1965 г.: лорд Чарлз Пърси Сноу идва в София, “прави ловка пропаганда” на британската технология
Писателят и зам.-министър предупреждава българите да не очакват прекалено голяма помощ
През ноември 1965 г. на посещение в България идва Ч. П. Сноу, когото в Англия наричат лорд Сноу. Той пристига в качеството си на зам.-министър на Министерството на технологиите.
Още през юли бившият посланик на Великобритания Ричард Спейт дава съвети за програмата на лорд Сноу в социалистическа България.
“Ще бъде добре лордът да се срещне с писатели”, напътства експосланикът. И обяснява, че по негово време посолството среща трудности в контактите с литературни среди в страната. Затова максимално трябва да бъде използвана писателската репутация на зам.-министъра.
“Би било също полезно той да отиде във Факултета по английска филология. Едва ли ще му откажат среща с декана на факултета проф. Марко Минков, на когото не позволиха да посети Англия за Шекспировите тържества”, казва още Ричард Спейт.
От посолството в София изпращат до Форин офис кратки
справки на трима
български писатели
С уговорката, че нямат много информация и тази е събрана от интелигентни и сравнително свободомислещи български творци. Ето тези справки.
Димитър Димов - председател на Съюза на българските писатели от март 1964 г. Не е много продуктивен, но произведенията му са популярни.
Елисавета Багряна - видна българска поетеса. Не е известно дали е била член на комунстическата партия, но нейният интерес към социалните въпроси й спечели уважението на комунистите. (Багряна никога не е била член на БКП, но през 50-те години се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност. След 1960 г. отново се връща към характерния си стил - съчетание между традиция и модерност - б.а.)
Блага Димитрова - поетеса, чиито произведения се приемат добре. За нея не се знае нищо, освен че е била член на една българска делегация в Куба през август 1965 г.
Лорд Сноу се запознава и с характеристиката на Екатерина Аврамова, председател на Комитета за културни връзки с чужбина. За Аврамова той пише: “Интелигентна жена, но не е лесно човек да се разбере с нея. Всеобщо е смятана за сталинист”.
Лорд Сноу и съпругата му лейди Сноу прекарват в България цяла седмица - от 5 до 11 ноември. На следващия ден след отпътуването им посланик Харпъм пише в телеграмата си до Форин офис:
“За повечето българи лорд и лейди Сноу са известни като писатели. Те бяха посрещнати най-топло от Съюза на българските писатели. Ректорът на университета ги посрещна като първите изтъкнати британски писатели, посещаващи университета.
Дори г-жа Аврамова, студената председателка на Комитета да културни връзки с чужбина, се размеква по време на разговорите. (Ректор на Софийския университет по това време е акад. Димитър Косев, историк - б. а.)
На 16 ноември посланик Харпъм пише обстоен доклад за визитата на семейство Сноу в България. Лордът като зам.-министър на Министерството на технологиите е официален гост на проф. Иван Попов - председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес. И съвсем естествено повечето от времето на високопоставения англичанин преминава в разисквания по прилагането на договореностите за сътрудничество в приложните науки, включени в подписаната през май англо-българска културна програма.
“Лорд Сноу успя да остави впечатлението, че ние с удоволствие бихме помогнали, където можем, но и предупреди българите да не очакват прекалено много”, пише посланик Харпъм в отчета си.
В срещите и разговорите си лорд Сноу настоява за гъвкав и практичен подход. Казва, че личните контакти са по-продуктивни от официалните споразумения. Освен с Иван Попов лордът се среща и със Станко Тодоров, по това време секретар на ЦК на БКП.
По този повод посланикът пише: “В разговорите с г-н Станко Тодоров, проф. Иван Попов, а и други и на лекциите си пред инженери лорд Сноу направи ловка пропаганда на британската технология в областта на мирното използване на атомната енергия, електрониката, компютрите. Дори само това би направило посещението полезно”.
Впечатлени от писателския авторитет на гостенина и от факта, че е
познавач на съветската
литература
и приятел със съветски писатели,
българските власти разчупват някои от дипломатическите и идеологическите канони. Лордът е поканен да изнесе лекция в Софийския университет, която е с вход свободен за граждани. Освен това той участва и в телевизионно предаване. Българските вестници обстойно описват визитата му в България.
“Мисля, че българското правителство искрено се стреми да подобри връзките с Обединеното кралство. Те бяха поласкани от това, че приеха такъв виден посетител от Запада - пише в отчета си посланикът.
И продължава: “Нещо повече - лорд Сноу, който е изразил сбито своята философия в заглавията на романите си, изглежда има дарбата да накара тези балкански комунисти да чувстват, че той ги възприема не просто като чужденци, а като “чужденци братя.”
Най-четени
-
Секретно Инсценирали са разстрела на Романови. Преоблекли фалшивите, за да не ги разпознаят
Има доказателства, че членовете на царското семейство са живели дълги години след 17 юли 1918 г. Сталин ходил да се среща с императора в град Серпухов Разстрел на руското императорско семейство
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Заслужено ли победи д-р Неделя Щонова в “Денсинг старс”
Пръв темата повдигна певецът Богдан Томов във фейсбук профила си Интересно ми е има ли между моите приятели някои, които смятат, че Неделя Щонова справедливо е победила Натали и особено блестящата
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
Галерия Димитър Стоянович: Хората имат нужда от култура, не само от простотии и шоу
Дразня се, когато се подценява публиката и никога не го правя, казва сценаристът, режисьор и водещ на "Култура.БГ" Свободата в киното е много опасна работа