Тръгва от 1 клетка, а те са близо 200 вида.

Онкогенезата (образуването на тумори) е налице при всички живи същества – животински и растителни. За хората тя е екзистенциално важна, защото е свързана с умирането, което те искат да контролират и да предотвратяват.

Диагнозата на онкологично заболяване днес се основава на хистологични, молекулярни и генетични данни. Затова и раковете се “размножиха”. Според Американския институт за изучаване на рака те са около 120 вида. Други научни публикации посочват над 150 и дори над 300 вида. Всеки започва от една клетка, а в човешкото тяло има около 200 различни вида клетки. За да се опрости малко картината, се приема, че тези клетки са групирани в 4 вида тъкани: епителна, съединителна (в тази група са и костите, хрущялите и кръвта), нервна и мускулна.

Групирането на туморите според произхода им от тъканта е най-обобщеното. Те се делят на карциноми (от епителна), саркоми (съединителна и мускулна), левкози и лимфоми (от кръвта), невроендокринни (от нервните и ендокринните клетки, както и туморите на мозъка - главен и гръбначен).

Броят на туморите нараства много, ако те се изброяват според органите. Той се увеличава още повече, ако всеки орган се разглежда поотделно. И това е така, защото във всеки орган има епителни, съединителни и невроендокринни клетки, които си взаимодействат. Затова и туморите са различни по брой и разнообразни по характеристика, протичане и възможности за лечение.

Например ракът на панкреаса - един от най- смъртоносните. Органът е един, процесът на онкогенеза е един, но туморите са 2 вида: аденокарциноми и невроендокринни. Гастриномът, випомът и инсулиномът са от втората група. Те са с по-добра прогноза и даже с шанс за излекуване. За разлика от аденокарциномите, които са около 85% от всички тумори на панкреаса. Те биват чист аденокарцином, ацинарен, кръгов, аденосквамозен и някои други, все с лоша прогноза. Всички тези разновидности се дължат на различните клетки - родоначалници на раковото израждане.

Има и друга, по-проста класификация на рака – според неговата злокачественост или иначе казано, “лош”, “по-лош” и “най-лош”. Това разделение е свързано с прогнозата за излекуване.

А според стадия ракът бива ранен (начален), напреднал (все още в първичното огнище) и метастатичен (много напреднал и засегнал други органи).