Разкриване на тайната на осиновяване, ограничаване на възможността за разсиновяване, установяване на възрастова граница за осиновители – това са само част от предложените промени в Семейния кодекс. Най-голям дебат от тях предизвика именно промяната на член 105, в който се допълва родителите да информират осиновения за осиновяването на възможно най-ниска възраст, по подходящ начин и в зависимост от индивидуалните му особености. 

Някои родители обаче приеха критично това предложение, подчертавайки, че разкриването на тайната на осиновяване е лично право, което не може да бъде контролирано и наказуемо. От друга страна, в самия текст за изменение и допълнение на Семейния кодекс никъде не се споменава думата "задължение", нито е спомената санкция, което кара специалисти да смятат, че става дума не за задължение, а за препоръка към родителите. 

Как новите промени в Семейния кодекс ще се отразят върху осиновените и осиновителите, разговаряме с Гергана Богданова, председател на Българската асоциация "Осиновени и осиновители".

- Какво означава "тайна на осиновяването" и възможно ли е родителите да бъдат задължени по закон да я разкриват на децата си?

- Всъщност не става дума за отпадане на "тайната на осиновяването", а за разрешаване на достъп до информация за произхода – тоест на осиновения да се даде право да открие своите биологични родители. В чисто семеен аспект тайната се отнася до конкретните родители и дете. В юридически аспект тя е засегната в Наказателния кодекс, член 145, където се казва, че когато трето лице извън семейството или служебно лице разкрие тайната на осиновяване, подлежи на наказателна отговорност. Но това се отнася единствено за хората извън семейството. В момента в предложените поправки в Семейния кодекс има препоръка към родителите още на съвсем ранна възраст по подходящ начин да съобщават на детето си, че е осиновено. Но в текста на проектозакона никъде не е упомената санкция.

- Следователно, ако един родител реши да осинови дете и да не му сподели тази тайна, той няма да бъде санкциониран?

- Не би трябвало, защото, от една страна, това е въпрос на личен избор и касае семейството, а и не виждам упоменато нищо за наказателна отговорност. Въпреки това мисля, че тук юристите трябва да дадат своето становище. Много е важно да се подчертае обаче, че родителите, създаващи тайна, ще навредят на детето си. Защото това е предпоставка за изживяване на сериозна личностна криза в по-зряла възраст.

С радост мога да кажа, че благодарение на усилията на Българската асоциация "Осиновени и осиновители" и на много колеги в страната, работещи в посока на промяна на общественото мнение, днес все по-рядко има родители, които създават тайна. Но въпреки че повечето деца знаят, че са осиновени, дори днес много от тях се срамуват да говорят открито за това, защото обществото все още гледа на тях по различен начин, все още ги наричат "храненичета", третират ги като деца "втора ръка", смятат ги за "изоставени". Продължаваме да получаваме сигнали, че в детските градини към тях се отнасят различно. Ако две деца се скарат например, винаги се набеждава за виновно осиновеното с презумпцията, че то идва с проблеми. Тоест необходима е още много работа със специалистите в системата за закрила на детето. Трябва да бъдат подготвени психолози и педагози, които да са осъзнали процеса на осиновяване като акт на хуманност, идващ от сърцето, и да са готови да подпомагат на родителите в изграждането на отношения без тайна.

- Тоест най-добре е не да отпадне тайната, а въобще да не се създава такава?

- Това е нашият апел към родителите от години. И истината е, че предложението за промяна на Семейния кодекс идва на края на един дълъг процес. Ние съветваме родителите още от първия ден на взимането на детето от дома или от приемна грижа, да се действа точно, както би било при изписване от родилен дом – с питка, с роднини, с тържество. Този празник се нарича Щъркелов ден – този, в който детето среща своето семейство. След това през годините много от родителите празнуват на тази дата – но не в тесен кръг, а канят и приятели на децата си, близки, роднини. Това отново е начин да се създава нормално отношение към осиновяването, защото самите деца питат: "Какво означава Щъркелов ден?", и така разбират, че някои намират своите родители чрез осиновяване. Така тази дата се превръща в празник, каквато реално е. Осиновяването е напълно естествен процес и така трябва да бъде представян. Среща се и в природата, и в религията дори - и Исус Христос и Моисей са били осиновени.

