Като студент гласят Вълчо Камарашев за любовник, той нито веднъж не целува жена на екрана
Знаете ли, че Вълчо Камарашев е приет за артист в ДВТУ незавършил гимназия, защото бил особено талантлив. Освен това и много строен - готвели го за любовник? Е, природата му отнема косата и стройното тяло, но не можа да му открадне таланта.
Вълчо Камарашев е роден на 12 септември 1937 г. във Видин, но детството му преминава в Русе. Завършва ДВТУ в класа на проф. Филип Филипов. От неговия випуск са Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Лили Райнова, Живко Гарванов, Асен Кисимов и др.
До 1977 г. обикаля няколко провинциални театъра, през 1962-1964 г. е зам.-директор на Пернишкия. За кратко време е в столичния Театър “Сълза и смях” и после
пасва като дялан
камък в трупата
на Военния театър,
където се и пенсионира.
Той не изпива горчива чаша като колегите си Георги Георгиев-Гец, Славка Славова, Таня Масалитинова, Георги Черкелов, Асен Кисимов и други големи актьори, които през 1996 г. са пенсионирани и де факто прогонени от сцената на Народния театър.
12 години и половина след пенсионирането си Вълчо Камарашев работи на щат във Военния, но на половин заплата. Обичаше да цитира големия английски актьор Лоурънс Оливие: “Артистът не се пенсионира! Винаги има и ще има филми и театрални представления, за които трябват и 80-годишни старци, и малки деца. Изкуството няма възраст...”.
Камарашев дебютира в киното чак в Христова възраст. Когато е на 33 години, Въло Радев го кани в двусерийния си филм “Черните ангели”. Ролята е малка, но достатъчна, за да го забележат режисьорите и да започнат постоянно да го канят във филмите си.
Актьорът започва да си записва ролите още от времето на Вълко Червенков, в тетрадка, която грижливо пази. За своя първа по-голяма изява бай Вълчо, както го наричат всички, брои ролята си на фелдфебела в “Тримата от запаса”.
Този филм на Зако Хеския се смята за първата наша комедия с тема от Втората световна война. За Камарашев е истинско предизвикателство и удоволствие да се снима с такива исполини на смеха като Георги Парцалев, Никола Анастасов и Кирил Господинов.
Поканите към бай Вълчо са толкова чести, че през 80-те години на миналия век той се снима в 3-4 филма на година. През 1984 г. например играе в 5 ленти: “Зелените поля...”, “Дело 205/1913 П. К. Яворов”, “Издирва се”, “Събеседник по желание”, “Поета и дявола”. “Вероятно са ме викали, защото съм им бил необходим и съм си вършил добре работата” - коментираше скромно актьорът.
Играл е всякакви роли: и по-главни, и средни, и съвсем епизодични. За професионалист като него това няма значение. Важното е да ги изиграе добре и зрителят да го запомни.
Признаваше, че е страдал, ако не си е свършил качествено работата и филмът или пиесата не са се получили докрай.
Философски приема факта, че никога не са го канили за роли на любовник. “Аз винаги съм бил характерен актьор. Но съм играл и отрицателни, и положителни, и “смесени” роли”, казваше бай Вълчо.
Той обича еднакво всичките си роли, но никога няма да забрави монолога си във филма “Дело 205/1913 П. К. Яворов” на режисьора Киран Коларов по сценарий на Свобода Бъчварова.
Във филма Лора вече се е самоубила, а след неуспешния опит над себе си, Яворов постепенно ослепява. Камарашев играе Кръстьо Македонеца, участвал заедно с поета в Илинденското въстание. След нещастието го вози с малко файтонче.
В един от кадрите, който снимат в Стария Пловдив, файтонът минава покрай дюкяни, пред които стоят няколко заможни мъже. Един от тях казва презрително:
“Господа, пред вас
е убиецът на Лора!”
Героят на бай Вълчо спира файтона, отваря капрата и бърка в нея, за да извади пищова. Яворов успява да му хване ръката и казва: “Сопри се, Кръсте, сопри се!”.
И тук актьорът произнася своя невероятен монолог: Море, войводо, мозъкот ми внетре на макя ме псуе, а ти пак сопри се, та сопри. Един банков чиновник, гадин мърсолко, ке казуе на един поет и войвода убиец, а язе да дремем на капрата! Така ли сакаш? Свеет! Не е тойо божио свет, а боклук... Мале мила, не ме гледай! Кога бех малечок, баща му ми плака воднуж во рукете и ми кажуеше: “Балканскиот полуостров, Кръсте, е столнината на адот и баш тук найде да се пръкнеш...”.
Сценарист на филма е Свобода Бъчварова. Тя намира в един сандък в мазето на някакъв македонски комита безценен архив. И от написаното там й идва идеята за този монолог.
И в последните години от живота си
актьорът не криеше,
че му се играе много
- и в киното,
и в театъра
Иначе гледаше спокойно и мъдро на нещата. Казваше, че животът е сложен, в него всичко влиза. И много хубави неща, и недотам хубави, понякога и тревожни. Друг път е трудно... Всичко има в него и трябва да го преодоляваме.
Казваше още: “За нашето поколение беше хубаво, че се правеха много филми и повече се снимахме. Сега има неща, които не ми харесват.
Измислих една смешка: в много от съвременните филми, - и български, и чужди, мъжете се стрелят, а младите жени се събличат. Най-много ме смущава липсата на духовност. Сега се търси главно забавлението”.
И добавяше съвсем за финал: “Колкото и да ни е труден животът, колкото и да ни е тежко понякога, усмихвайте се, хора!"
2000 г. Вълчо Камарашев с наградата за най-добра мъжка роля
Най-четени
-
Секретно Инсценирали са разстрела на Романови. Преоблекли фалшивите, за да не ги разпознаят
Има доказателства, че членовете на царското семейство са живели дълги години след 17 юли 1918 г. Сталин ходил да се среща с императора в град Серпухов Разстрел на руското императорско семейство
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Заслужено ли победи д-р Неделя Щонова в “Денсинг старс”
Пръв темата повдигна певецът Богдан Томов във фейсбук профила си Интересно ми е има ли между моите приятели някои, които смятат, че Неделя Щонова справедливо е победила Натали и особено блестящата
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
Галерия Димитър Стоянович: Хората имат нужда от култура, не само от простотии и шоу
Дразня се, когато се подценява публиката и никога не го правя, казва сценаристът, режисьор и водещ на "Култура.БГ" Свободата в киното е много опасна работа