Така д-р Уилям Коули и дъщеря му излекували хиляди

Още едно лечение на рака - имунотерапията, се присъединява към трите най-мощни оръжия срещу него. А именно хирургията с нейните неимоверни постижения при отстраняване на злокачествени тъкани и даже клетки, фармацията с все по-ефективните химиотерапевтици, които стават все по-малко токсични, и лъчелечението с все по-точното му прицелване в раковите клетки и тъкани, без да засяга здравите.
Имунотерапията подсилва имунната система на организма, така че той сам да се справи с болестта, като атакува и унищожи раковите клетки.
Първият опит за такова лечение е от 1891 г. Тогава американският лекар Уилям Коули (1862-1936) инжектира стрептококи на болен от рак с цел да причини еризипел (червен вятър) и така да стимулира имунната му система.
Еризипелът се причинява от бактерията Streptococcus pyogenes. Тя е от голям род грам-положителни бактерии, които причиняват множество инфекции. Имат разнообразна форма, разполагат се поединично, на двойки или във верижки.
Болният е имал саркома на костите. За голяма радост на експериментатора след време тя намалява и напълно изчезва. Това Коули отдава на имунната система на болния. Оттогава той се посвещава изцяло на имунотерапията на рака. В следващите 40 години излекува стотици хора с рак на костите и на меките тъкани в трети стадий, когато вече е късно за операция.
Д-р Коули завежда отделението за костни саркоми в най-голямата ракова болница в САЩ - Мемориъл хоспитъл в Ню Йорк. Резултатите си публикува веднага и по тях започват дискусии нe само в Америка, но и по света. Д-р Коули е убеден, че ракът изчезва заради острата инфекция, която се предизвиква от живия бацил.
Но някои от инжектираните не я преживяват. Затова той почва да инжектира умъртвени при висока температура стрептококи, но им прибавя и друг бацил - серация марцесценс (Serratia marcescens). Тази комбинация става известна като “Токсин на Коули”. До 1893 г. той го прилага на 10 пациенти с много добър резултат. До 1916 г. са документирани над 80 излекувани. Д-р Коули пише към 150 статии, в които описва над 1000 лекувани пациенти в напреднал стадий. Резултатите са добри при саркоми и не толкова добри при меланоми и карциноми.
През 1899 г. фармацевтичната фирма Parke Davis&Co започва да произвежда токсините на Коули и те стават достъпни за медиците. Популярността им се запазва в следващите 30 г. и
д-р Коули става
световноизвестен
Неговите изследвания се подпомагат финансово от Рокфелер, а през 1902 г. е създадена първата фондация за изследвания в онкологията.
Но има и остри критики. В работата на Коули медици намират слабости и непоследователност: контролът и документацията на пациентите му не са според изискванията; в различните случаи използва 13 различни комбинации от бацили; прилага ги по различен начин - венозно, мускулно и директно в тумора.
А и много лекари прилагат токсините на Коули, но нямат същите добри резултати. Някои направо наричат Коули “шарлатанин”. През 1894 г. списанието на Американската медицинска асоциация пише:
“Несъмнен е пълният провал на тези токсини при лечението на злокачествени образувания и саркоми. За последните 6 месеца те са прилагани многократно без нито един описан случай на пълно излекуване.”
Дори колеги на Коули гледат на него с подозрение. Теорията му, че ракът се причинява от микроби, е отхвърлена официално. Той обаче я поддържа до края на живота си. Тежък проблем за него е и фактът, че главният му опонент е знаменитият патолог Джеймс Юинг, директор на Мемориъл хоспитъл и пряк негов шеф. Взаимната им неприязън е открита. Юинг не признава друго лечение на костните тумори освен облъчването. Ирония на съдбата е, че най-големите успехи на Коули са при “саркома на кръглите сини клетки”, която и днес носи името на Юинг. Той твърди, че те се дължат на сгрешени диагнози.
Методът на д-р Коули постепенно слиза от сцената. През 1952 г. е спряно производството на токсините му, а през 1962 г. Управлението на САЩ за контрол над храните и лекарствата отказва да ги регистрира като лекарство. И започва периодът на нерегламентираното лечение с тях.
Въпреки официалното отричане идеите на Коули остават живи. Възприемат ги много лекари, а през 1934 г. и списанието на медицинската асоциация променя позицията си за тях:
“Явно комбинираните токсини на еризипела и продигиозиса понякога играят значителна роля при забавяне растежа на тумора и метастазите и дори напълно лекуват неоперабилни неоплазми... Поради това съветът поддържа “токсините на Коули” като ново и неофициално лекарство с цел да се улесни по-нататъшното им изследване.”
Отричането от отричането продължава. През 1935 г. основен опонент, явно убедил се в ползата от токсините, казва на симпозиум: “Все пак от лечението на Коули може да има някаква полза.” През 1962 г. в нюйоркската болница пред комисия изпитват токсините върху хора. От 93-ма тежко болни 20 се излекуват напълно.
Децата на лекаря
продължават
делото му
Синът Брадли (1892-1961) го наследява като ортопедичен хирург и шеф на отделението за костни тумори в същата болница. В статиите си той прокламира токсините на Коули като придружаваща терапия. Според него тя предотвратява появата на метастази. Дъщерята Хелън Коули Нотс (1907-2001) става онколог и посвещава живота си на изучаване на токсините. Тя събира данните за 896 души, лекувани от баща й, и доказва, че около 50% от тях след това са живели повече от 5 години. В онкологията това е срокът, след който ракът се смята за излекуван. Д-р Хелън Коули сама прилага метода на баща си на болни от рак и подробно описва състоянието на над 1000 от тях. При 500 отчита пълна регресия (намаляване) на тумора.
В днешно време “токсините на Коули” не се използват от ортопедичните онколози за лечение на костните саркоми. Но онкологията е стъпила здраво на имунологичната идея за лечение на рака. Тя изследва и прилага все такива вещества. Вече има и антиракови ваксини, които също разчитат на имунната система. При лечение на рак на пикочния мехур например в него се култивират туберкулозни бацили и това е чиста форма на имунотерапия.
Ясно е, че д-р Коули интуитивно, а после и експериментално вижда как стимулирането на имунната система помага за лечението на рак. Като истински учен той изгражда и теория, която днес е вече приета и призната. Неговите “токсини” повторно са въведени в терапевтичната практика, но под ново име - смесена бактериална ваксина. Днес тя се използва широко в лечебната практика в някои щати на САЩ, в Германия, Швейцария, Ирландия, Мексико, Гватемала, Китай, Израел и Австралия.
* Авторът работи от 1962 до 1981 г. в областта на експерименталната ракова терапия. С помощ от японски и съветски учени успява да изолира, пречисти и идентифицира противораково вещество в българския бацил (лактобацилус булгарикус). За него през 1975 г. защитава докторска дисертация в Академията на науките на СССР. Той казва, че методите на лечение на Уилям и Хелън Коули са му били известни и го насочили към правилни изводи.