Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Жените войводи привличали като магнит мъжете

Най-известните сред дамите войводи са Румена и Сирма, но има и много други, за които по-малко се знае, затова ще разкажем и за тях.

Румена войвода е издънка на стар поборнически род. Дядо й Павле по време на Кримската война създава въоръжена чета, която да пази селото (Гюешево) от опити за грабежи от страна на турската войска. Успява да се справи, но от Ниш изпращат наказателен отряд, залавят го и го пребиват до смърт. Баща й Георге е пазач на кулата на Девербаир край Гюешево. Там през 1828 г. се ражда Румена. Още от малка, вместо с парцалени кукли, предпочита да си играе с пушката на баща си. Когато е на 7 г., я зарежда и от 50 м улучва млада бука. Любимото й място е близката гора, там ловува диви прасета, а вълците се плашат от нея. Има много силен глас, когато викне, се чува на километри. Много обича хорото и ръченицата, играе с часове без прекъсване, а при това и пее. Бори се с козари и овчари и винаги ги побеждава. Но най-много обича да стреля с пушка и револвер. В празнични дни цялото село излиза на полето край Гюешево, варят чорба в големи казани. Всички седят на земята, само чорбаджиите на трикраки столчета, за да покажат големството си. Това не се харесва на Румена. При едно такова тържество внезапно се чува гръм и един от чорбаджиите се катурва на земята, защото Румена с куршум е счупила едно от крачетата на столчето, на което седи. Голям смях пада.

Баща й Георге я оженва, когато е на 14 г., за Гошо Шопа, който е на 22 г., защото мисли, чe така щерка му

ще се укроти

Ражда им се син Андончо. Понася се обаче слух, че не Гошо е баща му, а Румена е заченала от змея, за когото се разказва, че обитава гората, в която тя продължава да ходи на лов почти всеки ден. Един път на излизане от нея с три убити лисици заптиетата я пресрещат и я водят в конака, защото на раята е забранено да ловува. Бесят я с главата надолу, тя стиска зъби и се заканва: "Ще има да видите вие!" Обвинява Гошо, че дори не се е опитал да я защити. Затова отива при Стоян ковача, който като нея е непокорна глава. Въпреки че и той е женен, двамата не скриват, че се харесват, на хорото все се хващат един до друг, а играят и ръченица на двойка. Предлага му да хванат гората и да сформират чета, за да мъстят на турците. Той без колебание се съгласява. Оставя жена и две деца, грабва пушката си и две саби, които сам е изковал, едната за него, а другата за Румена. Нападат конвоя, който прекарва събраните данъци за Ниш, и с парите купуват пушки, барут и патрони. Привикват буйни младежи от околните села и ги въоръжават. Те идват, защото мислят, че ще плячкосват и така ще забогатеят. С големи усилия Румена донякъде успява да им внуши, че те трябва да бъдат народни закрилници, а не пладнешки хайдуци. За да ги приобщи още повече към това дело, ги води в манастира "Св. Яким", където пред кръста ги заклева да бъдат борци за правдата.

Първо се справя с прочутия разбойник Адем арамия, от когото всички са пропищели. Разбива бандата му,

а него връзва за една скала и там орлите разкъсват тялото му. След това отвлича каймакамина и началника на заптиетата, беси ги с главата надолу, както са постъпили с нея. Наплашва всички османлии в околността и вече никой от тях не смее да си позволи волности с българите. Народът я нарича царицата на Осогово. Дори когато отива в Кюстендил и Крива паланка, където има турски гарнизони,

никой не смее да се изпречи на пътя й

Със Стоян стават все по-близки и Румена ражда от него син Карамфилчо. Оставя го при семейство - нейни бездетни ятаци за отглеждане. Случва се обаче нещастие, при едно сражение с турска потеря Стоян е убит. Между четниците започва борба кой да заеме мястото му на байрактар и мъж на Румена, въпреки изричната й воля, че тя друг не иска. Жената изпитва угризение, че е изоставила децата си. Когато намира време, ходи при Гошо и при ятаците да види синовете си, оставя по някоя пара. В четата обаче междуособиците продължават. В една нощ няколко души нападат Румена в съня й и искат или да избере някой от тях за байрактар и мъж, или да разпуснат четата и да си поделят парите. Макар и сънена, тя намира сили да развърти сабята. Но те успяват да й нанесат много рани и тя изпада в безсъзнание. Мислят, че е умряла и тръгват да търсят парите.

Румена обаче оживява. Когато през 1877 г. в Кишинев се сформира българското опълчение, там се появява и една жена на около 50-55 г. Според един неин съселянин от Гюешево това е Румена, той я познава, въпреки че

лицето й е обезобразено

от зараснали рани

Затова той разказва на свои роднини и познати след завръщането си от войната. Другото сведение идва от отритите румънски данъчни архиви, в които се сочи, че през 1881 г. ханджийката Румена Георгиева Павлева от Гюргево е платила налог. А през 1892 г. синът на Румена Карамфилчо получава писмо, с което е поканен да отиде при нея в Букурещ, за да му предаде имуществото си и той да го управлява.

