Санкциите са нож с две остриета 

Войната е скъпо “удоволствие” или поне така е рационализирал прогнозите си за бъдещето на света и глобалната търговия журналистът и нобелов лауреат Норман Анжел в своята книга “Великата илюзия”. За жалост, издадена за първи път под друго име през 1909, а след това редактирана и преиздадена няколко пъти, последния през 1933 г., тя само доказва, че нациите и техните предводители вземат решенията за

участие в конфликти, противно на икономическата

логика и доктрина

И ако си мислим, че процесът по деглобализация започва сега, то трябва да се сетим за възходите и паденията от миналото, започвайки от Великата депресия през 1929 г., преминавайки през студената война и обособяването на зони на влияние и стигайки до разпада на Съветския съюз през 1991 г., когато глобалната американска икономическа доктрина заема пълен превес.

Възходът на абсолютната глобална икономика трае кратко, като през 2000 г. САЩ започват поетапното си отдръпване от световната сцена под натиска на политически течения от ляво и дясно, зовящи за връщането на производствата на американска територия с аргумента за разкриване на работни места и осигуряване поминък на местното население. Делът на търговията в световния БВП

достига своя връх през 2008 г. и започна

да спада през последното десетилетие

След началото на пандемията процесът по затваряне на икономиките се ускори – от една страна, поради факта, че всяка държава се стремеше да осигури ключови стоки на първо място за вътрешното потребление и чак след това при евентуална дългосрочна възможност за търговия с околните държави.

Подобни примери се видяха в началото с маските и антисептичните средства, впоследствие с определени лекарства, а накрая с ваксините – които въпреки големите обещания за универсално световно покритие – първо бяха продадени и разпределени на развитите държави по света и едва след това – на развиващите се. Търговската война се обостри и с оглед на това, че се зароди регионален ваксинен национализъм, довел до това ваксини от Европа и САЩ да не се признават в Китай, Русия и други държави, и обратното.

Войната между Русия и Украйна постави нова разделителна линия в световната търговия, като рязко увеличи дистанцията между Изтока и Запада чрез санкциите върху търговските и финансовите отношения между САЩ, Русия и Европейския съюз. Ефектите от тях тепърва ще бъдат наблюдавани и изследвани.

Самодостатъчност?

След анексирането на Крим през 2014 г. и последвалите санкции в Русия започна процес по “откъсване” от икономическата и финансовата зависимост на Запада. Акцент бе положен върху местното производство и нуждата от “самодостатъчност” на икономиката.

От друга страна, последвалата пандемия изкара на преден план проблемите, свързани с международните линии на доставки и зависимостта от САЩ като търговски партньор. Последвалото утвърждаване на Китай спомогна за

създаване на буфер между Изтока и Запада,

като създаде алтернатива за Русия

След началото на войната в Украйна наблюдаваме процес по поетапно затваряне на икономиката и каналите за търговска комуникация, както и блокиране на множеството възможности за разплащане. Де факто рублата бе ударена в първия месец след началото на военните действия, но към момента се наблюдава процес по оздравяване. Зависимостта на Европа от руски газ и природни ресурси прави така, че

“болката”, причинена от

санкциите, да е с двойно острие

Прекосявайки океана и поглеждайки към САЩ наблюдаваме продължаване на острата търговска политиката, начената от Тръмп за рязко отдръпване от търговските взаимоотношения с Китай. Въпреки различието на възгледите между предишния и настоящия президент Байдън и екипът му се стараят да се откачат от вноса на китайски стоки, като подсигурят местното си производство, за да не бъде ценовият шок фатален за бизнеса и гражданите. Въпреки че годишната инфлация в САЩ достигна 8,5% през март – най високата от 1981 г. насам, сегашното управление

не премахва търговските мита,

наложени по времето на Тръмп

Европейският съюз от своя страна заложи в индустриалната и фармацевтичната си стратегия връщане на производствата на територията на Стария континент с оглед на подсигуряване на линиите на доставки, както и на качеството на произведените стоки. Фокусът бе поставен върху производството на суровини, активни вещества за лекарства, както и микрочипове.

През 2020 г. Китай прие т. нар.

стратегия за двойно

обращение

като част от петгодишният си план за развитие. Фокусът е към стремеж да се насърчи растежът, основан на вътрешното търсене и технологичната самодостатъчност. Целта, естествено, е да се намали зависимостта от външното търсене, но също така и да се установят стабилни отношения с основните търговски партньори с изключение на САЩ.

И докато преди войната Европа се стремеше да запази добри търговски взаимоотношения с Китай, като не се меси в битката между него и САЩ, то след тихата му подкрепа за Русия, тези крехки търговски съюзи започват да се рушат. Повратният момент вероятно ще бъде, когато Китай оспори независимостта на Тайван.

Завръщане на

Pax Sinica?

През епохите различни държави и империи са образували така наречените периоди на дълготраен мир или стабилност, като са били обединявани чрез хегемония на едни над други.

Pax Romana се води за т.нар. златен век на Римската империя, чието начало е положено от Октавиан Август и приключва със смъртта на Марк Аврелий.

Pax Americana, от друга страна, е в пълна сила от 1945 г. насам, особено след края на студената война и залеза на Pax Sovietica.

Pax Sinica (Китайски мир) датира от същия период, както Pax Romana, а залезът му е около 200 г. сл.Хр.

Интересното е, че за разлика от другите при него се наблюдава прераждане през 2010 г., и то поради бързия възход на Китайската народна република. Очакванията са през 2028 г. Китай да задмине САЩ като най-голяма световна икономика, но в дългосрочен план препятствията пред КНР ще са свързани с демографския профил и застаряващото население, което значително може да забави процеса на хегемонизация.

Вероятно е и деглобализацията да доведе до ново деление на два световни полюса - на Изтока и Запада, където САЩ и Европейският съюз ще бъдат от едната страна, а Русия и Китай – от другата. Ще се образуват и

държави – медиатори в

този процес,

сред които Иран, Саудитска Арабия, Пакистан, Индия, Австралия, Бразилия и др., които в зависимост от ситуацията ще взаимодействат с едната или другата страна.

Едно обаче е ясно – процесът тече с пълна сила, а работата на заинтересованите правителства трябва да бъде в посока информиране на населението, както и подготовка за трудните икономически времена, които тепърва предстоят.