Още през 535 г. предците ни поставят на колене всесилната империя, владееща тогавашния свят. “Българите никога не се съмняваха в победата си. Никога не са срещали противник, който да им устои”, пише тогава духовникът Енодий.

Прабългарите през 535 година превземат Рим. По този повод в италианското градче Челе ди Булгерия неотдавна бе открит паметник на Алцек, брата на Аспарух. Медиите отразиха масово, но пестеливо церемонията с участието на посланика в Рим и бивш служебен премиер Марин Райков и кметовете на Челе ди Булгерия и на Велики Преслав Джино Марота и Александър Горчев.

Градчето е в полите на планината Булгерия. Статуята е 3-метрова, на каменен постамент с тегло 3-4 тона и е в самия му център. Там обаче е имало прабългари век и половина преди Алцек. Той просто е дошъл по стъпките им. Най-смайващото е, че те влизат в Италия от Африка и стигат до Рим.

Българите обсаждат Рим и го превземат през 535 г. като част от византийската войска на император Юстиниан Велики (527-565) с техен стар враг - готите. Хрониките разказват, че заедно с тях са се биели и славяни. Това обяснява защо после Аспарух лесно прави с тях обща държава.

През 535 г. Византия се опитва да си върне Запада, най-вече Апенините. Император Юстиниан успява с помощ от българите. Но първият българо-византийски съюз е с император Зенон от 480-482 г. Той също е за война с готите.

Патриархът на Антиохия Михаил Сирийски в своята "Хроника" за времето на император Маврикий (582-602) описва съперничеството между българи и готи така: "По това време трима братя излезли от Вътрешна Скития... на брой 30 000 души..., дошли до реката Танаис (Дон) и Меотида (Азовско море). Когато те дошли до границата на ромеите (земите край Азовско и Черно море, които са византийско владение), един от тях, наречен Булгариос, взел 10 000 души и се отделил от братята си. Той минал реката Танаис по посока към Дунав, който се влива в Понтийско (Черно) море. Той помолил Маврикий да му даде една област да се заселят и да станат съюзници на ромеите... Те се заселили там и станали ромейска стража. И били наречени българи."

Хронистът Йорданес, разказвайки за българите край Понтийско (Черно) море, също акцентира на съперничеството им с готите, владеещи голяма част от Западната Римска империя, включително почти цяла Италия. Според Йорданес "по протежението на Понтийско море са местата, обитавани от българите, които се прославиха заради нашето нещастие и греховете наши". Той разказва, че те воювали яростно с могъщия готски крал Теодорих Велики (453-526). В похвалното си слово за този владетел близкият до него духовник Магнус Феликс Енодий ги нарича през 506 г. "страшните по целия свят българи". Той пише: "Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не бе помагало при сражение. И готите, и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че всред човешкия род имат противник, равен на себе си... Те, българите, които никога не се съмняваха в победата си и на които се учудваше светът...

Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал народ, в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е водел войните си само с набези. По-рано те вярваха, че светът е открит за тях.

Сега смятат, че за тях е затворена само онази част от земята, която ти пазиш!"

Именно с остготите воюват българите, когато нахлуват на Апенините. Хронистът Павел Дякон твърди, че първата им поява е през 568 г., когато заедно с лангобардите на крал Албоин нахлуват в Италия. Завоюват областта, в която по-късно Алцек ще бъде настанен с ордата си. Благословена земя, нарече по-късно Ломбардия. Всъщност около 30 г. по-рано българите вече се бият там.

Като мъдър управник Юстиниан решава, че е по-добре да им плаща, за да помагат на войските му, вместо да трепери от набезите им.

Впрочем Юстиниан произхожда от бъдещите български земи. Смята се, че е роден в градчето Тауризиум, сега село Таор близо до Скопие. Има и версия, че е от Сердика и е с тракийско потекло. Твърди се също, че е латинизиран славянин. Но е последният император, говорещ латински като роден.

Да има във войската си българска конница,

настоява първият му по слава и опит пълководец Флавий Велизарий. Той се е бил с нея под стените на Константинопол и познава отлично качествата й. Наскоро е изклал бунтовниците от въстанието в Ника, опостушило града, и е сразил персите при Дара през 530 г. След тези успехи Юстиниан сключва мир с персите и отправя поглед на Запад. Първо помага на Сардиния и Киренайка да се откъснат от вандалското кралство в Северна Африка. Следващата му цел е самото кралство. Императорът е фанатично подтикван към война с него и от църквата, тъй като там в онзи момент властва арианството.