- Когато вече е създадена тайна обаче, разкриването й не създава ли травма?

- Все по-рядко в нашата практика имаме такива случаи, но навремето бяха повече. Особено в онези години, когато темата за осиновяването беше пълно табу. Но с подходящата подготовка и ако е необходимо с помощ от специалист, тайната може да бъде разкрита. Ако децата са още малки, е по-лесно - прави се чрез подходящи приказки и анимационни филмчета като "Грозното патенце" например. В по-късните етапи - в началния пубертет и в пубертета, е по-трудно, защото с течение на годините детето започва да изгражда своята идентичност около семейната история. И разкриването на тайната по неподходящ начин може да провокира у детето усещането, че губи корените и усещането си за принадлежност

Затова е изключително важно тайната да се разкрие по подходящ начин и ако е нужно, да се потърси подкрепа от специалист или група по взаимопомощ. Но отново подчертавам, че най-добрият вариант е още от съвсем ранна възраст, винаги по естествен и непринуден начин да се говори с детето – без да се натяква, а само като му се дава информация точно толкова, колкото то пита. Не бива да се отива и в другата крайност - непрекъснато да се говори само за това, да се повтаря "Това е защото си осиновен" или "Ти нали знаеш, че си осиновен" и т.н. Защото тогава пък се поставя на фокус, че това е нещо много голямо и травмиращо в живота.

- Практиката ви като социален работник не показва ли, че всъщност тайната рано или късно се разкрива?

- Винаги. Най-тежкото е, ако се разкрие, когато вече си зряла личност, когато имаш своето семейство и деца, но родителите ти са починали. Защото тогава не можеш да ги попиташ за историята си, да обясниш какво чувстваш, дори не можеш да им благодариш за всичко, което са направили за теб. И това те кара да се чувстваш с още по-голяма рана в себе си. От една страна, защото се чувстваш ограбен, че не можеш да говориш с близките си, а от друга страна – че цялата история, около която ти си се изградил, не е вярна. Може да се стигне до криза на идентичността и човек да постави под въпрос всичко, което е постигнал, което е изградил.

- Наистина ли в много случаи далечни познати или съседи разкриват тайната, и то по негативен начин?

- Да, за съжаление сме имали много такива случаи – осиновени, разбрали за това от съседи, роднини, уж доброжелатели, колеги, дори съученици и познати деца. Те решават, че ти правят услуга, като ти разкрият истината. Но това не е услуга, а удар. Особено тежко е, когато информацията се използва като обида. Например някой роднина при спор за наследство казва: "Тя не ти е истинска майка." От това боли жестоко. Понякога се изричат много грозни думи като "хранениче" или "копеле". Такива травми са жестоки. А някои хора просто откриват документи, когато родителите им починат или при случайно подреждане вкъщи.

- Какви са новите промени в Семейния кодекс по отношение на биологичните майки? Те ще бъдат ли задължавани да се виждат с децата?

- Не бива да се подхожда с насилие към нито една от трите страни в процеса на осиновяването – а именно биологична майка, осиновен, осиновяващ родител. Не е добре и да се създават задължения, които са вид насилие към личността. Необходим е такъв закон, че всеки да има право на достъп до определена информация, но без да нарушаваш чуждите права. А и нека си представим - аз искам да се срещна с биологичната си майка и да говоря с нея, но тя не е готова или не иска да се срещне с мен. Ако въпреки това аз я принудя със закон, каква полза ще имам от тази среща, какво ще ми каже един човек, който е заставен насила да говори с мен? Няма ли по този начин тя да е изпълнена с още по-тежки чувства към мен? И най-вече няма ли да травмирам и себе си?

Добре е обаче законодателят да помисли малко повече как да уреди въпроса с биологичните братя и сестри, когато биологичната майка откаже среща. Все пак България не е голяма държава и можеш утре да се срещнеш с брат си, без да знаеш, че е твой брат, и дори да се влюбиш в него.

