Теодора Димова: Времето плаче - не, а крещи за нов Вазов. За някого, който да спои двете паралелни Българии
Книгата ми с есета “Молитва за Украйна” беше представена в Одеса. Да се докоснеш до войната, макар и само за две денонощия, е тежко и разтърсващо преживяване. Молих се в украински храмове...
- Честита Националната Вазова награда за литература, г-жо Димова
- Благодаря. За мен е голяма чест да получа тази награда. Вълнението беше силно и автентично, защото връчването стана във Вазовата къща музей в Сопот.
А този град и всеки негов гражданин е пропит от духа на големия поет. Духът на Вазов е жив там.
Толкова е странно да наблюдаваш как литературата е разгърнала невидима пелена върху това подбалканско градче и насища атмосферата му със силата си.
- Май не остана литературна награда, която вие да не притежавате. Броите ли си ги?
- Твърде пресилено е да се смята така. И друг път съм казвала, че няма автор, който де седне да пише за награда.
Наградите са нещо радостно, но мимолетно. Те не могат да придадат и един лакът на вече написаното, нито пък тяхната липса може да отнеме нещо от вече написаното. След удовлетворението от признанието остава отново празният екран на лаптопа и отговорността пред думите.
- Къде вкъщи сложихте бюста на патриарха на българската литература?
- На видно място, разбира се. Класическият бюст, изработен от Нина Канарова, пресъздава онази характерна черта на Вазовата личност - неговата интровертност.
Колкото в творчеството си да е свързан с всеки човек, с всеки българин от всички поколения, толкова в живота той е бил интровертен, обърнат навътре към себе си. И това по един неуловим начин е пресъздадено в този бюст. Въпреки че размерът му е малък, в него се усеща монументалността на Вазовата личност.
В последния текст, който написах за Вазов, цитирам проф. Симеон Янев, който казва за Вазов, че
“той от събитията, от
историята, от личностите
успява да създаде
иконостаса на нацията.”
Така че и в дома ми бюстът вече е своеобразен иконостас.
- Вазовата награда се присъжда от 1970 г. с няколко прекъсвания. Вие сте едва петата жена неин носител. Преди вас са само Дора Габе, Елисавета Багряна, Вера Мутафчиева и Милена Цанева, която е литературовед. Подценени ли са жените писатели?
- Не съм се вглеждала в списъка. На пръв поглед наистина изглежда така. Но въпреки, че не са много, те са сред най-любимите български автори. Забележителни имена са тези, които изреждате.
Аз нямам усещане за подценяване на женския пол. Също трудно приемам разделението на мъжко и женско писане. Вероятно има някаква разлика, но аз за себе си не правя подобно разграничаване. Затова и за в бъдеще по-важно е журито да отличава добри автори, а не да ги сортира по пол.
- Тези награди са признание за вас. Повдигат ли самочувствието ви?
- Горко на един писател, ако очаква награди, за да се справи със самочувствието си, или ако пише, за да получава награди. Отговорността пред словото е неизменна и непрестанна, процесът на зачеване и създаване на един роман е бавен и мъчителен, след това концентрацията, всекидневният труд, самодисциплината, отшелничеството, които съпътстват всяко писане, след това умората от текста, замъгляването на погледа и попадането в някакво обезвъздушено пространство, в което нямаш реална преценка какво си направил, добро ли е или не, после непрестанните редакции, докато най-накрая текстът не те пренасити до болка, не осъзнаеш, че извън него има и друг живот, който вече си пропуснал.
- Вие кога и как “се запознахте” с Иван Вазов?
- Майка ми четеше от “Епопея на забравените” много преди да го учим в училище. После “Под игото”. Всеки българин се запознава с историята ни през тези две велики творби, те ни формират, спрямо тях се съотнасяме, независимо дали ни е приятно, или не.
За съжаление,
в днешни дни любовта към
Отечеството, толкова
характерна за Вазов, ни е
открадната и е превърната
в патриотарщина,
в народни хора пред Народния театър, в пилони по Рожен, в татуировки по прасците, в етнографски традиции и ритуали, в изтъкване и дори натрапване, често доста нахално, в клишета и празнодумство.
