Спор няма, че идеята президентът на Украйна Володимир Зеленски да направи обръщение към народните представители в 48-то НС веднага след като те положат клетва е екстравагантна. Но ако бъде реализирана тя би оставила паметен отпечатък в историята на парламента. Защото времето, в което живеем е наистина извънредно.

След като Русия нападна Украйна нищо в света вече не е същото. И само след два месеца президентът Зеленски ще получи най-престижната награда на Европейския парламент: наградата "Сахаров". Тя ще се присъди на него и на смелия украински народ, на достойните му лидери и граждански организации. Това ще стане на тържествено пленарно заседание в Страсбург в навечерието на Рождество Христово. С отказа да се покани украинският президент да направи обръщение в първите минути на новия български парламент ние се лишаваме от едно уникално събитие, което завинаги би останало в историята ни. Ние щяхме да творим история. Но ще си останем явно на до болка познатото махленско равнище, каквото не се съмнявам, че ще наблюдаваме на 19 октомври.

Ще станем отново свидетели на неадекватно депутатско говорене, на парламентарен бабаитлък, на дърлене и празнословие. И всичко ще бъде от сиво по-сиво, от банално по-банално, такова, каквото беше то през последната година и половина. Всъщност ще запомним откриването на новия парламент с това, което няма да се случи в него: обръщението на президента на достойния украински народ, който вече седем месеца дава решителен отпор на най-дивашкия агресор, който познава света.

Ще го запомним и с поредната липса на разбирателство между народните избраници. Жалко. Така винаги ще си останем тъмни балкански субекти. Ние не можем да превърнем нищо от живота си в празник, в тържество на доброто.Ще продължим да се мразим. Тъжна съдба. И нищо ново.