Повече от злато!

Часове преди финала на висок скок за мъже по една от телевизиите излъчиха репортаж от Плевен - родното място на Тихомир Иванов. Всичко тръгна добре, но в един момент показаха залата, където тренира и където се е готвил за Рио.

Гледката беше покъртителна, ако това е изобщо думата. Навсякъде излющени стени, напукани, течащи тавани и дори от телевизора замириса на мухъл.

И по-скоро тази лекоатлетическа зала приличаше на някакъв склад, в който се събират бездомници, или на нещо подобно. После в кадър се появи председателят на дружеството по лека атлетика в града - или може би бъркам наименованието пред името му, но това изобщо не е важно - и видимо притеснен, обясни как температурите през зимата на това място достигат минус двайсет градуса, предполагам, през лятото - петдесет плюс.

Каза още, че залата е от 1971 година и оттогава не е правен никакъв ремонт. Човекът просто беше навел глава и с обида и срам буквално нашепна още няколко думи и пожела медал на Тихомир Иванов.

Изумях. Имах чувството, че кръвното ми скочи и сърцето ми спря. Почувствах някаква страшна обида дори и за себе си. Защото живея тук. Почувствах обида от това, че подобни кадри може да се видят през 2016 г. в една страна - вече с някакви претенции, с европейски статут и подобни работи.

Почувствах обида, че всички ние сме допуснали това да се случи. И някак видях на длан целия преход и всичките глупости около него. Всъщност видях всичко. Разбира се, зададох си и въпроси от рода:

Защо са оставили Иванов да тренира тук? Защо подготовката му за игрите не е преместена на някакво друго място, където няма духове, а нормални условия? Зададох си, естествено, и въпроса:

Чак толкова ли сме жалки и бедни, чак толкова ли, че да се допусне всичко това? Вероятно да. Щом е така, щом може би най-голямата ни надежда в атлетиката тренира в такива условия, какво друго може да е заключението?

Малко по-късно Тихомир Иванов стана 10-и в своята дисциплина. Лично според мен - отлично класиране. Под информацията за класирането, разбира се, отново се появиха анонимните, философски коментари, които набързо и без пощада оплюха Иванов по класическия начин - със заключението за некадърност, толкова си можело момчето, че за нищо не ставаме в спорта, и подобни.

Категоричен съм, че ако бяха гледали споменатия телевизионен репортаж, със сигурност щяха да бъдат една идея по-меки в епитетите. Или поне така ми се иска.

Появиха се и други мнения: че най-добре е парите, които се дават за олимпийския спорт, да отиват за масовия, за да можело гражданите на България да бъдат по-здрави.

Лично аз не знам как е възможно да се получи, но вероятно в тази мисъл има логика. Както и да е. Вероятно тази идея трябва да мине през референдум, за да се реализира. И ако тази идея надделее, вероятно всички български олимпийци дружно ще започнат да се състезават с екипите на други държави.

Всъщност най-важното, което исках да кажа, е, че за мен след репортажа със зловещите кадри от залата, Тихомир Иванов е олимпийски шампион. И никой не може да ме убеди в обратното. Абсолютен олимпийски шампион без никаква конкуренция. И ще кажа защо. Повече от сигурно е, че ако неговите противници се бяха готвили в подобни нечовешки, и въобще не знам какви думи да употребя, условия, те никога нямаше изобщо да стигнат до олимпийски игри, а пък финал щеше да е просто някаква химера.

Тихомир Иванов го направи! И съвсем малко не му достигна да отиде и по-напред в класирането. И още: Да стигнеш десето място на олимпийски игри в огромна конкуренция и да се подготвяш в онази зала, лично за мен освен златен медал си е чист подвиг. Слагам това заключение с пълното съзнание, че изобщо не преувеличавам. Така че нека това момче бъде посрещнато в България като шампион. Заслужава го.