Патриотарството забравя или не знае, че патриотизмът е вътрешно, съкровено чувство, а парадирането с него го опошлява. За да се изкачиш и поклониш на Шипка или в родните къщи на Вазов, Левски и Ботев, не е нужно да си облечен в народна носия. Виждаме, че и Вазов на всички снимки е в изрядно европейско облекло. Ще се усъмни ли някой в неговия патриотизъм?
- Кои са любимите ви негови произведения?
- Най-популярните - “Под игото” и “Епопея на забравените”. Без тези два епоса какво ли щяхме да знаем от историята си?
- Защо точно те?
- “Под игото” като никой друг роман те потапя в атмосферата на времето, което описва - образите, характерите, събитията, вълненията, ценностите. А “Епопеята” вълнува и вдъхновява по един и същи начин колкото пъти да четеш или слушаш задъханите стихове. Дванайсетте оди са наистина своеобразен български пантеон и иконостас.
- Как днес да бъде изучаван Вазов в училищата? Младите хора се оплакват, че езикът му бил много архаичен...
- Архаичен е, разбира се, какъв да бъде. Да го нагодим към чуждиците, към компютърните термини, които навлизат с главоломна скорост в него, за да могат младите поколения да го разбират? Или да го преведем на съвременен български?
Впрочем нали това беше направено неотдавна. Това е гавра и с езика, и с писателя. Езикът е част от времето. Именно езикът е част от неповторимата атмосфера и ако той се промени, тя се изгубва.
- Времето сега подходящо ли е да се роди нов Вазов?
- Въпиещо подходящо е, времето плаче - не, а крещи за нов Вазов! Крещи за лидер, за обединител, за утешител, за някой, който да спои двете паралелни Българии, в които шизофренично живеем. Но също така усещаме, че това няма как да стане, защото ценностите, които са формирали не само Иван Вазов, но и неговите забележителни братя, днес са подменени с дребнав прагматизъм.
- Как днес да се съизмерваме с Вазов
- С една дума може да се отговори - трудно. Днес мащабът ни е смален. Не е в наша полза, ако се опитваме да се съизмерваме. Затова по-важното е да го обичаме, да го почитаме, да сме благодарни, че България го е родила.
- Коя ваша книга смятате за най-успешна?
- Писателят е най-силно свързан със своята последна книга, тя е “Молитва за Украйна”. В нея са събрани есетата ми за войната, публикувани от самото й начало в Портал “Култура”.
Имах изключителната възможност да я представя в Одеса при откриването на пресцентъра на БТА там. Да се докоснеш до войната, макар и само за две денонощия, е тежко и разтърсващо преживяване. Да видиш войниците - юноши, войниците - почти деца, по контролно- пропускателните пунктове, е страшно. Да видиш инвалиди по улиците, в градския транспорт, да се събудиш от сирените нощем, да усетиш решимостта на тези хора да защитават достойнството и отечеството си, нещо те хваща за гърлото и не ти дава повече мира.
Там имах вълнуващи срещи
и с бесарабски българи
Молих се в украински храмове. Благодарна съм на тази своя книга.
- Какво научавате от срещите с ваши читатели?
- Разбрах, че всеки възприема по различен начин една книга, разбрах, че една книга може да отекне по напълно разнопосочни начини, почти обратни на тези, за които авторът си мисли, че е вложил. Затова никога не отказвам покани за срещи с читатели. Ако писателят не се среща с читателите си, изгубва обратната връзка, а тя е незаменима.
- Имате ли вече идея за следваща книга?
- Бях напреднала в една идея, но я изоставих. Сега съм в очакване на нова. Идеите идват, когато не ги търсиш. Като приятелствата.
Най-четени
-
Секретно Инсценирали са разстрела на Романови. Преоблекли фалшивите, за да не ги разпознаят
Има доказателства, че членовете на царското семейство са живели дълги години след 17 юли 1918 г. Сталин ходил да се среща с императора в град Серпухов Разстрел на руското императорско семейство
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Заслужено ли победи д-р Неделя Щонова в “Денсинг старс”
Пръв темата повдигна певецът Богдан Томов във фейсбук профила си Интересно ми е има ли между моите приятели някои, които смятат, че Неделя Щонова справедливо е победила Натали и особено блестящата
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
Галерия Димитър Стоянович: Хората имат нужда от култура, не само от простотии и шоу
Дразня се, когато се подценява публиката и никога не го правя, казва сценаристът, режисьор и водещ на "Култура.БГ" Свободата в киното е много опасна работа