Почетният председател на ДПС Ахмед Доган излезе от зоната на политическото съзерцание и проговори. За първата си публична изява от години насам той избра подходящ момент: необратимата трансформация на еднополюсния геополитически модел в многополюсен и произтичащите от този исторически поврат изводи за България и неговата собствена партия.

Мисловната му рамка е мащабна, визията за променящия се свят и ЕС –спорна, но поднесена убедително. Няма как да я отхвърлиш с лека ръка, служейки си с политически клишета от началото на прехода, както направиха група коментатори в деня след публикуването на догановото слово. Що се отнася до политическите лидери, които се подвизават днес в законодателната и изпълнителната власт, техните реакции –когато се появят и ако се появят- са без особено значение. Нито един от тях не е в състояние да съперничи на Ахмед Доган в изкуството да поднася аналитични образци, които излизат извън арената на всекидневните им страсти и пристрастия, запълнена с интриги, омрази, скандали и разводи.

Няма съмнение: в речта пред ръководството на неговата партия Доган отправя –явни и скрити- ключови политически послания. Прави го по своему, служейки си с езика, който му е запазена марка, ползвайки уникална вербална стилистика, изградена в годините на неговата академична и партийна кариера. Щом е така, редно е да си послужим с адекватен методологичен апарат и методически инструментариум, за да прочетем правилно текста и да разчетем подтекста на най-новата публична изява на Ветерана на българския преход.

Познания за това ни дава науката „Социолингвистика“, чиито теоретичен арсенал ползвам по-долу в моя анализ.

Стилът „Доган“

Ако направим следния мисловен експеримент: да премахнем името на автора, медийното заглавие, датата и мястото на произнасяне на словото и поканим група средно интелигентни български граждани с активно отношение към политиката да разпознаят чий е този текст, най-вероятно повечето от тях ще посочат още след първия прочит името на Ахмед Доган.

Защо мисля така? Социолингвистиката учи, че всеки субект на активна обществена комуникация с течение на времето изработва свой специфичен аксесоар от езикови похвати , в т.ч. жаргонни изрази и диалектни думи , които ползва, за да съобщи /препотвърди своята оценка за ситуацията, или да измени преди огласена позиция по убедителен/неповторим начин.

Точно това прави г-н Доган в предновогодишното обръщение към съпартийците:

тълкува еволюцията на геополитиката, която се преориентира от еднополюсна към многополюсна мрежа от зависимости;
констатира, че ЕС-като стратегически цели и текущи реакции се превръща в третостепенна/зависима сила;
предупреждава, че България е в периметъра на потенциални военни действия/;
очаква ДПС да се реформира, за да бъде адекватен играч на прекрояващата се арена на регионални сблъсъци.

Основните му тези са украсени със смесица от наукообразни фрази и витиевати изрази, гарнирани са и чрез собствения му политически сленг. Което поставя пред по-необразованата част от аудиторията допълнителна/домашна задача: да прочете отново с помощта на речника на чуждите думи беседата на своя Лидер, за да проумее екзактно какво е искал да каже. Не стори ли това, няма да „проспектира“ адекватно какво ни очаква през следващата политико-икономическа година и ще продължи да действа „инерциално“.

В двете чуждици, заимствани от догановия лексикон, не влагам ироничен смисъл. Само се питам доколко ефективна в крайна сметка ще е комуникацията между учения-философ, отдал повече от три десетилетия от своя живот на политиката и партийното строителство и неговите последователи и клиенти! Защото демонстрацията на лингвистични иновации и мисловни предизвикателства не свършва дотук. В методологичната част на речта за първи път се среща словосъчетанието „морфичен резонанс“, което д-р Доган пояснява по следния начин (цитирам): „Морфичният резонанс означава без да говориш да предаваш телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация…“ (край на цитата-следва нецензурен израз!!!)

Ще се предаде ли по телепатичен път информацията на подсъзнателно ниво от лидера към актива на ДПС и чрез него-към железния електорат и лоялната клиентела? И ще се задвижи ли обратната връзка – от партийно-електоралната база към отворения портал, с който разполагал почетния председател? Предстои да разберем през следващите месеци доколко конструираната нова идеологема ще бъде изпълнена с живот и политическо съдържание; и дали ще помогне на Движението да се адаптира към интензивно променящия се свят. Едно е сигурно: независимо дали е разбрана същността на явлението „морфичен резонанс“, то ще послужи като поредна митологема за единението на етно-либералната партия около нейния ерудиран водач.

Прагматикът Доган

"Pragmatics" – това е следващото теоретично направление на социолингвистиката, което ни позволява да търсим отговор на въпроса: как след изречените послания /информация искания, инструкции/ от всепризнатия лидер на ДПС ще реагират неговите слушатели? Тоест, какво следва на практика от неговото емблематично появяване на публичната сцена след дългия престой зад кулисите!

