За първи път попаднах в Буенос Айрес преди десет години почти случайно. Заедно с моя съдружник Стоян Рътков бяхме командировка в Рио де Жанейро.
Тук ще използвам минутите за реклама, за да вмъкна, че делата "Гълъбин Боевски" сме ги имали още преди десет години и днешните репортажи от бразилските затвори не са някаква новост, както изглеждат в очите на обществото.
Тъй като в програмата имахме един свободен уикенд, то аз не можех да пропусна възможността да се "отбием" до някоя съседна столица. Разбира се, това не е Европа и
най-близката се оказа
Буенос Айрес
на около 2,30 минути полет.
Въпреки че денят беше 31 август, от слънчев Рио, където допреди няколко часа се пекохме на Копакабана, изведнъж се озовахме на минус един в Аржентина. Бяхме си взели якенца, но някак си не искахме да повярваме, че в южното полукълбо е зима през август. В студените дни и нощи аржентинската столица предлага толкова много топлина, че предпочитам именно зимата за посещенията си в Аржентина.
Попаднахме в периода, в който страната преживяваше най-голямата икономическа криза в историята си, с напълно изпразнени банки: защото бяха разбити и опожарени и защото, който е успял, бе изтеглил всичките си спестявания. За нас това беше добре дошло. Двамата
изкарахме три дни със сто долара като крале
Най-топлото място за мен в Буенос Айрес е "Кафе Тортони". Отворило е врати още през далечната 1858 година и нищо в него не се е променило - интериор, облеклото на келнерите и, естествено, невероятната атмосфера. Въпреки че тълпи туристи го посещават, винаги може да попаднеш в период, в който ги няма и да се потопиш в старинната атмосфера с чаша кафе и вестник.
Огнена топлина се усеща и от почти всеки ресторант в Буенос Айрес, особено парийас, традиционните ресторанти за пържоли. Аржентинските пържоли са най-вкусните в света и дебелината им достига четири пръста и са пръстите да си оближеш.
Топлина струи и по улиците. През деня най-вече в квартал Ла Бока, където къщите са боядисани в най-ярките и топли цветове, и дори в най-големия студ, топлината се лее от всяка шарена фасада. Зимните вечери по улиците е направо жега, особено по централната Авенида Флорида, където танго танцьори подпалват плочките под краката си в най-чувствения танц по света. Въпреки че го правят, за да припечелят някоя друга монета, облеклото и на мъжете, и на жените е безупречно, а танцовите умения -професионални. Зяпачите
често биват придърпвани за танци и наистина става жежко
Буенос Айрес е от малкото градове в света, където централното гробище е забележителност. Не само заради гроба на Евита, който се е превърнал в поклоннически символ, но и заради останалите гробници - произведения на изкуството. От такива места по принцип лъха студенина и тъга, но не и на гробището Риколета, този "музей" на открито успява също да обгърне с топлина заради своята красота.
Като стана дума за Евита,
не може да се подмине и прословутият балкон на
Каса Росада
- Розовата къща. От този балкон на президентския дворец Евита е произнасяла пламенните си речи, а Мадона е изпяла арията от едноимения мюзикъл - Don't cry for me Argentina. И в най-сивия и мразовит ден, пясъчнорозовият цвят на двореца не ти дава да замръзнеш.
Така че не плачи Аржентина, ще дойдем да се стоплим отново - в някой студен ден.