Повод за обявяване на война Юстиниан намира лесно, когато крал Хилдерик, с когото поддържа добри отношения, е свален и хвърлен в тъмница. Походът срещу вандалите оглавява Велизарий. Той е

изпратен да срази

столицата им

- издигнатия от римляните нов Картаген. С него са и българите - основната бойна сила в "личната конница" на пълководеца. През 533 г. 15 легиона слизат на брега на днешен Тунис. Авангард са нашите конници. За няма и година вандалите са сразени, кралството им е унищожено, а земите му са върнати на империята.

Велизарий също е родом от нашите земи. Роден е в Сапарева баня, тогава носещ името Германея. Смятан е за един от най-великите пълководци в историята. През XVIII-XIX век е на огромна почит в Западна Европа и е оценяван като равен на Александър Велики и Юлий Цезар. "Дори се изтъква, че за разлика от тях Велизарий е

правил чудеса без

всякаква логистика

Той е един от военните гений на човечеството", казва проф. Пламен Павлов, изследвал въпроса за българите в Италия.

Военните кампании на Велизарий, на когото императорът рядко пращал подкрепления, са описани в няколко книги от Прокопий Кесарийски. Той е най-известният летописец от онази епоха и е личен секретар на пълководеца. Така че сведенията му са от извора, а не са преразказани. Тъкмо Прокопий пише, че българите са част от войската, с която Велизарий отвоюва Картаген от вандалите, а после и Италия от готите. Пише, че те са половината от състава на личната му конница. Споменава и че

при Велизарий воюват

и други българи

а също славини и анти, т.е. източни и южни славяни.

Всичко това е било известно още преди 150 г. През 1853 г. Юрий Венелин пише в "Критически издирвания за историята българска": "Император Юстиниан сполучи да привърже към себе си голяма част от тия Мизийски българе, на които даде земи в Тракия и Македония да ся поселят... Както тия, така и пръвити служиха на Империята с цели полкове войска. Юстиниан с полза употребяваше техний корпус във войните си срещу Готите в Италия, срещу Вандалите в Африка, срещу Персите в Азия... И така като ся преселиха няколко Българе отвъд Дунава... За да не са толкова привързани към едноплеменните си отвъд Дунава братя, правителството ся мъчеше да ги обърне в Християнството, и естествено е, че Блъгарете като служеха в редовете на Византийската армия и в областите между Гърците, не можеха да не приемат учението Спасителево."

Преводът е от даскал Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев.

Флавий Велизарий е живял между 505 и 565 г. и има честта да стане

мечът на

златната епоха на

Юстиниан. Императорът го обявява за върховен военачалник и magister militum per Orientem, а от 534 г. и за единствен консул на Източната империя.

След като Велизарий разгромява кралството на вандалите през 533-534 г., Юстиниан му заръчва да отвоюва Апенините от готите. Пълководецът праща флота към Италия, а сам нахлува в Сицилия със своята конница през 535 г. Корабите акостират край Катания, превземат я, после завладяват без бой столицата Сиракуза. Минават през протока при Месина и войската слиза на сушата. Бързо превзема Неапол, край който е планината Булгерия. Там вероятно част от българите остават и се заселват.

Велизарий обсажда Рим през 536 г. и изгонва остготите от него с помощта на българите. Според Прокопий при обсадата стрелите им свалят с невероятна точност защитниците му от кулите. Пълководецът иска от императора подкрепления и този път получава "още

1600 български хуни

и славяни

Прокопий нарича българите така на повечето места в книгите си заради някогашния им съюз с хуните. С падането на Рим Велизарий връща Италия на империята и така източните и западните земи се обединяват под скиптъра на Юстиниан. Но влиза в Равена, столицата на остготите, едва през 550 г.

През социализма за всичко това можеше да се узнае от малко места. Едно от тях бе романът "Велизарий" на английския историк и писател Ричард Грейвз, автор и на "Аз, Клавдий", който следва прецизно хрониките на Прокопий.