Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

"Султан на Бруней" се е превърнало в нарицателно име за нереално богат човек. Но какво всъщност знаем ние за този султан освен куриозните факти, че на рождения му ден са пели Майкъл Джексън и Селин Дион за хонорари от един милион долара, или че автомобилният му парк е най-впечатляващ в света, или че си е "поръчал" Мис Америка. Още по-малко знаем за тази миниатюрна държава, богата на петрол.
Малката държавица се състои от две минитериторийки, врязани в малайзийската част на остров Борнео. Страната всъщност е много леснодостъпна с редовни полети от цяла Азия, Лондон и Дубай. Пътниците на тези самолети обаче са единствено чужденците, работещи в Бруней, а местните нямат интерес от това, което се случва извън родината им.
В краткия ми полет с авиокомпания "Роял Брунай "ни раздадоха формуляри, с които да декларираме, че не сме носители на птичи грип, когато и свинският вече поотшумя. Държавата е строго мюсюлманска и вносът на алкохол е забранен. На чужденците се разрешават няколко бутилки, които задължително се декларират и се консумирт в хотелската стая или дома. Поредното недоразумение е, че държава, която се къпе в петрол и в която за местните всичко е безплатно - образование, здравеопазване, спорт, културни мероприятия, намалена работна седмица, най-високи заплати в региона...
десетминутно пътуване
с такси е 35 лева
Настаних се в хотел "Емпайър", който е с интересна история. Независимо че султанът на Бруней е най-богат, всъщност първенец по харчене на пари е най-малкият му брат принц Джефри, бивш министър на финансите и управляващ семейната компания "Амедео". Компанията притежава активи по цял свят, включително хотел "Бевърли Хилс "в Лос Анджелис.
А самият принц Джефри притежава колекция от 2000 автомобила и четките за тоалетните му са от чисто злато. Естествено, само на човек като принц Джефри би му хрумнало
да си кръсти 50- метровата си яхта "Цици", а двете придружаващи я моторни лодки "Зърно 1" и "Зърно 2" Та държейки финансите на султана в ръцете си, човекът решил да построи най-големия и луксозен конгересен център в света. Някой би си помислил, че в Бруней е централата на ООН и чуждите делегации не спират.
Строителството струвало 1,1 милиарда долара и султанът , като разбрал, уволнил брат си от поста министър и наредил конгресният център да се превърне в хотел, за да се изкарват някакви пари поне за поддръжката му. Но това не било най-страшното. При ревизията на "Амедео" се оказало, че корпорацията има дългове в размер на 16 милиарда долара. Хотелът "Емпайър" се рекламира като азиатския "Бурж ал Араб", но като се изключат някои помпозности, хотелът би получил в Дубай 4 звезди, а за обслужване 3. За това и нощувките са по 100 долара.
Добре, че във всяка стая има разяснения за детайлите като например, че стените са облицовани с италиански мрамор, мокетът е от най-фината новозеландска вълна, а приборите и посудата са на небезизвестната фирма "Аспри" - бижутерите на британското кралско семейство. Без разясненията никой не би предположил ,че стъпва върху мокет, от който ако бяха оплели пуловери, щяха да се продават по 300 долара парчето.
В столицата Бандар Сери Бегауан всичко е изключително умряло. По улиците няма никого ,а и няма никакви забележителности освен двете джамии в центъра. Старата джамия е като излязла от приказка и съм сигурен, че тя е използвана, за да се изобрази дворецът в анимационния филм "Аладин". Кубетата, разбира се, са с 24- каратово златно покритие, а самата джамия е по средата на изкуствено езеро. Учудващо,
влизането на немюсюлмани е разрешено, но не и снимането
Другата джамия е "новата", веднага си личи, че и за нея не са жалени пари - внушителни размери, архитектура, лукс и фонтан с преливащи цветове. Построена е по случай 25 г. от управлението на султана.
Когато преди 700 години е бил основан Бруней, това е станало на мястото на днешната столица, през която минава голяма река. Първите къщи били на дървени колове във водата. Това водно селище е просъществувало и до днес, като къщите се строят все по същия начин с единствената разлика, че сега са върху бетонни стълбове и имат ток. Сега там живеят най-бедните брунейци, до- колкото има такива, защото строителството върху вода е по-евтино. Водното селище също може да се нарече туристическа атракция. На един от кейовете висят младежи с моторни лодки - такситата на селището. За малко пари правят и разходки за туристите.
Водната разходка в селището е доста приятна, добива се представа за местния бит. Най-интересната част са мангровите джунгли извън селището, където обитава рядка порода маймуни, наречени дългоноси. Приказливият лодкар явно доста добре имитираше звука, който издаваха маймуните, защото успя да привлече цяло стадо. Атракциите на Бруней включват малко лунапаркче , с което местните много се гордеят. С това се изчерпват забележителностите на тази държава. Това явно е причината
центърът на града освен мен да наброя трима местни и едно семейство туристи
Дори КFC МcD са абсолютно празни, но зад гърба на скучаещите продавачи горещите витрини са препълнени с готови пилета и хамбургери.
Дворецът на султана не може да се посети и е скрит извън града. По-голям от двореца на Ватикана, строителството е погълнало 350 милиона долара, има 1788 стаи, 200 тоалетни и банкетна зала за 4000 човека.
Повече от два дни няма какво да се прави в Султанат Бруней, а и нещата няма да се променят в скоро време, тъй като неотдавана бе открит нов огромен залеж на петрол до бреговете на малката монархия.