Изразява загадъчната връзка сърце - разум

В българския език, както и в други европейски езици няма единична дума, с която да се преведе китайското “шин”. Смисълът или по-точно множеството различни значения на думата в класическата китайска култура и медицината нямат съответствия в повечето други езици. Затова модерните речници превеждат шин ту като “сърце”, “разум” или “чувство”, ту като “намерение” или “център”. Всеки от тия преводи има нещо общо с шин. Но никой от тях сам по себе си не изразява целия регистър от значения на древната дума.
Тялото на човека е универсално, но хората имат различни понятия за него. Всички имат крака, ръце, глави, очи, носове, уши, сърца, пикочни мехури, стомаси и черва, но говорят за тях с думи, които може да не съществуват в други езици. И не защото очите, ръцете и червата правят нещо различно в тялото на другия, а защото всяка култура вписва човешкия живот в мирозданието по свой начин.
За модерното западно мислене сърцевина на живота е мозъкът и неговите функции. Щом той млъкне, животът замира. За китайците коренът на живота е шин, т.е. единството на сърцето, съзнанието и духа, но и трите имат по-широк кръг от значения, отколкото в западната медицина. Щом шин залинее, животът линее и угасва.
Шин е една от най-често употребяваните думи в китайския език. Според речници тя участва в 310 фразеологични съчетания, сред които много идиоматични и разговорни изрази. Поне 250 думи съдържат шин като морфема, т.е. тя е част от конструкцията на друга дума или по-сложен израз. Освен това шин е основно понятие в традиционната китайска медицина.
Лингвистите смятат,
че във всеки език
има снопове от думи
и словосъчетания, които са ключови за тази култура, защото изразяват дълбоката й същност. Например руските думи “душа”, “тоска” (“меланхолия, тъга”) и “судьба” са ключови за руската култура. Не само че са сред най-често употребяваните в езика, но и разкриват как руснаците виждат себе си в света и как разбират живота си.
В китайски шин е такава ключова дума. Когато говорят за човешкото съществуване, китайците няма как да минат без нея. Стотиците думи, чийто корен е шин, се отнасят за най-различни области на живота: с помощта на шин китайците разговарят за емоциите си, за сърцето като физически орган, за съзнанието, за добродетелите и мирозданието, за мъдростта и желанията си, за целия си начин на живот. Тъй като шин е коренът на менталния и физическия аспект на съществуването, много може да се каже за човешкия свят, като се използва дори само тази единствена дума.
На български няма съответна дума за превод, но най-приблизително шин се мисли в тройното значение на сърце - съзнание - дух, особено ако към физическото сърце се добавят всички метафорични значения за него. И това не е изчерпателно, но поне подсказва връзката, на която китайската здравна мисъл отдава такова голямо значение.
Китайските и западните медицински трактати са единодушно съгласни, че сърцето движи кръвта в тялото. Но сравним ли какво схващане за света стои зад това единодушие, ще видим, че връзката сърце - кръв се схваща по различен начин. Когато има увреждане в кръвоносната система, западният лекар лекува физическия орган сърце и свързаните с него съдове, щом установи къде нещо не е наред. За китайския лечител нездравото сърце е знак за боледуващ шин, т.е. коренът на здравния проблем е във връзката сърце - съзнание - дух, макар болестта да е видима само в някоя част от кръвоносната система. А щом шин боледува, всеки аспект от живота на човека е болен.

По какъв начин шин възстановява баланса и хармонията на чи, четете в печатното издание на в. "Живот без рак"