Mагдалена Ангелова е клиничен психолог. Член е на групата за развитие на психоаналитичната практика в България. Тя е международно сертифициран НЛП Практик (Невролингвистично програмиране), член на Световното НЛП Общество (Тhe Society of NLP), основател на Център "Емпатия" за психологично консултиране и обучение. Партнира си с АПОЗ - Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката ЕЙЧ ПИ ВИ ГАРД в работата за превенция и психично подпомагане на онкологичните пациенти.
Читателите на "168 часа" могат да изпращат въпросите си към Магдалена Ангелова на [email protected]. Отговорите на психолога ще прочетете на страниците на вестника.

Здравейте, г-жо Ангелова!
С тръгването на ясла, дъщеря ми повече си стои болна у дома, дори още не е спала там. Не знам как да се справя, защото от септември аз трябва да тръгна на работа. Детето ми не е свикнало все още да ходи там. Много е изнервена, крещи, сърди се не иска никой друг, иска все аз да я нося. Не иска да остава дори при баба си, която живее отсреща, а преди ме гонеше и сама преминаваше от единия в другия апартамент. Говори за децата, но като стигнем до яслата за храната на обед, не иска да ходим "при лелите". Много е нервна, покрай нея и аз вече си изпускам нервите. Дайте ми съвет как да я успокоя.

Здравейте,
Разбирам вашето притеснение. Тръгването на ясла е труден момент и някои деца го приемат много по-eмоционално. Поведението при вашето момиченце показва неговата съпротива да отива там. Но то със сигурност е обусловено от нещо, което го кара да бяга от яслата. Ако детето досега е било по-обвързано с вас, е нормално да реагира по този бурен и болезнен начин. То не иска да се пронени статуквото на познатата майчина грижа и присъствие.

По-този начин ви наказва,
че сте си позволили да промените привързването
и вашата постоянна близост

Често в яслите грижещият се персонал не може да компенсира майчината грижа и децата реагират на тази дистантност и ново отношение от страна на лелките чрез физически или емоционален симптом. Симптомът говори вместо детето и неговата цел е детето да се върне там, където се е чувствало сигурно.
Бъдете спокойна, това са често срещани реакции на малките деца, когато имат ранно отделяне и социално вписване в детски ясли и градини. Важно е, че детето ви има интерес към децата, любопитно е, говори за тях и търси играта и присъствието им.Това показва добра социална активност и интерес към външния свят и влизане в група. Може би трудността идва от образа и връзката с "лелите".
По-малката възраст и по- ранното отделяне от майката, могат да провокират подобно поведение. Има деца, които са по чувствителни. Детето се страхува да не ви загуби, да не изчезнете. Трябва му време, адаптивният труден период е в рамките на месец. Не знам от колко време правите тези опити, но постепенното въвеждане в нови ситуации е важно.

Говорете много на
детето си, словото е терапия

Езикът за децата е психично пробуждане и ги подпомага в справянето с трудните за тях моменти. Децата разбират всичко и са много сензитивни, те са личности със своите моменти на кризи и щастие. Обяснявайте му какво ще се случва, къде отива, кога ще го вземете. Подготвяйте детето предварително за промените. Отидете с детето до градината, постойте малко отвън и му говорете за:
- играта с децата;
- покажете му нещо интересно като люлка например, която е вътре в двора и му припомнете как сте се люлели и сте се смели на площадката до вас и че същото забавление ще е и тук;
- кажете за заниманията, как ще учи нови неща - песни, танци, рисуване;
- поговорете и за нервността , гневността и нежеланието на детето. Например: "Знам , че ти е трудно без мен и се страхуваш да не ме изгубиш, виж, аз съм всеки ден до теб и се връщам при теб, защото много те обичам...Просто има правила за всички ни, за малки и големи, ние сме и заедно, и поотделно, защото аз ходя на работа, брат ти - на училище, а ти - на градина. Така се става голям, да, знам, че ти е трудно, защото плачеш, но ти е нужно малко време, за да се успокоиш и да видиш, че мисля за теб и идвам да те вземам..." Важно е да обсъждате с детето трудните моменти - какво го кара да плаче, кое го натъжава, какво му липсва, кое не му харесва. По този начин то разбира, че уважавате и търсите начин да разберете гневността му, плача му, а не само да му се ядосвате или да избягвате темата, като го разсейвате с нещо друго. Много е ценен този процес на преработка на тревогата , чрез който се създава доверие между родителя и детето.
Хубаво би било, първите 2-4 дни да отивате с детето заедно на градина, като първия ден стоите 30 мин, после час, на следващия ден два. В това време

заедно, ръка за ръка, разглеждате градината

и му говорите: ето, тук е стаята за игра, я да видим какви играчки има, а виж, мамо, тук има топки, ти много обичаш да си играеш с топки, ето тук са малките столчета, на които ще стоите , когато обядвате, запознавате го с децата, после с лелите и т.н. Първо вие поигравате с него и постепенно го оставяте да се заиграва с други деца, а някоя лелка да се заговаря повече с детето...До момента на оставянето му само.
От психологична гледна точка, така майката оставя символни знаци от себе си в това ново пространство, гласа си, мириса си, усмивката си и спомена , че тя го е въвела и тя приема тези промени. Вътрешната представа на детето пази тези знаци, защото подсъзнателно, когато реално майката я няма, детето с тяхна помощ се самоуспокоява.
Измислете някакъв ваш ритуал-игра, който да е успокояващ за детето - правете за известно време нещата по един и същи начин, нещо като монотонен график и последователност. Нека

детето да носи от вкъщи любима своя играчка,
когато отива в яслата

Така символно ще проектира дома в яслата.Този преходен обект (мече, куче, одеяло дори...) е важен и е сигурна връзка на детето с нещо познато. Фантазната игра е много важна за здравето на психиката.
После вие ще го питате как са прекарали заедно с мечето в яслата, какво им е било хубаво и какво не. По този начин детето може да ви сподели трудни за него моменти, но през думите или опита на своята играчка. Като например: " Беше хубаво, играхме с децата на пясъка, но Мечо се ядоса на лелята, която го кара да си яде закуската, а той не я хареса също като мен..." Всяка вечер можете да въведете това мече в ритуал за заспиване. Измислените истории, разказани от родителите, са ценна храна за детската психика. Разказвайте как мечо е успял, как се е успокоил, как е играл, с кого се е запознал, кога му е било тъжно... Децата по-лесно говорят за себе си през историята на някой друг. Режисирайте у дома игра, в която всички играчки ходят на ясла и вижте какво се случва - това стимулира адаптацията.
В този процес ролята на майката е най-важна. Тя трябва да е спокойна, приемаща и готова да измине този период с детето си. Нейната обич и приятелско търпение случват чудеса.