Ако кръжим като родители хеликоптери, те се плашат и от малки трудности, защото решаваме всичките им проблеми, казва детският психолог Валерия Симеонова

Ботаници в шести клас ли искаме да ги направим? Защо трябва да учат наизуст термини и венчелистчета? Да им дадем наблюдават растение и да го описват един месец

- Г-жо Симеонова, защо при учениците мързелът сякаш расте лавинообразно – къде родителите бъркат и как да върнат мотивацията?

- Това е проблем, който и учители, и родители наблюдават. Няма прост отговор, но една от причините, споделени пред мен от децата, е, че те не виждат смисъл в това, което учат. Според тях уроците по никакъв начин не са свързани с реалността. В известен смисъл има такъв момент в нашата образователна система, особено в подбора на материала, макар че Министерство на образованието полага усилия. Въпреки това в класните стаи процесът на обучение не е достатъчно атрактивен. Много често учителите след пети клас казват, че

тяхната роля не е

да забавляват

децата,

а да преподават

Но за да бъде нещо научено, то трябва да е на нивото, на което са децата, необходимо е да бъде пречупено през техните интереси. Правят се обучения за учителите, например от фондацията от НПО сектора “Заедно в час”, с която съм работила, но на този етап те не достигат до всяка класна стая и оттам не всички учители са подпомогнати. Определено има нужда от по-цялостна стратегия на МОН в това отношение.

- По-конкретно?

- Примерно как урокът да не е лекционен, а да има практически задачи, за да видят децата какво е приложението в реалния живот. Ако са на формулата за лице на триъгълник, вместо да я учат наизуст, могат да имат задача да изработят макет на къща и да изчислят лицето на едната ѝ стена, за да пресметнат колко боя би им трябвало. Тогава

ще се сетят, че могат

да разделят

тази стена

на 2 триъгълника

и така ще приложат в реални условия формулата за лицето му. Това би им помогнало много по-лесно да разберат формулата и ще са по-мотивирани, защото ще виждат смисъла и приложението.

От друга страна, учениците невинаги са наясно какви са техните цели, какво искат да постигнат, как това, което учат, е свързано с тях. Тогава няма как да им е ясно как то е свързано с това, което искат, и затова не виждат смисъл. Знаят, че са длъжни да присъстват в часовете и гледат да го правят с минимум усилия. Тази липса на фокус, липсата на разговори за целите на децата, какво искат да постигнат, какви искат да станат, кои са най-важните им предмети, е проблем. Но всичко това можем да го променим – дори най-малките мечтаят да имат някаква професия и това може да се превърне в източник на мотивация да учат и да внимават в час.

- Направи ми впечатление, че в трети клас се учат годините, през които са започнали различни войни – от Средните векове до Втората световна, без достатъчно фактология, без достатъчно истории около тях, и си дадох сметка колко ли е трудно да се наизустяват факти, които малките не могат да ги свържат с нищо.

- Много по-ценно е децата да знаят какви са причините, довели до някаква война или битка. МОН въведе вече идеята за компетентностен модел на преподаване – с него учителите трябва да се стремят да развиват конкретни умения и компетенции у децата и акцентът трябва да е там, вместо в заучаването и възпроизвеждането на факти. Но липсват достатъчно обучения, които да помогнат на учителите как да го въведат по удачен начин в уроците, как да променят начина си на преподаване.

Някои учители

разчитат

на дългогодишния

си опит,

но той може да не е подходящ за всички деца. Повечето от тях вече са свикнали с екраните на таблетите и телефоните и много трудно им се задържа вниманието.

- Знаете ли дали в подготовката на учебниците и помагалата се канят психолози, за да може материалът да стане достъпен и да се върне интересът на децата, за да се преодолее по естествен начин мързелът?

- Имаше идеи за реформиране на материала в учебниците, класните стаи да бъдат адаптирани, а учителите да получат помощ, но не знам докъде се стигна. Помня, че когато аз бях ученичка, трябваше в пети клас да прочетем “Под игото”.

Според мен нямаше смисъл. Аз го направих в XI клас с удоволствие и бях очарована. Трябва да се преценява възрастта, за да можем да “запалим” децата по литературата и по останалите предмети.

Правя проучване дали задължителните списъци с книги се четат и процентът на децата, които наистина го правят, може би е 1 - 2. Някои предпочитат детски научни книги, други литература извън списъците. Когато питам защо не са им интересни приказките на Андерсен или романите на Астрид Линдгрен, отговорът е, че вече са ги гледали филмирани.

От друга страна, за да се справим с мързела и мотивацията, са необходими навици за учене. Тоест детето трябва да има конкретно пространство, за да може да седне на спокойствие и телефонът му да е по-далеч. В това отношение с тийнейджърите пробваме различни стратегии, за да натрупат рутина.

