Мощен фонтан от фекалии, археологически разкопки и липса на средства пречат на соцрежима да построи партиен дом на мястото на старата черква

През 1969 г. в София със замах започва грандиозно строителство на нов партиен дом. За целта в самия център на столицата между тогавашните улици “Цар Борис”, “Георг Вашингтон”, “Андрей Жданов” и “Трапезица” е струпано голямо количество строителна техника. Багери и булдозери по цял ден огласят околността и подготвят изкопа за основите на гигантската сграда – Дом на съветите.

Както си му е редът при строителството на помпозни здания за целите на комунистическия режим, не се жалят хора и средства и по всичко изглежда, че работите ще приключат в съвсем кратки срокове. Внезапно обаче се чува трясък. Близо до ъгъла на улиците “Цар Борис” и “Трапезица”, един от багерите удря на нещо твърдо и след секунди от счупена дебела каменинова тръба, която не е забелязана дотогава, бликва истински фонтан от фекалии. На строителната площадка настъпва

объркване и суматоха Спешно на обекта са повикани аварийни екипи, които да установят откъде идва течът и да отстранят досадния смрадлив гейзер на пъпа на социалистическата столица.

Въпреки моменталната реакция на службите проблемът се оказва по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Набързо разкопават целия околен участък от улици, но без резултат. Работниците от ВиК с дни се суетят безпомощно наоколо и така и не могат да установят откъде точно минава мръсният канал. Проблемът е, че на градоустройствените планове, с които разполагат, въпросната тръба никъде не е отбелязана и явно е част от някаква стара канализация.

Междувременно

зловонната течност продължава да тече

и за броени денонощия на мястото се образува истинско езеро. Софиянци гледат с насмешка на безсилието на властите да се справят със ситуацията, а задълго ужасната смрад се носи надалеч из цялата централна част на София. Няма начин - при това положение се налага строителните дейности да бъдат временно прекратени.

Минават няколко години, докато последиците от изтичането на фекалиите бъдат овладени. Все пак през 1974 г. езерото, което от дъждовната вода се е превърнало в блато, е засипано с пръст и строителството на сградата е подновено с пълна сила.

Но само след няколко копки работниците се натъкват на ново препятствие – под тънък слой кал изведнъж се показват солидни останки на античен строеж. Оказва се, че това е част от крепостната стена на древна Сердика, а точно на мястото, където се образува езерото, се намира добре запазената западна порта на античния град.

Веднага са извикани археолози, които потвърждават ценността на направените находки. Започват дълги проучвания и на място идват студенти. Те бавно и методично разкопават запазените останки, а работата се проточва с години. И така сякаш по чудодеен начин строителството на тоталитарния мастодонт отново е осуетено.

Всъщност това е пореден случай на неуспешен опит за застрояване на апетитния парцел. Още през 50-те години на XX век по план точно там е трябвало да се издига огромната сграда

която да придава завършен вид на комплекса от внушителни и характерни за онова време постройки, който включва Партийния дом, ЦУМ и тогавашния хотел “Балкан”.

Първоначалната идея за строителството на Дом на съветите датира още от 1945 г. Към края на 40-те години на ХХ век пък на същото място се предвиждало да се построи ново столично кметство. Според друго градоустройствено решение там е трябвало да се помещава мегаминистерство, откъдето да се командва цялата икономика на народната република, и само липсата на средства отлага изграждането му за „по-добри” времена. Накрая след 1952 г. в проектните чертежи на София отново фигурира “Дом на съветите”. Любопитното е, че точно на това място преди 9 септември 1944 г. се е издигала католическата черква “Свети Йосиф”. Броени месеци преди идването на комунистите на власт у нас обаче пряк бомбен удар на съюзническата авиация разрушава красивата и изписана с прекрасни фрески черква.

Въпреки че веднага се създава фондация на името на светеца - патрон на храма, и в нейните сметки постъпват сериозни суми, достатъчни за възстановяването му, парите са откраднати от представителите на атеистичната власт в лицето на БКП, строителството на нов храм е забранено, а самото място е отчуждено.

След това започват дълги години на

преследвания на католиците у нас. Убийства, процеси, репресии, лагери, затвори, а през това време вярващите са принудени да се събират в салончето останало в един двор на ул. “Цар Борис”.

"Наистина тук е имало църква, която е разрушена от бомбардировките на 30 март 1944 г. - разказва за историята на храма отец Ярослав Бабик, настоятел на Малките братя капуцини в България, пред "168 часа". - Всичко започва през 1875 г., когато отец Тимотей от Биела като епископски викарий е изпратен от епископа монсеньор Франческо Рейналди от Пловдив в София, за да поеме грижите за живеещите и работещите в града католици. Непосредствено след Освобождението в края на XIX век

в България идват много чужденци,

които подпомагат възстановяването на страната.