- Има ли връзка между желанието за отпадането на тайната на осиновяване и намаляването на броя на кандидат-осиновителите?

- Според нас причините са комплексни. Статистическите данни на Агенцията за социално подпомагане показват спад в желанието на български родители да осиновят дете. През последните пет години в регистрите на осиновяващи са вписани по-малко кандидат-осиновители от предходните години. Докато през 2008 г. са били 2715, през 2012 и 2013 г. тази бройка намалява почти наполовина. Предпоставките са комплексни, включително икономически фактори, неефективните механизми за подкрепа на осиновителите и осиновените деца от страна на държавните институции, неглижирането на осиновяването като висш акт на човешка и обществена съпричастност и грижа за децата, останали без родителска подкрепа. Все още битува и старата нагласа, че осиновяването е много трудно, че става с връзки. А това не е вярно. Нашето последно допитване до родителите в групите показва, че в рамките на шест месеца до година, те вече са срещнали своето дете.

- С новите промени в Семейния кодекс ще отпадне ли и жестоката практика да може да се върне осиновено дете?

- По принцип е добре да няма възможност за прекратяване на осиновяването. Не бива да се стига до абсурдни случаи като този от 2013 г. на жена, върнала осиновено момиченце, защото то не се разбирало с кучето й. Според закона родителят, осиновил дете, е с равни права като тези на биологичния родител. И както биологичен не може да се откаже от детето си, така и осиновител не би трябвало да може.

Трябва да подчертая, че много хора не правят разграничаване между даване на съгласие за осиновяване и отказ от дете. Подписването на декларация за съгласие за осиновяване не прави родителя автоматично неродител - ако детето не бъде осиновено, биологичната майка продължава да е негова майка по закон и дори и то да живее в институции до пълнолетие, след години продължава да е неин законен наследник и има право да предяви искане. Остава обаче възможността осиновяването да бъде прекратено, ако осиновителят бъде лишен от родителски права (както е и при биологичните родители), ако злоупотребява, малтретира или застрашава живота на детето.

- В повечето страни от ЕС не съществува нито практика за връщане на дете, нито тайна на осиновяването, нали?

- Така е. Ще ви дам един емблематичен пример. Тази година проектът ни "Да не отхвърлим едно дете за втори път" бе награден за проект на годината от фондация "Лале". Приза ни връчи н. пр. Аник ван Калстър - посланик на Белгия в България, която заяви в своето обръщение, че когато се запознала с проекта, плакала, защото за първи път осъзнала, че съществува държава в Европа, в която има тайна на осиновяването, родителите да се срамуват, че са осиновители, децата да се третират като второ качество.

- От колко години съществува Българската асоциация "Осиновени и осиновители"?

- Асоциацията беше създадена през април 2004 г. от осиновени хора и родители, осиновили деца. По това време съществуваше тайна, имаше табута, не се говореше по темата. Като председател аз изведох БАОО в най-тежкия й период, когато пътеката не беше отъпкана, помогнахме на много хора да разберат произхода си, на много хора как да съобщят на децата си, че са осиновени, създадохме първите групи за взаимопомощ, първия интернет сайт за осиновени и родители - който съществува и до днес на www.baoo-bg.org

Така дванайсет години малко по малко, макар и бавно, обществените нагласи започнаха да се променят. И съвсем естествено дойде ново поколение родители, които имат модерно виждане за съвременните деца. Защото и те се промениха – вече са по-отворени, живеят в глобален свят, където няма граници и тайните не могат да съществуват. Това ново поколение има нужда от ново разбиране.

Затова съм решила до края на годината да предам ръководството на асоциацията в ръцете на родители, осиновили деца. Българската асоциация "Осиновени и осиновители" е моето 12 годишно дете и сега тя ще попадне в най-грижовните ръце - тези на родителите. Асоциацията ще продължи да възпитава обществото в уважение, приемане и толерантност – трите цели, с които стартирахме в началото.

 

Как реагират родителите на промените в Семейния кодекс, четете в хартиеното издание