Без ГМО”, това не означава, че има и ГМО версия на същия продукт. Такава е например минералната вода. Излишно е на бутилката й да пише, че тя е безглутенова или без ГМО, защото няма вода с глутен или пък с ГМО.

ГМО е растение или животно, чиято ДНК е била променена в лаборатория чрез вмъкване на гени от друг вид в клетките му с помощта на бактерия или другояче. Производителите на храни обаче мразят израза “генно инженерство”, защото той прави стоката им подозрителна за клиента. Затова, вместо да изписват ГМО на етикета, те ще слагат кодове, които лесно се сканират със смартфони и нужната информация е в тях.

Никой обаче не е задължен да обявява как е била променена храната или защо. Папаята например бе заплашена от вирус, който щеше да унищожи цялата реколта. Вкараха в нея ген от същия вирус и това я имунизира. Сега е трудно да се каже дали папаята е отгледана с генно инженерство. Просто друга папая няма - вирусът я е изтребил. Няма как да знаете също, че соевият лецитин в сладоледа ви е направен от соя, обогатена с бактериални гени, които й позволяват да вирее, дори да е напръскана с хербицид.

Заблуда: ГМО етикетът

издава доказан риск

за здравето

Истината: Етикетът за ГМО няма за цел да предупреждава. Има научен консенсус, че генномодифицираните храни са безопасни за ядене. Но проучване от 2014 г. показа, че едва 37% от хората в САЩ смятат така. Наложи се академията на науките да обяви, че ГМО храните не увеличават рисковете за здравето. Няма доказателства, че тези храни, които се продават в Америка от 1996 г., са увеличили случаите на рак, затлъстяване, диабет, бъбречна недостатъчност, целиакия (глутенова непоносимост) и хранителни алергии в сравнение с Европа, където те се ядат рядко. Управлението за контрол на храните и лекарствата (FDA) обяви миналата есен, че смята за лъжливи и подвеждащи етикетите, на които пише, че продуктът е “по-безопасен” или “по-питателен”, защото не е ГМО.

Все пак модифицираното растение или животно може да бъде и опасно. На соята й се е случвало поне веднъж и тя бе иззета от търговската мрежа заради алергените в нея, открити при рутинна проверка. Рисковете за всяка ГМО култура трябва да се оценяват поотделно, подчертава академията.

Заблуда: Белите ягоди

са лабораторни

Истината: Създадени са чрез старомодния метод на кръстосване (хибридизация).

Около 40% от анкетираните от Си Би Ес през 2013 г. мислят, че плодовете и зеленчуците са ГМО. С единични изключения обаче те са отгледани чрез стари методи на селекция и не трябва да се етикетират. Японски учени създават диня без семки още през 1930 г. Те обработват семена на диня с вещества, които удвояват хромозомите им, а после я кръстосват с обикновена диня. Така потомството на двете дини вече има нечетен брой хромозоми и не може да се възпроизведе сам. Този резултат е постигнат без вкарване на чужд ген.

Червеният грейпфрут пък е потомък на една от хилядите мутации, произведени преди 50 г. чрез облъчване на пъпките на розови грейпфрути. Тази техника за ускоряване на еволюцията е дала нови сортове при десетки култури, сред които ориза и ечемика. Методът се нарича мутагенеза, или радиационно развъждане, и попада в графата “биологични”.

“Генна мутация” звучи страшно, но е добре да се знае, че тя се случва постоянно в природата без човешка намеса. Оранжевите моркови например са плод на естествена мутация, но днес всички моркови са само оранжеви, защото хората засаждат само мутантите. Лилавите и жълтите, които могат да се объркат за ГМО, всъщност са оригиналните. А белите ягоди са кръстоска на два вида, за да се получи хибрид с някои характеристики и на двата. Така се комбинира генетичното разнообразие.

Заблуда: ГМО пшеницата

е виновна за целиакията

Истината: ГМО пшеница не се продава.

Интернет е пълен с блогове и публикации, които обвиняват ГМО пшеницата за глутеновата непоносимост. Основният им пропуск е, че ГМО пшеница има, но тя не стига до потребителя. Фирмата “Монсанто” я зася, за да провери дали издържа на хербицида глифозат. Британски институт я тества за отблъскване на насекоми. Не им се получи. През 2014 г. китайски учени манипулират пшеница, за да видят дали ще устоява на болестта брашнеста мана. Испанци пък тестват пшеница с по-малко глутен. Нищо от тези опити обаче не е по магазините.

Заблуда: Хората правят

ГМО от хилядолетия

Истината: Селективното развъждане е форма на генна модификация, а ГМО са храните, направени по конкретна модерна биотехнология.

Привържениците на генното инженерство сочат, че чрез селекция, ашладисване и други техники хората открай време променят растенията. Така че почти всичко, което ядем, е ГМО. Хората обаче заявяват в анкети, че искат етикети за ГМО. Явно е, че според тях трябва да се прави разлика между традиционните продукти и произведените от молекулярни биолози. Затова законът не дефинира като ГМО всяка култура, чиито гени са се изменяли с времето, а само променените с биотехнология. Тя позволява прехвърляне на генетичен материал от един вид в друг или вмъкването на синтетична или изменена ДНК в генетичния код на даден организъм. Този вид генно инженерство е възможен едва от 30 години.

Заблуда: Ако учените

променят ДНК на някоя

гъба, тя ще бъде

етикетирана като ГМО

Истината: Ако в продукта не е добавена ДНК от друг организъм, той не се етикетира като ГМО. Ако сте държали бяла печурка в ръка, докато я режете с другата, знаете, че и най-лекият натиск оставя кафяв белег. Но Иньон Ян от университета на Пенсилвания създаде гъба, която не потъмнява. Използва нова техника, която изтрива малка част от ДНК, без да добавя чужда. От Министерството на земеделието му казват, че тези гъби могат да се продават без регулаторен надзор и не е ясно дали ще бъдат етикетирани.

Заблуда: ГМО оризът

спаси гладните деца в

развиващите се страни

Истината: Такъв ориз все още се тества.

Според привърженици на генното инженерство технологията може да се използва за отглеждането на култури с ценни качества, особено в страните, където има глад. Един сорт ориз е модифициран с гени от царевица и почвени бактерии. Те заедно произвеждат бета-каротин, чрез който човешкото тяло си набавя витамин А. Дефицитът на този витамин води до слепота при стотици хиляди деца в Азия и Африка всяка година. Този “златен ориз” още през 90-те г. докара дебата за генното инженерство до точката на избухване. Анти-ГМО групи като “Грийнпийс” организират протести, без да имат доказателства, че тези продукти вредят на човека и околната среда, но носят печалби за корпорациите. ГМО привържениците пък обвиняват активистите, че ръцете им са опръскани с кръв заради блокираното одобрение на някои култури.

Колко бедни хора по света трябва да умрат, преди да преосмислим това като “престъпление срещу човечеството”, пита петиция, подписана от над 100 нобелисти. Но дори “Грийнпийс” да промени позицията си, оризът още не е готов.

Останалите две големи заблуди четете в здравното издание "Живот без рак".