Доган иска от своите съмишленици да наблюдават процесите на утвърждаване на Русия.

Това пожелание-заповед беше прибързано атакувано от коментатори - в смисъл, че означавало отказ от евроатлантическата ориентация на ДПС и завръщане към про-руски позиции. Доста елементарно съждение! Първо, и други европейски страни /напр. хегемонът Германия/ , наблюдават завръщането на Русия на геоикономическата авансцена и, без да плащат данък на овехтели предубеждения, сключват стратегически договори с нея /пресният пример със „Северен поток-2“, договорен извън евроатлантическата риторика между Берлин и Москва/; второ, фронтменът на републиканците в САЩ Доналд Тръмп смята, ще работи добре с Путин и Русия, докато у нас трубадурите на антирусизма продължават да атакуват всеки български политик, който апелира за нов прочит на европейската и евразийската политико-икономическа ситуация. Тук вече Доган е наистина в час със своето указание към ръководството на ДПС.

Доган не смята за мъдър ход, а за гаф обявената от Лютви Местан Декларация в подкрепа на Турция в конфликта с Русия.

Очевидно, тази позиция не може да се тълкува само като вътрешнопартиен спор или смяна на фундаментални ценности. Просто Ахмед Доган е по-вещ прагматик, способен да предпазва своята партийна формация от прибързани стъпки и да не робува на идеологически предразсъдъци. Така че на г-н Местан му се пише лошо. Колко лошо- ще научим в най-скоро време!

Доган предлага различен, макар и емоционален, прочит на военнополитическата ситуация на Балканите и в Близкия изток. Прави го през призмата на българската национална доктрина.

Вярно е, че такава доктрина не съществува като писмен /официален документ; но не е трудно да се познае кой наш държавник говори и действа по нареждане отвън и кой мисли със собствената си глава. Няма съмнение, че изреченията -изповед на лидера на ДПС „не искам да съм пета или шеста колона“, както и „не искам България да се превърне в жертва“ ще останат в политическите летописи на прехода; те вече поставят в шах политиците-послушковци, които управляват днес България.

Дискурсът на Доган

Имам предвид аналитичният дискурс- т.е. методът, използван в социолонгвистиката, за да се разбере какво се крие в текста на изреченията и да се проникне отвъд тях – в контекста. Тази задача в конкретния случай изисква повече време. Очевидно Ахмед Доган се е готвил специално и доста продължително за завръщането си на публичната авансцена. Необходимо е текстът на неговото слово да бъде подложен на многократна лингвистична и политологична експертиза, за да се разгадаят докрай неговите витиевати послания. И още - да се проследи какви ще са реакциите на ръководното тяло в неговата партия в изпълнение на напътствията на Лидера. Едва тогава може да се произнесем дали скъсалият с позицията на политическото съзерцание водач на ДПС е произнесъл не просто проповед; нито тържествено слово, а програмна реч!

Все пак, няколко момента в неговото повествование правят впечатление:

Първо, апелът към ДПС да се поднови, без да се подмени! Логиката тук е ясна, изпълнението е трудно. Но ДПС под едноличното ръководство на Доган в миналото неколкократно се е променяло, без да подменя етно-политическата и властовата си кауза:

когато от нелегално движение прерасна в партия;
когато за първи път влезе във властта като балансьор, а после като диригент в няколко коалиционни правителства;
когато трябваше да превземе икономическите /командни високи, чрез които да контролира ключови сфери като енергетиката, банковия сектор, правосъдието.

Да се надяваме, че политиците от днешното следпреходно Статукво и старите мераклии за власт не са забравили тези превъплъщения на догановата партийна армада. В най-скоро време ще им се напомни за тях...

Второ, предупреждението, че ДПС няма да бъде подменено „дори с подкрепата на съседни държави“. Което внушава, че протурската позиция на ДПС, чиито говорител през последните години е действащият председател Лютви Местан, ще бъде ревизирана…

Трето, интересно интелектуално и политическо предизвикателство е обвитата в словесна мъгла, метафорична идея за "Колективното тяло" ; по-скоро като стартова реплика, отколкото като стратегема звучи амбивалентната фраза „политиката днес е всичко и във всичко“. Доган свързва тази всепроникваща същност с онлайн обменяната информация.

Заключение: Онези, които титулуват Ахмед Доган „султан“, влагайки в това ироничен смисъл, автократичен упрек и културно-религиозен подтекст, би трябвало да се замислят върху начина, по който от години лидерът на етнолибералите у нас се вклинява в публичния дебат, обръща неговата посока и задава "темпо-ритъма" на промените. В това отношение Доган е некоронован крал на политическото слово и публичното говорене. На фона на неговите вербални и медийни акции самоназначилият се и самодостатъчен политически „елит“ излъчва сигнали на безнадежден провинциализъм.

Текстът е от личния блог на автора