Кера войвода е известна и като Калъч Кера и Айдут Кера. Тя е от колибарска махала към Малко Търново и е родена в края на XVIII в.

Когато е на 17 г., се залюбва с овчаря Петко,

решават да се оженят, да създадат свой дом, да си народят деца. Но не било писано, кърджалии убиват Петко, защото не им дал агнета. Сърцето на Кера се потапя в скръб, но после това чувство се заменя с желание за мъст.

Затова събира и други жени, на които мъжете и годениците са убити от кърджалиите. Води ги на Зенгел баир в Странджа и ги заклева безпощадно да отмъщават, но и да не допускат мъж до себе си. Научава, че Петко е загинал от ятагана на Махмуд кеседжи, главатаря на кърджалийската банда, и започва да го следи.

Верни на нея хора й донасят, че Махмуд и ордата му са се настанили в кошарите на Никола кехая, колят агнета, пекат ги и пируват. Кера с четата си отива там, изчаква ги да си легнат и когато заспиват, жените започват да ги обграждат със сухи клони.

Цяла нощ ги трупат,

получава се стена над 2 м висока и 3 широка

При изгрев слънце ги запалват и всички кърджалии изгарят в огъня. Една по една женската чета ликвидира и другите банди, които върлуват в Странджанско. Някои от четничките обаче не спазват клетвата си и са убити.

По ирония на съдбата обаче и самата Кера се поддава на изкушението, тя се залюбва с дюлгерин от Лозенград. Като осъзнава, че е нарушила клетвата, признава греха си пред Райна байрактарката и й предава воеводството. Кера се качва на една висока скала и се хвърля от нея.

Гуга войвода е родена в края на XVI в. Било много отдавна, затова не се знае със сигурност дали в с. Избегри или в с. Карадеизово (днешното Балерци), но и двете са в Станимашко (Асеновградско). Напета мома била, шестима ергени се надпреварвали за нея, но тя пристанала на Браню. Оженили се и им се родило дете. Когато било на 3 месеца, в къщата им дошли двама турци и поискали да ги гощават. Тогава били господари по българската земя и раята трябвало да изпълява техните желания. Гуга приготвила ядене, Браню го поднесъл, ама турците искали жената да им прислужва. Но

Браню бил ербап и казал,

че тая няма да я бъде

Тогава турците се хванали за пищовите, ама Браню ги изпреварил и ги накълцал със секирчето. След това избягал в гората и станал хайдутин. Турците започнали да тормозят Гуга, през ден идвали в дома й и искали да каже къде се крие Браню, даже я биели и заплашвали, че ще й вземат детето. Не могла повече да търпи, затова занесла рожбата си в манастир и отишла при Браню. За кратко време се научила да стреля с пушка, а можела и да се бие с два ятагана едновременно. Затова я избрали за войвода. Само 16 души били четниците, но всеки от тях струвал колкото петима, биели се и побеждавали отряди от 50 и повече османлии. При Гуга идвали селяни и се оплаквали - на кого му насилили жената, на кого дъщерята или му взели покъщнината и добитъка. Четата жестоко наказвала изедниците. На грабителите на имущество запалвали къщата, а на изнасилвачите режели пишките. Девизът на Гуга бил "Мера според мера." Наплашени, турците спрели да безчинстват и хората в Станимашко си отдъхнали. За подвизите на Гуга войвода се разчува надалече. Веднъж при нея пристигнали селяни от Драмско и се оплакали, че тамошният бей и хората му много притесняват българите. Гуга казала, че ще им помогне и те повели четата към техните земи. Когато пристигнали, видели сарая на бея. Той бил обграден с 2 м висок каменен зид, портата била от дъб с обковано по нея желязо. Повечето от четниците казали, че срещу такава стена и порта нищо не може да се направи, и поискали да се върнат. Гуга обаче била на друго мнение. Накарала да изкопаят дупка под зида и в нея поставили буре с барут. Като се взривило, се открила пробойна и четниците нахлули през нея. Избили пазачите и хванали бея. Той бил много богат, имал злато, скъпоценности и пари.

Завързали бея на върха на минарето и там умрял от глад и жажда. В битката за превземането на сарая обаче паднала свидна жертва - Браню бил убит. Когато се върнали в Станимашко, всеки от четниците искал да се ожени за Гуга.

Започнали да се избиват

Когато останали шестима, Гуга обявила, че разпуска четата. Отишла в манастира, в който оставила рожбата си, и станала монахиня. Според легендата, когато дъщерята на Гуга отраснала, също станала войвода.

На какви изпитания подлагала своите четници хайдутката Меджие Рада четете в хартиеното издание. 

Коментара ()

Вашият коментар