Българската икономика навлиза във втора, изключително опасна фаза на кризата - трайна рецесия, преминаваща в депресия, плюс съпътстваща ликвидна криза. Причините за срива не са само външни, свързани с институционалната ни принадлежност към ЕС. Факт е, че в обединена Европа от две години тече трудноудържим процес на верижни фалити в периферните икономики, ерозиращи и ядрото на общността. Но българската икономика е придобила свой, високорисков кризисен синдром, който вече я вкарва в опасна низходяща спирала. Когато се говори за кризисен синдром, се има предвид комбинираното действие на няколко ключови дисбаланси в макроикономическата система.
Първият дисбаланс е между паричните резерви и потребностите от покриване на текущи и извънредни плащания.
Двукратната редукция на фискалния резерв на практика елиминира неговата стабилизираща роля: веднъж заради необоснованото законово решение да се свали санитарната граница до 4,5 милиарда лева; втори път, чрез волунтаристични намеси в неприкосновени стратегически фондове като национализация на стратегическия резерв на НЗОК, ползване на ресурс от фонд "Козлодуй", опити за деблокиране на Сребърния фонд, рискови игри с неговите парични активи и др. Трескавите действия на правителството за стабилизиране на паричния баланс, както и конфликтът на МФ с БНБ и колизията с ЕЦБ, само засилват
опасенията от ликвидна криза на държавата
Достъпната информация показва, че държавната хазна е изчерпана до степен, в която предстоящите след броени месеци плащания по външния дълг ще се окажат непосилни. Независими експерти вече предупредиха, че е възможно да бъдат спрени или отложени плащания на пенсии. Забавянето на социални и общински разходи от страна на държавата станаха редовна практика. Вследствие на това за трети път в историята на прехода България може да се окаже в състояние на неплатежоспособност и пред угрозата от международна изолация.
Вторият дисбаланс е между приходите и разходите в държавния бюджет. Неизплатените договори на държавата и общините към бизнеса са около 550 милиона лева. Но в същото време републиканският бюджет натрупа над 2 милиарда лева задължения към НОИ, с което превърна временния недостиг в тежък, хроничен дефицит. Паралелно с това правителството едностранно прекрати предвиденото в закона осъвременяване на пенсиите с индекса на инфлацията. Тихомълком беше отменен и ангажиментът за поддържане на определено съотношение между пенсиите и заплатите - във вреда на пенсионерите. От тези "операции" държавата икономисва милиарди левове, които ползва за поддържане на т. нар. нисък бюджетен дефицит. Истината е, че неизплатените, т.е. присвоени от държавата пенсионни пари крепят бюджета, а пенсионерите са донори на държавата.
Третият дисбаланс е между двата основни източника на приходи в бюджета: косвените и преките данъци. Съотношението между тях при формирането на приходите през 2011 г. е 70,4:29,6 (докато за 15-те големи в ЕС е значително по-равновесно: 53,8% към 46,2%). Причината за асиметричното разпределение у нас е ясна: плоският данък. При повторна рецесия и очертаваща се ликвидна криза да намаляваш данъци и осигурителни вноски е не само хазартна политика. Това е политика, граничеща с безумие!
Отделно стои острият проблем за източването на хазната чрез контрабандни сделки. Въпреки отчитаните успехи от правителството, над 50% от трансграничната търговия продължава да е контрабандна. Според експертни изчисления
загубите за бюджета от тази “черна дупка” са над
2 милиарда лева
годишно. Контрабандата на наркотици не влиза в сметката. Известно е, че и тук България заема челно място в Европа (справка - неотдавнашният скандал в Австрия и Германия, прикрит у нас, с българската контрабанда на хероин).
Четвъртият дисбаланс е между официалната и неформалната икономика.
 През втората половина на 90-те години официалната статистика отчиташе, че делът на втората икономика е под 20%; в навечерието на кризата този дял беше около 30%; специализираните изследвания показаха, че в разгара на кризата делът надхвърли 50%. Днес първа в България е неформалната икономика, а официалният сектор мина на второ място. Само че статистиката, а и ведомствените отчети и управленските анализи не отразяват тази макроикономическа метаморфоза.
Днес българската икономика не е комбинация от бял и сив сектор, а е посивяла тотално. Негативният ефект е главно върху несъбраните приходи в бюджета и социалното осигуряване. Има и положителни ефекти - неформалната заетост е спасително пристанище за стотици хиляди семейства, които иначе не биха оцелели.
Петият дисбаланс е между заплащането и производителността на труда.
С този показател се спекулира непрекъснато. Неолибералните икономисти и значителна част от бизнеса системно проповядват една измислена теза: че заплатите в България изпреварвали в растежа си производителността на труда. В България масово се съкращават нискоквалифицирани, т.е. нископлатени работници. Размерът на съкращенията е огромен - за три години безработицата нарасна над два пъти, главно за сметка на споменатия контингент. Обяснимо е, че при такова възходящо преструктуриране на заетите, средната заплата статистически ще расте. Но този тренд в никакъв случай не означава, че агрегатната сума за заплати се е увеличила и че делът им в БВП расте с изпреварващи темпове спрямо средното равнище в ЕС.
Проблемът днес е в това, че е достигнат моментът, когато не паралелното и единичното, а комбинираното действие на макроикономическите дисбаланси генерира нестабилност. Което задължително изисква
 да се приложи комплексно лечение
Ако държавните институции, както и социалните партньори се забавят, очертаващата се тенденция за втора продължителна рецесия, преминаваща в депресия, при паралелна ликвидна криза ще има катастрофални последици.
Кои са инструментите на споменатото комплексно лечение?
В областта на макроикономическата стратегия това е: неотложно вкарване в действие на стимулиращ пакет от мерки за оживление на реалния сектор - главно на средния и дребния бизнес, технологично обновяване, образованието и научните изследвания. България следва да преподпише Фискалния пакт, като се присъедини към клаузите в четвърта глава, както и да приеме своя програма за реализиране на икономическите приоритети, приети от Съвета на Европа през март.
 Що се отнася до нужните инвестиции, вместо хаотичните искания в страни от ЕС, Близкия изток и други региони (наподобяващи международна просия) следва да се избере и одобри от парламента стратегия, която би заложила на стратегически външен заем, придобит на капиталовите пазари или от държава, с разполагаем инвестиционен ресурс и стратегически интереси в региона на Югоизточна Европа. По-голямата част от осигурения свеж ресурс би трябвало да се концентрира в национална инвестиционна банка, която да конкурира чуждите банки у нас и да раздвижи кредитния пазар.
Предстоящото изработване на проектобюджета за 2013 г. е подходящ повод за експертна дискусия за избора на вариант за въвеждане на прогресивно-подоходен данък, съобразен със спецификата на българските публични финанси. Неолибералните мерки и експерименти вече достигнаха своя предел - като степен и дълбочина на негативно въздействие. Българската икономика имаше добри резерви, потенциал и перспективи за развитие през първата половина на миналото десетилетие. Вместо растеж на конкурентоспособността, днес същата тази икономика демонстрира тежка обремененост със структурни диспропорции и се задушава от хроничен недостиг на инвестиционен ресурс. Колко време още трябва да мине и какви жертви трябва да дадат бизнесът, работещите, пенсионерите и младите поколения, за да се докаже несъстоятелността на неолибералната доктрина? В плен на която България е вече две десетилетия!