В момента, в който ръката на Мария Шарапова прати Надал в четвъртината на Джокович на "Ролан Гарос", всички тръпнеха в очакването на този 1/4-финал. Неизбежното се случи, мачът се състоя и също така неизбежно Надал загуби. И то не защото е слаб тенисист, просто това не е неговата година. 2015 му донесе една титла на клей във второразреден турнир в Буенос Айрес през зимата и само разочарования на любимата му настилка. Самочувствието му беше ниско и за разлика от всички досегашни визити в Париж Надал не изглеждаше готов за побеждаване.
Джокович без съмнение в момента е във формата на живота си. 26 поредни победи към днешна дата и нито една загуба на клей през тази година говорят достатъчно. Титлата на "Ролан Гарос" изглежда готова за спечелване, а това ще е и половината от мечтания Голям шлем.
Но преди това идва един наистина тежък полуфинал с Мъри. Двубоят с Надал беше по-скоро психология, но сега на сърбина ще му се наложи да говори с
истински тенис средства
Мъри, който не е губил на клей през тази година, е всичко друго, но не и лесно препятствие. Шотландецът подобно на Джокович, след като се задоми, изглежда психически освободен. Разликата между двамата е, че Мъри разпилява доста физически и психически сили, което ще е огромен недостатък за него в двубоя с Джокович.
Стан Вавринка е този, който до момента прави най-голямо впечатление от гледна точка на мощта. Той се връща към образците на играта си от януари 2014 г., когато спечели титлата на "Аустрелиън оупън". В дни, в които топката изглеждаше
тежка като гюле,
швейцарецът буквално я размазваше от всевъзможни позиции. И ако срещу Симон това не впечатляваше толкова заради меката игра на французина, начинът по който подчини Федерер, беше изключително зрелищен. Този мач подсказва, че най-вероятно нещата в швейцарския тенис започват да се променят. Федерер вече по-скоро е играч със стара слава, а настоящето принадлежи на Вавринка. Вторият му финал на турнир от Големия шлем изглежда почти сигурен. Още повече че Цонга вече показа веднъж, че отговорността да играе полуфинал у дома е смазваща за него. Французинът изглежда най-приятната изненада до момента в турнира, защото при слабия му старт на сезона малцина очакваха, че толкова бързо ще заиграе така добре. На домашния турнир той успя да използва емоциите и ентусиазма от трибуните, времето също му помогна в мача с Нишикори. Топката буквално беше като жива на корта и японецът имаше големи проблеми заради не чак толкова бляскавата си физика.
Бих искал да отделя няколко думи и за женския турнир на "Ролан Гарос". Женският турнир изглежда
абсолютно предизвестен
По-интересното е, че в момента за женската половина се говори доста, и то не заради тенис проявленията на дамите на корта, колкото заради Бастиан Швайнщайгер (футболист на "Байерн" (Мюнхен) - бел. ред.) В момента женският тенис едва ли не се свежда до това кои са половинките на повечето тенисистки (Швайнщайгер е новото гадже на сръбската тенис звезда Ана Иванович бел. ред.).
А сега няколко думи и за самия "Ролан Гарос". Тези, които имаха билети за четвъртфиналите на 3 юни на корт "Филип Шатрие", може да се каже, че спечелиха от лотарията. Обикновено 1/4-финалите са като предмостие преди влизането в голямата четворка и невинаги носят
най-паметните мачове
Това не беше така на 3 юни, когато беше сблъсъкът Джокович - Надал. Късметлии се оказаха и зрителите на същия корт ден по-рано, но техният шанс е в съвсем друг план. Двама пострадаха леко от падналото пано от светлинното табло и сега със сигурност благодарят на провидението, че се спасиха от нещо по-сериозно. Инцидентът с падналата метална част е недопустим и е истински късмет, че нямаше жертви със сериозни наранявания. Случаят можеше да окаже и негативно влияние върху турнира и от френска гледна точка. Заради спирането на играта Жо-Вилфред Цонга тотално изпусна инерцията и за малко не си плати с отпадане на четвъртфинал. Именно присъствието на представител на домакините толкова напред в турнира прави интереса към него толкова голям. Още през януари се видя ефектът от присъствието на австралиец на 1/4-финал на "Аустрелиън оупън", вижда се година след година с участието на Мъри на "Уимбълдън". За момента единственият турнир от шлема, в който публиката се чувства дистанцирана откъм успехи на свой сънародник, започва да изглежда Откритият шампионат на САЩ.