Такива са австрийската, италианската, хърватската общност и първоначално свещеници бяха изпратени при тези хора, свързани със западното християнство, тъй като такова е тяхното желание. Разбира се, имало е и българи католици, но те са били повече в централната част на страната - към Пловдив и Раковски.

Така през 1880 г. църквата "Свети Йосиф" е осветена и поверена на францисканския Орден на малките братя капуцини. Преди да бъде разрушена старата черква, е била завършена изцяло и е била изписана по подобие на православните храмове.

От своя страна американците, виждайки, че са направили голяма грешка, като са бомбардирали черквата, са изпращали като дарения големи суми за възстановяването й. За съжаление събраните пари за новия храм са “усвоени” от комунистическия режим. После комунистите не разрешиха строежа на нова катедрала.

Затова в периода след това се използва салонът на ул. “Цар Борис”, където временно се събират вярващите. За съжаление това продължава цели 60 години - чак докато през 2006 г. се построи новата катедрала. През това ужасно за България време комунистическият режим се разправя със свещеници и вярващи, особено с тези, които са несъгласни. Много от свещениците, не само католици, но и православни и протестанти, са изпратени в затвора за 10, 12, 15 години. А отговорният за тази енория свещеник Фортунат Бакалски е жестоко убит и става мъченик за вярата."

Според свещеника няма нищо учудващо във факта, че въпреки национализацията и многобройните планове за застрояването му парцелът е останал свободен. "Мястото, където ще бъде построена църквата, не е чак толкова важно, важно е да има църква за хората - категоричен е отец Ярослав. - По-ужасното беше, че през годините вярващите нямаше къде да се събират, а къде ще се построи тя е съвсем друг въпрос. Но комунистическата власт унищожи изконното право на собственост. За нея нямаше никакво значение, че имаш някаква земя.

Интересно е, че статуята на нашия патрон свети Йосиф, която е била в старата катедрала, се запази. Миналата година я реставрирахме и в момента е в нашата капела.

Бог по някакъв начин

се грижи

за вярващите хора. И като погледнем историята на България и на вярващите хора в нея, били те православни или католици, ще видим, че Бог се грижи за тях."

В миналото към църквата “Св. Йосиф” е имало училища - мъжко и девическо. Католиците издържат и сиропиталището "Надежда" на улица "Гургулят", а на 14 юни 1891 г. в столицата тържествено е открита Международната католическа болница "Княгиня Клементина".

Идеята принадлежи също на католическия мисионер, монах от Ордена на капуцините, Тимотей. Княгиня Клементина, чийто изповедник е бил той, дава най-голямата сума за модерното здравно заведение. Австро-унгарският император Франц Йосиф също дарява 10 000 крони с уговорката, че в бъдещата болница ще се лекуват безплатно бедни австро-унгарски поданици, а нотариалният акт, издаден от Софийската община, е на името на католическата църква “Св. Йосиф” в столицата. След смъртта на Клементина новият патрон на болницата царица

Елеонора дарява сватбения си подарък

от Народното събрание в размер на 200 000 лв. за подобряване на болницата и почти всекидневно я посещава.

"Свети Йосиф" днес е най-голямата католическа катедрала в България, разполага с 350 места за сядане и може да побере до 1000 богомолци. Катедралата е дълга 23 м, широка е 15 м, висока е 19 м. Основният корпус на сградата заедно с покрива е с височина 23 метра, а камбанарията, оборудвана с 4 електронно задействащи се камбани, е висока 33 метра. Изграждането на новия храм е изцяло съобразено, така че да се запазят археологическите ценности, които се намират под него.

Катедралата е оборудвана и с орган, а над олтара се извисява 7-метров дървен кръст на Христос. Под кръста се намира иконата на Богородица, подарена от патриарх Максим по време на освещаването на храма през 2006 г. На тържествената церемония тогава като Русенски митрополит присъства и сегашният патриарх Неофит.

От двете страни на презвитериума се намират две икони - на патрона на катедралата свети Йосиф и на патрона на капуцините свети Франциск от Асизи.

От дясната страна при входа е иконата на Божието милосърдие с надпис: “Исусе, уповавам се на Тебе!” При входа се намира и статуя на Дева Мария, осветена непосредствено след бомбардировката лично от блажения монсеньор Евгений Босилков.

Днес изображение на екзекутирания след скалъпен процес от комунистите епископ е поставено на видно място в новата черква.

При оградата на катедралата се намира статуята на блажения папа Йоан XXIII, която е осветена лично от папа Йоан Павел II при посещението му през 2002 г. в енорията. Сега църквата е една от шестте, определени като символ за юбилейната година на милосърдието.