Само глупак би твърдил, че в Русия корупцията е малка. Неотдавнашно изследване на московския център “Левада” показа, че мнозинството руснаци вижда държавната администрация като нелечимо корумпирана. Защо тогава Кремъл няма никакво желание да започне почистване, особено в момент, когато намаляването цената на корупцията може да компенсира негативните ефекти от падащите цени на петрола?

В западните медии е често срещано обяснението, че самият Путин е дълбоко корумпиран, че той дори се намира в епицентъра на руската корупция. Това може и да е така. Но като човек, който е живял на Балканите (и следователно има някаква представа за корупцията), разбрах, че да си корумпиран, не е причина да не обявяваш война на корупцията; тъкмо обратното, това дори може да бъде предимство, защото

корумпираните

политици не

мразят нищо

повече от

корупцията на

останалите

Това означава, че причините за нежеланието на Путин да се бори с корупцията са по-сложни.

От една страна, той разбира, че взаимните обвинения в корупция са мръсните бомби на вътрешните войни между елита и те причиняват големи странични жертви. От друга страна, в политиката е важно не равнището на корупцията, а общественото възприятие за това колко е корумпирана страната, като често връзката между двете не е пряка. Малките и успешни реални войни могат да бъдат по-добро средство за промяна на усещането на хората колко е корумпирана страната, отколкото същинските усилия за ограничаване на корупцията. Връзката не е причинна, но е показателно, че след анексията на Крим броят на руснаците, които вярваха, че корупцията е нараснала, беше спаднал от 50 на 30 процента.

Но има една причина, поради която корупцията тревожи Путин – като оръжие, което може да бъде използвано от неговите външни врагове срещу самия него. Кремъл се тревожи не защото руските официални лица са корумпирани, а защото това ги прави податливи на западен натиск, защото активите, откраднати от тях, както и децата им, се намират на Запад. Като правило корупцията сплотява елита, но тя може да превърне неговите представители в лесни наемници. (А това означава, че Москва не би трябвало да е нещастна от опитите на Запада да прочисти скритите офшорни сметки).

Следователно за Кремъл основен приоритет е не прочистването на корумпираните елити, а тяхното национализиране. Руските елити имат право да бъдат корумпирани, стига да са доказали своята лоялност. Парадоксално, но санкциите на Запада срещу най-близките до руския президент бизнес фигури спомогнаха за изчистването на образа на някои от руските олигарси, смятани за най-корумпирани, което позволи на руската пропаганда да ги представи като защитници на родината.

Най-важната причина за нежеланието на Путин да започне война срещу корупцията е, че антикорупционната кампания ще вдъхнови обществото да изисква промяна.

В известен смисъл корупцията е като водката: знаеш, че боли, но може ли някой да си представи Русия без нея.

(От колонката на Иван Кръстев в “Ню Йорк таймс”)