Примерно, прибира се от училище, обядва, сяда да учи и когато приключи с домашните, вече може да играе. Необходим е ясен график на деня, за да се знае кога се учи, кога се играе, кога се вечеря. Причината е, че особено по-големите са склонни да учат в малките часове на нощта, прибират се вкъщи, играят, чатят си и в 22 ч. се сещат, че имат домашни. Подготвят ги до 2 - 3 ч., след това спят по 3 - 4 часа и отиват на училище, но така създават ритъм, който им пречи на концентрацията. Затова с тийнейджърите е въпрос на договаряне – те трябва да са наясно, че нервната им система има нужда от почивка и че е необходим режим.

- А какво се прави с по-малките, които още от втори клас започват да се оплакват от всякакви неразположения, от болки в корема, когато не им се ходи на училище?

- Ако сме сигурни, че няма причини за безпокойство, значи са предприели избягваща стратегия за справяне с предизвикателствата. Когато нещо им е трудно – това може да е контролно, тест, те вместо да намерят начин как да преодолеят това предизвикателство, предпочитат да го заобиколят.

Факт е, че притеснението може да предизвика болки в стомаха, още повече самото фокусиране върху това също усилва неразположението. Не е задължително децата да правят това съзнателно, понякога те се чувстват зле, без да си дават сметка, че физическото неразположение е свързано с някаква тревога в училище.

Затова е важно е да не допуснем тази стратегия да води до резултат. Когато детето каже, че му е зле, и сме сигурни, че няма вирус или нещо подобно, важно е да не се караме, да не опонираме, че не е вярно, а да го подкрепим - че това и на нас ни се е случвало, когато е трябвало да идем на интервю за работа или сме били изправени пред важна задача. След което можем да му обясним, че училището е задължително и че може да ни се обади по всяко време. Обикновено когато влязат в класната стая, вниманието им се отвлича и симптомите остават на заден план.

Ако отстъпим, има

опасност да затвърдим

тази стратегия,

която е свързана с неприятни физически преживявания. Нещо повече, тя може да попречи на детето да се справя с предизвикателствата в бъдеще, да не може да се представи добре на интервю за работа и т.н.

- По градинките родителите масово коментират, че не могат да накарат децата да помагат вкъщи, да разтребват.

- Важно е да включваме децата от малки в ежедневието на домакинството и да имат конкретни отговорности. Да, трудно е, борба е, но е въпрос на тренировка и да не се отказваме. Най-малките могат да подреждат масата, да си приберат тетрадките, а по-големите могат да поемат част от цялата работа вкъщи. Ако професията ни позволява, можем да им делегираме някаква дейност – примерно да направят проучване в интернет по даден въпрос – дори да си го изсмучем от пръстите, но да им създадем нагласата, че трябва да носят отговорност.

- Помня, че аз от много малка работех при дядо ми и баба ми през ваканциите и това сякаш ми изгради ценни трудови навици в бъдеще. Сега това тримесечно шляене не действа ли в обратна посока? Питам, защото на всяка идея за системен труд се гледа много негативно.

- За по-големите има варианти за стажове, които са неплатени, но позволяват да се изградят навици и когато видят как се работи, постепенно ще им се променят и изискванията.

Най-малките са пълни с много ентусиазъм и можем да им дадем задача за около 20 - 30 минути, защото вниманието им бързо се изчерпва – примерно

да подредят папките

по цветове, да приберат

хартиения боклук

от бюрата, ако сме ги завели в офиса и др. Важното е да им обясним, че много разчитаме на тяхната помощ.

Има неправителствени организации, които работят в тази насока, правят лагери и в тях включват различни дейности, в стопански двор, хранене на животни, бране на зеленчуци и плодове, но можем да потърсим и за развитие на много други умения.

- Изглежда, че колкото повече родителите осигуряват всичко, толкова по-зле е за децата и обратно – ако създадем трудности, това по невероятен начин им отключва страстта, творческия потенциал.

- Точно така е, тази страст липсва, когато получават всичко наготово. Те не могат да се запалят по нищо, защото се превръщаме в родители хеликоптери, които непрекъснато кръжим около децата, за да разрешаваме проблемите им още преди да се случат. Това е мечешка услуга. В нашето детство не беше така, сякаш повече се справяхме на самотек. Важното е да им дадем възможност сами да преодоляват препятствията.

- Каква е опасността за децата от родителите хеликоптери – да усилят още повече мързела, да унищожат децата като личности…

- Колкото повече сме родители хеликоптери, толкова повече ще възпитаме дете, което не е самоинициативно, което не знае как да се бори за нещата в живота и вероятно лесно ще се отказва. Дете, което в един момент ще е неприятно изненадано, че не всичко се случва така, както то го иска и в момента, в който го иска. А е възможно и да възпитаме и тревожно дете, което никога не се е изправяло пред трудност, защото родителите са решавали всичко вместо него и то не е натрупало опит да се справя с предизвикателства. Поради тази причина такова дете може да изпитва силен страх от всяка, дори и малка трудност.